Нощес, в алеите на градската градина
край група пийнали студенти,
допъпли старата година
върху на Ленин, постамента.
Самият Ленин – дялан камък – ...

Когато няма връщане назад
и чашата с горчилка си изпил,
за тебе друг е вече тоя свят
и приеми го – "някога си бил“.
Делата твои ти постлаха път, ...

И го срещнах там на кръстопът увесил нос,
познах в очите, че го мъчеше назрял въпрос
погледнах го - не знае сякаш нощ ли е или пък ден
свил рамене, с ръце в джобове, духа си тътреше сломен.
-Да зная нещо, що на теб е неизвестно?- питах аз, ...

Споменът за теб сгънах го
в лист, направен от коприна,
от страх, че с времето
(може би) ще те изгубя.
Помниш ли ме, Арсияна? ...

Рано, рано се извила
над зората, като свила,
бяла, пухкава мъглица -
на върхарите царица.
И разстлала мигли дълги ...

Аман от песимизъм, братя българи! Зле сме били, нямало го положителният герой, накъде сме отивали... А той е тук, сред нас е, жив е! Все още...
Той никога не мърмори срещу властта, срещуОПГ-тата на ГЕРБ и коалицията, не заявява, че от коктейл сутрин най-боли главата.
Неговият кръгозор не е шаващ нас ...

Ако мога живота си да преживея отново ...
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря. ...

На устните му аз съм в плен
Лъхва над вира зефира,
как ранена е гръдта ми.
В мен сълза една напира,
така топла е дланта ми. ...

На съхранение сърце ти поверих,
ала за чувствата му ти нехаеше.
Описах болката му даже в стих,
но ти не предполагаше...
Използва го, а после го захвърли, ...

Има надежда
Алени макове
като огньове греят
карат душите от сърце да се смеят.
Майското слънце ...

Бледнее правотата, губи смисъл
и земна твърд пропада под краката.
Подхлъзване на лед в чужда мисъл
в синджирна брънка скъсана халката.
Пришити добрини с конец изкуствен. ...

Любовта е тиха. Пристига и толкоз.
С разбиращ поглед, кротка усмивка.
Търпеливо говори си с болката
и приятелски до нея притихва.
Знае точните думи – мълчание ...

Вали, дъжд се зададе
на хоризонта за да измие
насъбралата зла енергия.
Капчиците бистри, диаманти,
земята красят, така както ...

Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...

Когато обръчът на облачното време
се плъзне със метална тишина,
а погледът опитва се да вземе
частица въздух в буйната трева
си вземам шепа пръст. ...

Аз искам да съм твоята усмивка
и да съм ти последната сълза,
аз искам да съм полета ти светъл
и твоята осъществила се мечта!
Аз искам да съм нежната ти вечер, ...

Сън за утрешния ден
Когато въздухът е тежък
и прах в очите ти люти,
и смогът през гърдите реже
в Мумбай, Атина и Париж, ...

и да живеят
в свят сърцат и в него да
благоговеят

зло
се награждава
със забрава
и
с отпор ...

НАЧАЛОТО
В зениците на Илко небето се раздвои. В празното пространство избухна дим на кълба. Слънцето се скри гневно зад облак. Развилня се буря. Тя гонеше нещо вътре в него, кършеше, стенеше. Кръвта нахлу на вълни в гърдите, преля, но продължи да пъпли нагоре, подпали сърцето и замъгли съзнанието. ...

Няколко дни преди Коледа непрекъснато валеше дъжд. Нещо твърде необичайно за този сезон. Едва днес спря, но по улици и тротоари имаше големи локви. Хората в Караново бяха излезли по центъра, едни за да си поговорят с познати, други за да купят в последния момент подаръци за своите близки. Небето все ...

Пространствата изгарят пред очите ми,
когато тишината доловима
се къса в мълчаливи въпросителни
и пари като лед. И като зима.
Безмислени са пустите ни делници, ...

Колко...
Колко много мечти
и копнежи, разни –
да повярваш, почти!
И надежди. Празни. ...

Балончето розово с лятната шапка,
изскочи тревожно от прашната жабка.
Огледа се бързо, очи ококори
и после на бебешки с мен проговори:
- Защо е на бебето памперсът мокър? ...

Замислена се вглеждам в календара,
редят се дни във моя кръговрат,
във малката ми и уютна стая,
пак мислите ме стягат във захват.
Раздират ме мъчителни въпроси, ...

Някога, някога... много отдавна! - на края на света (извън света, и извън времето) - живяла Девойка. Нямала нищо, освен себе си. Една дървена колиба. И сърце. Което може само да обича.
Тогава тя още не знаела... Че има всичко!
От вратата на нейната колиба - до... плюс безкрайност! - се простирала чу ...

1.
Отново пътуваше.
Имаше ли значение накъде?
Съвсем никакво - просто пътя се разгъваше с обичайната си лекота, същата с която вятъра скита над морето.
Плавното поклащане на автобуса бе като да се носи с лодка в нощта, в която се отразяваха толкова много светлинки, една по една подминавани заедно с ...

Там някъде, в Небесните селения,
си имам ангел, само мой и щур,
той рок забива, вместо песнопения,
крилете си използва за паркур.
Поглежда го Отецът укорително, ...

На нашата скамейка сме щастливи,
далече от безумните тълпи.
Докоснали се в светлини лениви,
на залеза в горящия фитил.
Очите срещат се в невинна ласка ...

Познато и непознато. Тъй плитко и същевременно тъй дълбоко. Синьо-зелено като очите на латиноамерикански любовник с гореща кръв...
Тя се беше родила край неговите вълни, скали и пясък. Където и да отидеше, носеше със себе си спомена за мириса на водораслите и крясъка на чайките. А колко любов беше д ...

Малката сърничка тича си сама,
детенце пак я следва в тъмната гора.
Как ли ще намерят пътя към дома?
Клонче се пресегна (жалостна ръка).
– Идвай, малка Фейо, тичай към света! ...

Обърнатата чаша на небето
изсъхва върху общата постеля.
Но кой е той, обичащият мен,
боящ се от това, което ни разделя?
Не всекиму е даден дара да е там, ...