Та така, де!
Пролет пукна, аз - не!
Въпреки всички опити на доктори и роднини върху мен,аз все не умирам!
Ама си и зная защо... Виновен е здравеца!
Първо роднините - всеки ден,или поне през ден ме търсеха ! Те имали по две деца, четири-пет внука, а аз сама, с едно дете! Да разделим земите, по равно, ...

Понякога, когато не разбирам
загадъчния припев на щурците,
със спомена за тихата му диря
косата си момичешки заплитам.
И тръгвам – босонога и наивна – ...

След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина ...

душата ми в петък си отиде
тръгна си внезапно ей така
непокорна и обидена
скочи в необузданата река
а я глезих както подобава ...

Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали ...

По Божия милость

Може да ви звучи странно, но не всички спасители са млади и загорели, мускулести левенти с татуировки и авангардни прически, които идват само за летните месеци, за да свалят курортистките и да изкарат някой лев. Има и такива, които цял живот са били свързани по някакъв начин с бурната черна бездна, ...

Ти не си човекът, който мислех, че си.
Разбито сърце събира останките си.
Аз не те оставям, оставяш ме ти.
Спомен - хубав, за твоето, старото ти.
Обичам илюзия, създало сърцето ми, ...

Дзукеро - Диаманте
-------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Francesco De Gregori, Adelmo Fornaciari (Zucchero), Mino Vergnaghi & Matteo Saggese
-----------------------------------------------------------------------------------------------
А ...

ДИАЛЕКТИКА
Родиш ли се – роден си със присъда!
Не можеш вечно тука да стоиш!
Не можеш със орлите да пребъдеш
и с боговете си да правиш веселба! ...

Когато нявга бурята реши
да ни отнеме хубавите думи,
загубени сред ветровити друми,
поспри край мене и ме утеши.
Когато есен пее в кехлибар, ...

,,И някой ден сърцето ще те съди за това...”. Едва ли човек би останал безразличен,когато слуша култовата песен на Милена Славова, която тя пее от цялото си сърце и докосва всеки сърцат човек, който я слуша. Но какво се случва с човешките сърца в днешния материален и циничен свят. За мен лично моето ...

Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.
Животът ни не е лесен,
да съществуваш в несъществуваноето на простия живот
и да гледаш право в очите старецът едноок,
трябва да си смел. ...

Рики е Повери - Какво ли си ти...
-------------------------------------------------------------------------------
Autori: Cristiano Minellono & Dario Farina
-----------------------------------------------------------------------------------
Автори: Кристиано Минелоно & Дарио Фарина ...

***
И този ден беше дъждовен. Ситна, мокра мъгла се стелеше над реката и лепнеше върху полуоголените клонки на дърветата. Тъжно беше времето, сякаш и то в унисон с чувствата на мъжа, седящ прегърбен върху изгнилия дънер.
След като Георги излезе от къщата, дълго обикаля из двора, но накрая приседна б ...

Копнеж
Животът отминава.
Той граби от мене с шепи,
от младостта ми, от усмивката,
от душата и сърцето, ...

Стани! Войн
от светлина стани,
от дълбок сън се
събуди и света
покори със сърце - ...

Останахте Ни верни
дарихте Ни с поле,
да сеем свое зърно
за цялото море...
Израстват и Големи, ...

КОГАТО СИ МИСЛЯ ЗА ТЕБ
всички мъже в този град
се събуждат родени поети.
С осветени очи от светкавици,
те излизат навън преди изгрев ...

От дон Кихот сега остана само логото,
на подвизите си със глас се смее,
той рицар е, и смел един от многото,
във Фейсбук той от лаври си живее.
И Дулсинея си развява силиконите, ...

ГРИВНАТА
Капчуците запяха своята пролетна песен, затоплени от нежните слънчеви лъчи, а птиците радостно започнаха да им пригласят. Приветстваха новото начало, земята се събуждаше от зимния си сън, готова за живот.
Но Виктор беше като сляп за заобикалящата го красота. За първи път в живота си се успа ...

Бяло облаче
в замръзналата локва.
Вкусна погача...
© Павлина Петрова

Прегръдките през тъмното са като мостове -
през бездната прехвърлят спомени
С пръсти впити в сърцата,
се молим да заспиваме без болка,
преследвани, разбити и оспорени... ...

По безбродния път на съдбата ми,
са се борили хиляди хора,
а в скъта̀ния кът на душата ми,
са заключени думи. Не мога
да изровя от нищото смисъла, ...

Нощес, в алеите на градската градина
край група пийнали студенти,
допъпли старата година
върху на Ленин, постамента.
Самият Ленин – дялан камък – ...

Когато няма връщане назад
и чашата с горчилка си изпил,
за тебе друг е вече тоя свят
и приеми го – "някога си бил“.
Делата твои ти постлаха път, ...

И го срещнах там на кръстопът увесил нос,
познах в очите, че го мъчеше назрял въпрос
погледнах го - не знае сякаш нощ ли е или пък ден
свил рамене, с ръце в джобове, духа си тътреше сломен.
-Да зная нещо, що на теб е неизвестно?- питах аз, ...

Споменът за теб сгънах го
в лист, направен от коприна,
от страх, че с времето
(може би) ще те изгубя.
Помниш ли ме, Арсияна? ...

Рано, рано се извила
над зората, като свила,
бяла, пухкава мъглица -
на върхарите царица.
И разстлала мигли дълги ...

Аман от песимизъм, братя българи! Зле сме били, нямало го положителният герой, накъде сме отивали... А той е тук, сред нас е, жив е! Все още...
Той никога не мърмори срещу властта, срещуОПГ-тата на ГЕРБ и коалицията, не заявява, че от коктейл сутрин най-боли главата.
Неговият кръгозор не е шаващ нас ...

Ако мога живота си да преживея отново ...
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря. ...

На устните му аз съм в плен
Лъхва над вира зефира,
как ранена е гръдта ми.
В мен сълза една напира,
така топла е дланта ми. ...