Разказах ли ти, как да ме намериш?
Тръгни, когато дойде пролетта
и в майска нощ, ако се разтрепериш,
ще те прегърна, да не си сама!
Разказах ли ти, как да ме намериш? ...

Каза й, че не може повече да обича. Беше още толкова млад, а вече наранен - от семейството и любимата. Заболя е, но продължи да го обича. Какво можеше да направи? Любовта дойде и не се интересуваше, какви страдания ще й причини. Беше само на 18 години, сериозна и ученолюбива. Научена от малка на тру ...

Аз съм нота от струна изплувала,
долови ме в клавиш на пиано,
в промеждутък от време бленувала
да засветя в очите си само.
Ти си мой необятен стремеж ...

Увеличих звука на телевизора, за да не чувам мислите си. Коментаторът на мача все по-емоционално анализираше играта на двата български футболни отбора. Сграбчих кутията цигари, намираща се зад лаптопа, запалих една и изпуснах дима високо. Вгледах се в екрана на чата ни – не беше „на линия“ повече от ...

Е П И Г Р А М И
Какъв човек съм не зная, но обичам често да се ровя.
Ей тъй за щяло и не щяло. Не, че тъй го искам, но от вътре нещо ме притиска.
- Виж го, прочети го, сам разбери го.
Неволя що да се прави. И ха да посегна, спря ме друг глас. ...

Не се побоявам
от метежите на времето,
от кладите на чувствата,
от превземането
на крепостните стени... ...

КАКВА БЕ ТАЗИ ОБИЧ?
Любовна астрономия
Каква бе тази обич?
Каква бе таз любов?
Метеорит ...

Ако съдбата
с Човек те дари
в душата си
покани го да влезе
нагости го ...

По „Затворница”
от Андромаха (Белла)
Пак по чуждите сънища скитам
и живея във чужди мечти,
чужди тайни - небета ми вплитат... ...

Не зная, може някой ден
да се събудя примирен
и непреминалата жал
да скрия в слънчева печал.
Да нося своето сърце ...

Рисувам често по тавана Бог
с молба да ме попие. Не откликва.
Под погледа му неприкрит и строг
намирам повод винаги да бликна —
явявам се в окото на слепец ...

Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач ...

Възрожденски Oгън
Не се гаси туй що не гасне*,
бунтовен огън се разгаря,
раните не ще зараснат,
векът на Възрождението се повтаря! ...

Не ме намирай, искам да се губя –
сред хора, сред морета, сред поля,
сред сънища и няма да се будя,
щом няма път пред мен да се спася.
Не ме догонвай, трябва да избягам – ...

Не са познали
О, тия стари демагози,
дошли от други светове,
лъготят в свойте диалози
преправят свойте гласове, ...

Нощ тиха, по тиха от стаена мисъл. Ни стон на вятър, ни шепот на дърво. Две сенки стоят в мрака, без да се докосват. Димът от цигарите отлита в различни посоки. Погледи, вперени нагоре, в небето. Искат нещо, дирят всичко.
Нощта е срязана наполовина – индигово небе, прегърнало няколко съзвездия, в пр ...

Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови, ...

Мигове. Мимолетни.
Но съдържателни.
Една усмивка.
Две ръце. Нищо повече.
Или по-малко. ...

Веднъж Хитър Петър решил да ходи на караджейката, за да смели малко брашънце. Трябвало да става рано, ама се успал. Слънцето вече се дигнало една копраля**. Натоварил набързо каручката, впрегнал Марко и тръгнал. Пристигнал на воденицата подир час, а хармана пълен с народ. Всеки чака ред. - Добро утр ...

всяка жена
може да ти бъде
небе
не всяка –
покрив ...

Открита като длан,
като сърце голяма
и чиста като блян...
Родина. Друга няма.
Понякога горчи ...

(На село Косово, най-любимото ми място на света)
Липсва ми оная поляна
От която откъсвах цветята.
Липсва ми къщата – вече я няма.
Не гълчат и не скачат децата. ...

Всеки нов ден е ново начало!
Поставете си цел! Изберете посока!
И смело по пътя вървете...
С изгрева на новия ден –
нека прегърнем мечтите ...

С тебе ли вечерях, Господи!
Или на дяволска закуска бях?!
Понесох старите си рани
и щипка сол аз сложих в тях.
Да бъда буден, да посрещна ...

Обичам те, пуста Българийо,
обичам те от първия миг,
когато дойдох на земята ти
и проходих за първи път.
Но тъжна си, мила Българийо, ...

Непреклоним е българският дух
и нестихваща е българската воля!
Планината още пее свойта песен,
а земята с кръв пропита е по зла неволя.
Падналите в боя опълченци своя героизъм завещаха, ...

Вървях механично и тихо
през градините на живота,
застанах на ръба на пропастта
и някои ми дръпна връзката на обувката.

Бримка пусна по мъглата
животът мой със остър ръб.
Изрязана до кръв, съдбата
отново вижда кръстопът…
Спъва се – над ней вали ...

Тъпан бие, гайда писка –
Имало конкурс за миски!
Дявол нека да ме вземе,
Ама тъкмо е за мене:
Всеки вижда – хубост пищна ...

Площадът е празен,
сърцата ви също!
Салата, ракия и мазна храна!
Мозъчен спазъм,
пустеещи къщи... ...

- Боже! - Ти ли ни изпрати
пак “Карибските пирати”.
Уж са смешни и комични,
но изглеждаха трагични!
Джони Деп е готин пич, ...

Представям си я, слънчева и топла,
вълшебница с венец от горски билки,
девойка чудна, дивна, тъмнокоса...
Представям си я, като нежен полъх,
в ръце с букет от минзухари и иглика, ...

Под бялата снежна покривка
спят героите на Шипка.
Оръдия веч' не гърмят,
звездите светят по-ниско
и е тихо. До болка. ...

В снега вървя
а той хрипти
с мен ли иска
да говори
висулките от лед ...

Усещането, че си някъде сама из дълбините на душата си и търсейки него – човекът, който обичаш, чието име е заковано нейде там и никой не може да го измести. С години това се задълбочава все повече и образува една голяма -пулсираща от емоции тръпка, която обаче е толкова надълбоко в гърдите, че чак ...

Безсънна нека бъде тази нощ –
тъмна, страшна и студена...
Самотата нека с гръм и мощ,
обвива моята душа ранена...
Очите нека облени бъдат от сълзѝ, ...

Свободата дойде! И не чакаше думи!
Възмъжа! Отлежа! Във безброй вековѐ.
Светлина ли изгря `в времената ни луди?
По земя, напоила порой вратовѐ…
Свободата дойде! И не пита къде е! ...

Март е! Връх Шипка.
Знамената се веят.
Свобода! Празник.