Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...

От север на сърцето никне мъх,
от изток не съзирам светлината,
болезнено накъсан, всеки дъх
затяга само примката позната.
И сивото отдавна не е цвят, ...

> Обичам те ела
Подай ръка!
Подай горещи длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед, ...

Няма ме сред небосклона на звездите,
в писъка на вятъра ме няма,
подир играта на лъчите слънчеви
и в сенките притихнали ме няма.
Няма ме в палитрата на ароматите ...

Идваме на света невинни и чисти
Постепенно бавно се променяме с годините
Търсачи на усещания събираме ги в нашата глава
Сърцето силно тупти от тези емоции
Но не винаги всичко минава гладко ...

След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...

Каза ми Знахар –
"Кафе – с мълчана вода"!
На дъното – Ти!

И ще помня Калоянчев и Парцалев,
Анастасов, Делчева и Аламанчева.
Още много други, през годините родени,
орисани от тяхната съдба, да ни забавляват.
Помня техните усмивки на лицата, ...

Бяло лято иде над
света - тя не е вече
сама, намери мъжа
на своите мечти!...
Пеят птици, духът лети - ...

Глупаво е да търся твой заместител,
само ти попълваше празноти и липси,
но пазя тайните си на хартиен носител,
ала и писането чак се обезсмисли...
Съхне мастилото... с ръце треперещи ...

Левкемия...
Усещаш!
220 – зареждам, пази се...
Непрекъсната, права скáла...
Разпѝлен звук, разкъсващ времето. ...

Приятелите се броят на пръсти
къде ли сте, аз все Ви търся...
А бяхте много, клехте се във вярност
но смихте се във тази давност...
Приятелство - звучи с Надежда ...

След нас е всичко, като спомен
И си отива, като сън.
Сълзят очи, като на помен...
Едно и също е навън.
Мълчи природата – утеха, ...

Вали дъждът и ни засипва из ведро...
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей? ...

Събраха се баровските синчета и щерки да обсъждат къде да правят абитуриентския бал.
- Писна ми от баналности! - рече Джони и остави призната си чашка на бар-плота. Сетне лапна фъстъче, завъртя се на столчето и огледа хола.
Особеността на темата ги беше събрала не в любимото заведение на бай Минчо. ...

82
Не може да клонирате Апостола във някой бъдещ „безпогрешен“ вожд,
защото е неизмерим титан и носи в себе си неповторима мощ,
несравнима с никое съществувание и всеки опит е обречен на провал.
Кой би сравнил прекрасен слънчев ден с безлунна, непрогледна нощ?! ...

Една-единствена сълзичка ми остана
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък, ...

Рано сутрин е, а навън вали.
Небето плаче, а градът все още спи.
Събуждам се сама и приветствам дъжда,
с чаша кафе в ръка.
Нетърпелива съм да изслушам ...

С нощта се приспиваме бавно,
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене? ...

Еротично
Няма друг като него
с толкоз жар да обича.
Види ли ме, веднага
почва да ме съблича. ...

Мода & Ема Мароне - Като във филм
-----------------------------------------------------
Autori: Francesco Silvestre (Kekko)
------------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Силвестре (Кеко) ...

Sanremo 2009
---------------------------------------------------------------------------------------
Ариза - Искреност
Санремо 2009
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Най-добрите години от живота ми,
сияйни и и поразмити,
те просто се плъзнаха по силния Дунав
и изчезнаха под сянката на крепостта.
Години на лъвове, вина и макове ...

Не обичам януари
Не обичам януари нито белите зимни дяволи.
Във всеки сняг виждам същите следи,
следи от малки стъпки, номер тридесет и кой знае,
които тихичко те напускат. ...

Синко... смътен е споменът за майка ти...
Добра сянка над яслата...
Но ти започна да помниш твърде късно...
Слушам трепета на ангелите...
Може би това ще ми помогне да я намеря? ...

Какво ще изцери изплаканите ни слепи очи.
Когато огнените небеса убиват звездите.
И всяка дума в спиралният вихър
е само грешно слънце, горчива загуба.
Измъкни ме оттук. ...

Бих искал да живея с теб,
бих искал да открия света с теб.
Искам да съм тук, за да ти избърша всяка сълза.
И за всяка усмивка да напиша нова песен.
Ти си всичко, от което се нуждая ...

Когато нощите са пълни с тревоги,
когато не спя, а само дремя.
Ти си ангела до мен.
Благодаря на Бога, че те има.
Когато зората ме буди с тъга ...

Любовта ни откри на брега.
Спомням си, беше лято.
Вълни, борове, мирис на лавандула.
Боси по пясъчния плаж.
Пръстите ми в косата ти. ...

Всичко се покри от мрак.
Ти затвори очи,
косата ти падна
на гърдите ми.
Няма да заспя ...

Много те обичам.
Всичко бих дал за теб.
Къпеш се в красота.
Всичката красота на света си откраднала.
Устните ти ме опиват. ...

Когато бях дете чух
и сега още ги помня
думите на дядо ми
и ще ги помня винаги.
Че нямат вяра ...

Какво, либе, искаш да ми кажеш?
Какво ми, либе, говориш?
Кажи ми всичко, но недей да не ме мразиш.
Аз това, аз това не мога да преживея.
Аз това, либе, не искам да го знам. ...

На средата на морето малка лодка с гребла,
отнесена така далеч, не знае да се върне.
Без вятър, без вълни, тя заплакала
и какво да прави, капитана се озова за помощ.
Далматинка малка, мрежи е хвърлила, ...

Говорят, че обичаш някакъв бохем.
На някакъв скитник си втора жена.
А аз съм луд от отровата ти.
И се моля пред святата икона, моя любов!
А аз съм луд от отровата ти. ...

В края на декември двехилядната.
Студен, нает апартамент.
Аз чакам тя да се събуди.
След това може да започне деня.
Хората се радват на празниците. ...

Понеделникът е пред вратата.
Никой не смее да си помисли.
И ние се обичаме, обичаме се часове,
докато сутринта ни подсети.
Боже, колко я обичам. ...

Когато се прибрах вкъщи, заключих вратата.
И всичко ми изглежда черно.
И отчаянието започва да ме стиска.
Страх ме е от това.
И тогава клекнах до стената. ...