Завързвам мислите си на вързоп.
Изхвърлям ги дълбоко във морето.
Сълзите ми превръщат се в потоп.
Прескача тъжно пулсът на сърцето.
Опитвам се напред да продължа. ...

на нея
Не питайте
защо
устните ми
гняв е ...

Кой ти каза, че си далеч?
Ти си тук, точно тук - посочих с пръст гърдите си. Не исках да я загубя, въпреки разстоянието.
- Малко по-наляво от гръдната кост, върху сухожилния център на диафрагмата, точно там си - продължих аз, както винаги, с великите ми изказвания.
Беше глупаво. Настъпи мълчание. Ре ...

Не се научих да щадя душата си,
от грешките ѝ да си шия наметало
и да зазиждам в мрамора тъгата си,
недосегаема в мълчанието бяло.
Не се опитвах да съм мъдра сова. ...

(от цикъла „Низвергнатите”)
Прости се и с последната надежда
да припечели честно къшей хляб -
съдбата ѝ все трудности отрежда,
а в къщи - две деца ги мъчи глад. ...

9// Студени дни, след топло лято!
Това ми спретна Есента.
Аз вече давам всичко свято,
но да остана във света!
Макар, че аз не се страхувам, ...

Дойде Йосиф Ариматейски... дръзна,
та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
Евангелие от Марка
Разпятие беше – и свърши се.
Народът полека заслиза от хълма. ...

Раждаш се – смучеш беберона
тийнейджър ставаш -смучат твоята
поработиш-посмучеш и на шефа
обвържеш се – смучат ти заплатата
деца създаваш – мучат ти живота ...

Къде се бавиш, смешен Дон Жуан?
Пантофките забързано развързват
копнежите си вече остарели.
Не беше ли от Господа призван,
да диплиш романтичните дантели ...

Цикъл: ПРОЛЕТ
Сонет 1.
Ще цъфне пролет бяла, вдъхновена
в пазвата на скрита, в тайна, гръд,
а минута алена на пошла скръб ...

2.
Следващите два часа минаха в напрегнато съвещание. Преброиха намереното оръжие. 10 пушки, 6 автомата, 2 снайперски винтовки /Мешо веднага прибра едната, другата дадоха от уважение на Кръстев/, 14 различни пистолета /сред тях и немски „Люгер“ от войната, получен от Киро, както и малък „Броунинг“, ...

Нашата Сливница
Тогава беше така. Когато едно момче навърши 18-19 години го взимаха в казармата. Всеки мъж трябваше да е служил. Всяка жена да роди, инак не е жена. Пълна еснафщина. Това са седемдесетте, оседемдесетте години на двадесети век в България. Това беше неписан закон. Всичко извън него беш ...

Тя беше от стъкло;
Всеки път във думите се чупеше,
И в ръцете ми;
Сетне ме молеше да остана
И аз оставах ...

Той
Студено е, рязко захладня.
Листата още са зелени.
Студено е, даже заваля...
Не искам да сме разделени! ...

По тъмно, вечерно време
обади се пойна птица.
Къде се е запиляла,
щом ятото я отписа?
Гадя само. Не зная ...

Събуждаш се хиляди сутрини
болен от себе си,
никой не ти помага,
никой не те лекува,
никой не предполага, ...

Отново спомних си и спрях.
Да дишам... Ти си жива!
Ако можех, вярвай, щях...
По тази тъй трънлива,
пътека да вървя отново... ...

любов
недей унива
а бъди щастлива

Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене ...

О, Боже всесилни,
Ти който си в мене,
прати ми прозрение
ярко, горящо.
То нека огрее ...

Поетите са другите мъже
тях никой не ги иска във живота
с перо в ръката, и въже –
те теглят на съдбата си, хомота.
Поетите не стават за обичане ...

20.09.2017. Вазовият.
14:37
„Витошка”, бл. 70, вх. Г. /между другото, тоя вход си съществува, както и вампирът в него/
Задава се буря, както и баба ви Вълкана Портиерката с пистолета /тоя филм го играем вече пета година/. Тя ме заплашва отвътре с пистолет, въображаем, пазейки пощичките, аз размахвам ...

Разбирам, вече си голям
и искаш да живееш сам!
Но не мога да си го представя,
защото те обичам до забрава!
Свирва влака, заминаваш! ...

Поанти от блещукащи светулки
стих по стих вградих
в душата светла на момиче!
Взех го от планетата на любовта
да пали по земята пламъка свещен ...

Живей го, със шепи живей го.
Направи един лъвски скок,
подобно на дякона Левски,
живял и умрял за народ.
Живей и си късай с наслада. ...

Не ми остана страст, не ми остана!
Аз колко жар по тебе изгорях!
Душата ми трептеше като рана,
а медно се топеше в сладък грях.
Сега събирам пепел по ъглите ...

Новодошлият кимна за поздрав, приближи до домакина и като сне учтиво елегантната си ръкавица, му залепи два шамара. Язвително кънтене се разби из мраморната зала. Цяла гора от бели вратове се врътна стреснато рязко. Десетки чифта недоумяващи очи се стовариха изпитателно върху широкия гръб на току що ...

Какво е изборът? Изборът се счита за основна характеристика на свободния човек. Свободата да правиш собствените си избори без да зависиш от някого. А какво всъщност избираме? Всички ние правим своите избори през целия си живот. Дали са личностни или общностни, ние ги правим. Да имаш правото на избор ...

A bag of pretty words,
a bag of bad predictions,
a bag to help the poor
instead of benediction -
My hands shake when I reach in, ...

1.
Момиче -
цъфтяща градина
с оръфани дънки.
2. ...

...Понякога се издигам, понякога падам
понякога се затварям, а съм свободна...
понякога се освобождавам затворена...
понякога съм в тишината, понякога във вика...
Понякога ти се разказвам, понякога мълча... ...

Любовта, за двама е създадена
и истински е жива, с две сърца,
във вик взаимен, е сподавена,
блести в следата на една сълза.
Любовта отеква във въздишката ...