потъвам
в изгледа
от небостъргач
и крещя
несвързаности ...

Неизбежност...
Тръгвам си. По калдъръменият път.
Събрали са се хора. Плачат.
В чемширите до гоба - гарги. Грачат.
Какво ли чака ме Отвъд? ...

ДАЛИ ДА КАЖА"СТИГА"
Не знам дали и аз да кажа стига.
Ръцете си да вдигна и да спра!
Да хвърля просто тежката верига
и пролетни цветя да забера! ...

ЕНЬОВДЕНСКО РАЗКОВНИЧЕ
-Дядо Добри, разкажи ни приказка! – двете деца по пижамки и вече в леглата гледаха възрастният мъж с очакване. Той се изкашля, включи лампата-костенурка на тиха музика и целия таван се осея със звездите излъчвани от нея.
-Добре, палавници, слушайте и заспивайте!
„На края на се ...

Тъй тъжно, то се чува
как ридае някъде сираче,
не знае дрехи,обувка как се обува.
И безропотно, и непрестанно плаче.
Тежи да слушаш самотното дете, ...

Трябва да е лято!
Знойно, тежко, жежко!
Покрило с бронзови загари,
горещите женски тела,
хитричко ги разсъблича ...

„БОБИ“
Казват ми Боби
и съм пълен с микроби,
спя си в кашона,
ей там под балкона. ...

Защо не останах в Морското царство,
в прозрачно-зелените глъбини,
при морските дракони, сестрите-русалки,
Дъгата, която шепти: "Замини!"
Да бях си останала само с копнежа ...

Проплака мъжкото его,
не очакваше да я види
горда, красива и смела
уверена в деня, да премине!
Вчера беше негова муза, ...

Аврора знаеше, че той няма да дойде, но въпреки това си поръча още една чаша „Пино Ноар”, извади цигара и продължи да гледа през прозореца към падащия сняг на улица „Париж”. В заведението влезе млад мъж в светло-сиво палто и забеляза червенокосата дама да се опитва да си запали цигара. Опипа джобове ...

Събуди ме със парещи устни
Погали ме с косата си...
Обещай ми любов без въздишки,
без сълзи, без вина... - ЛЮБОВ , не остатъци.
Всеки миг без любов е загубен. ...

Муцито беше жена, на която се удаваше всичко! Където я пипнеш – бръмваше от раз! Нямаше нещо, което да не можеше да върши сама. Например да си изреже ноктите по съвършен начин, при това и на двете ръце! А после да ги изпили с пиличка! Превръщаше ги в шедьоври! Не стига рязането и пиленето, ами можеш ...

напущам те
а може би от обич
сънувам те
от мъка може би
събуждам се ...

Тайно плача в сърцето си,
и проклинам небето си
денем и нощем, любов!
Не затварям очите си,
не забравих мечтите си ...

стих саморòден
на име - ОБЍЧАЙ - към
БОГ - пътеводен

до безнрàвие
безвèрието вòди
и лукàвие

ГНЕВ ИГРЫ
Съёмки фильма - «Гнев» шли мощно, грандиозные происшествия снимались по простору всего старого Буджака. Картина событий, обязана была содержать гнев населения, - вынужденного томиться в среде не особо продвинутых завоевателей. Против захватчиков, в конце первой четверти двадцатого революци ...

В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...

Така красива си, Сълза!
Хем сладка си и хем солена!
Лечебна, като сокче от лоза
и имаш дъх на Мене!
Готова си да се явиш! ...

Изглеждам студена,
като ледена кралица.
Изглеждам като бучка сняг.
Но те обичам, горещо обичам,
единствен си в целия мой свят. ...

Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм, ...

Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...

Някой би казал,че съм много романтична
някой би помилсил че съм книга екзотична
но аз съм само жена симпатична
много добра и много обична.
За човека до мен бих убила ...

на Пипо
Две звездички светят в небето -
малката душичка отлетя.
В клетката лежи само телцето -
нашето папагалче умря. ...

Историята е за Явор Руменов,момче от Бургас,родено във семейството на електроинженер и на релегиозно фанатизирана медицинска сестра.От баща си бе взел характера,а от майка си-красотата.Израстна като странно хлапе и не излизаше много навън,слушаше метъл тайно от майка си,защото тази музика се смяташе ...

На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...

Не, не искам да бъдеш различен!
Искам точно такъв да си – труден,
непонятен, объркващ, влудяващ ме,
да държиш все ума ми възбуден!
Не, не искам да бъдеш в стандартите, ...

Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя. ...

От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...

Когато някога очи склопя,
над тленните останки не плачете!
И, моля, не носете ми цветя,
а по-добре със смях ме изпратете!
Свещеник ще отслужи опелό, ...

„...не съм ти взела нищо,
ти сам ми даде всичко ...“
Анелия Дойчева
Не съм ти взела нищо ...
И мислите към утрото ми са отключени. ...

Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...

Написах го на гърба си. Продадено. За едни сини очи. Очи, като моите. Точно толкова струваше душата ми.
А в твоите очи, няма и за половината. Извинявай, не съжалявам.

В трепета на дните ми...
със вятърните мелници се боря!
Уморих се толкова много...
уморих се от хорската злоба!
Неразгадани послания закодирах ...

Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...

Слепец ли бях или просто изгубен,
изгубен в амбиции и надежди,
изгубен в желания ненужни.
Изгубен във мрака на своята душа...
Изгубен?!Но как?! ...

Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...

Сърцето му помнеше пътя,
помнеше всяка скала,
брегът във душата му скътан,
от спомена в миг изпълзя.
Вълните се плискаха кротко ...