Неизплакани сълзи в очите ми напират
и гърлото от мъка почва да боли,
отдавна татко си отиде,
но този огън продължава да гори.
Понякога те виждам във съня си – ...

Дадоха ми персонална пенсия.
Първо го чух по радиото. Отворих нета, гледам по сайтовете – вярно, бе! Дали са ми персонална пенсия.
Нито знам защо, нито знам кой. Ама пише – по предложение на министър е станала тая работа. После цялото правителство е взело решение чрез вишегласие и консенсус. И накра ...

Защо си мислиш че разбираш,
защо не кажеш „аз сгреших“,
защо живот на друг копираш,
защо си сам изневери?
Защо злорадстваш със охота, ...

Дойде тази пролет със пролетен лъч,
дойде тази пролет със истински пъпки,
спусна се тя на смели криле,
на клоните кацна радостна тръпка.
Изникват новите празнични дрехи, ...

Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –
плодовете отдавна изгниха от чакане.
Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана.
И не помня била ли съм друга за някого.
Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици – ...

Посвещавам на дъщеря ми ТЕОДОРА – прекрасна и непозната както всичко, близко на сърцето ми. С моята закъсняла признателност, че ми позволи да бъда нейна майка.
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА,
Косите ѝ да позлатят гребена
И той да събере лъчите на лънцето...
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА, ...

Бях заспала с отворени очи, сега съм будна със затворени очи...
Бях стъпкана гъсеница, огъната в пашкула си
затворена в клетка, безработна пчела с жило...
бях като човекът Уве, но без минало обичано...
без спомени и мечти, без любов, без сега и утре... ...

Вие се и се превива
плетеницата човешка.
Пред икона – свещ –
моли се за здраве и за прошка.
Пламъкът трепти ...

Малчуган пита баща си: Тате кога разбираме, че са забили нож в гърба ни?
Бащата: Когато го извадят!

Директор Тарной базы, - Влас Иванович Курайоглу посмотрел на часы, и на зимнее слякотное утро, спящее в темноте арочного окна. На работу пора выходить.
Второй год как Тарная база соскочила с развалившегося потребсоюзовского воза, тлеет никому не нужная на пустыре в край города.
А все минувшие ударны ...

Научих се
да си поставям
изпълними цели
и да не плача
от умора и безсилие, ...

На пейка стара бяха той и тя,
в прегръдка – двама млади.
Звезда в небето прелетя
душа нагоре се отправи.
Сърца обичащи са слепи, ...

Ох, на баба, сладкото дете,
май заслабнало си, виждам.
Баба питка ще ти опече,
ще ти сипне кисело млекце.
Ох, на баба, мило сърчице, ...

“Как е времето при вас?”
“Преди да сляза долу беше слънчево, но по нашите планини може за секунди да завали. А при вас как е?”
“Студен въздух идва от север, смесва се с влагата от океана, накратко казано – неприятнo ...”
Откакто бяха открили тайната пряка линия (те си я наричаха “телефон на довериет ...

Силно аз кървя
и оставям стъпките червени.
За теб те са като огледало,
поглеждаш ги
и виждаш себе си. ...

Рисувам твойте красоти с буквеното слово,
омайна си ти, ах, как пленяваш моите мечти!
Душа и сърце имаш ти, а то за нас българите тупти!
Историята наша разказва за теб, за всички радости, тревоги и успехи.
На нас си дадена ти, свещената земя во веки! ...

Прохладна бистра синева,
зад хребет слънцето наднича.
Стаена тръгва си нощта,
Земята в светло се облича.
Прелита птица устремена, ...

Кога ќе ми здодее совршенството од приказните
се враќам во реалноста
на непријателот му давам леб
ми враќа со камен
ми ја пали куќата ...

Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.
Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя ...

Лапсус!
Тъпотиите са различни – полицаите... същите!
Липсваш, лягаш, лапаш...
Язък за филолозите в семейството.
Безпроблемно ти осквернявам егото – чисто граматически... ...

Мъглата се беше увила плътно около планината, все едно желаеше да я задуши. Сутрешният въздух беше студен.
Борис тичаше по каменната пътека над склона. Отчаянието беше на път да го превземе, но волята му още не го пускаше. В момента нищо не беше способно да го спре да я намери. Къде е тя?
Глутницата ...

Да си останем приятели
Да си останем приятели ми каза тя,
отиде си, отиде си и с нея Любовта.
Как само приятели не мога да я разбера,
нали довчера бе за мен любимата жена? ...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
сàмо в България се
зове ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН дума
българска сàмо е за ...

ШАРО Дните летяха, безразлични към всичко. Ето и месеца си отива си помисли Златан и си опипа лицето с ръце. Кожата му сякаш бе изсъхнала. Стана и се отправи към огледалото, Когато се спря пред него се уплаши от физиономията, която го гледаше от там. Опипа с ръка голото си теме и притвори очи.Примал ...

Нали съм си дърт – действам бавно. Усетих се, че мина 1 април, а бях подготвил материал за него ден. И сега – какво? Ами, нищо… Подготвих, забравих, пускам го. По-добре късно, отколкото още по-късно…
Та…
Свикнали сме 1 април да е ден на хумора и шегата – официално. А неофициално – на глупостта и лъж ...

Ех, на пролет замириса!...
Скачат дяволчета в мен.
„Да живееш има смисъл!”
Туй си казвам всеки ден.
Фен съм, няма да го крия, ...

Ангел написа:
На прозореца като в парник странен
маруля свежа ще си засадя.
И лук. И чесън. Нека да е странно...
А на терасата ми ще пасе коза. ...

Никога няма да бъда сама,
защото имам брат, макар
да е далеч от мен сега.
Аз много го обичам!
Благодаря на господ, че го има. ...

Стои пред платното
бяло и празно
художник с посивяла брада
и четката чака
ръката да трепне, ...

Бои си купих, да те нарисувам
и сложих на триножника платно.
Със четката започнах да танцувам,
а нужно ми е майсторско око.
Ръцете ти, нозете ти, косите, ...

Хората продават старите си вещи...
Спомените си заменят за пари,
за да могат с някакви стотинки смешни
да изкарат следващите дни.
Тяхното достойнство се е свило! ...

Елеонора Крушева
Благодаря ти любов!
На твойте криле,
за подадени длани
изкачих върхове, ...

Вятърните мелници неустоимо ме зоват
Росинант е булдозер, но нищо не печеля
от сриване, никой път
Камъни на пясък меля;
На кого е притрябвал сух и хладен?! ...

Живот... такъв, че с всеки изминат ден, минал незнайно как и с каква сила през добрината, да става един човек или дори дете с още невръстен ум една зряла фигура. Ето ги там, далечни се скитат знанията ни, с премрежен поглед ги виждаме. И онези мъждукащи светлинки на озарението, което покосява емоции ...

Разочарованието по нищо не се отличава от пикаенето срещу вятъра!...

Каня се от месец да съм на диета.
Иде лято. Даже още в пролетта
ще разсъблечем дебелите дрешлета
и ще се покаже една "красота"...
Че през зимата похапвали сме множко, ...