Глух път с надпис - "за никъде"...
Кална локва - око на Отвъдното...
Листа издъхващи - хербарий на вятъра...
Непонятна мъгла - символ на Несбъднатото...

Не ме поиска, както аз
но кой ли иска го поета?
Един посмачкан, недопушен фас
и някаква любов в куплети...
Защо ти е душа, ранима – ...

Солена кожа, излишък на море,
и някакви непреведими думи...
Изплуват бледолики страхове
и късат всички тънки струни.
Изгубени русалки. Цветове, ...

По-жесток от смъртта е само животът.
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава. ...

Едно тефтерче мислех да изхвърля,
завършила последната му страница.
Тефтерчето разлистих и прехвърлих,
а там, като натъпкани във раница
се мъдреха безброй задачи ...

Сънувах сън.
Бяхме само двама.
(дали за теб си мисля като спя)?
Дали от тази среща ми остана
ръждясалото чувство през деня? ...

Генка Богданова
Баба Неда звяр отгледа.
Звяр ли казах? Не, зверище!
Не се озаптявя с нищо.
Взе го мъничко прасенце, ...

не... не са очите ти...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките ...

Јас сум остров без брег
тука истокот и западот
се сончаат на иста страна.
Во мојот двор
пролетта доаѓа со мирис на јоргован. ...

Нищо, че е още малка.
Само мерне ли ключалка,
като бабичка обича
Йонка в стаи да наднича.
Поводи да шпионира ...

Живял накрай едно село ковач изкусен,
прославен майстор на чук и наковалня.
Орач отруден и селянин намусен,
каруцари, били при него на чакалня.
Решил бе той от меч звезда да изкове, ...

Не си тръгвай! Недей! Не си тръгвай!
Продължавай да ме обгръщаш!
Да те вкусвам, усещам....целувай!
Не, не спирай да ме прегръщаш!
Още мъничко – миг като вечност, ...

Дойде Есента.
И припомни за всичките липси.
Посрещна замислени погледи към планините...
И спря песента.
За да спре и потокът от мисли. ...

Времето се промени изведнъж. Довчера слънцето ти се усмихваше от небосклона, а днес черните облаци оставят усещането, че нещо лошо е на път да се случи. Започна да вали силно. Сякаш това бяха сълзите на огнената топка, която не може да се покаже и да ни даде малко надежда, че утрешният ден ще бъде п ...

3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...

Мнозина
затъват до кръста,
понесли
В ръцете си кръста.
Една ...

Кое ме радва днес, ще си призная честно,
което ме разтапя щом го срещна.
Това, което стопля ми сърцето
е юлски изгрев близо до морето
или когато сутрин рано стана, ...

Щастливите мигове обикновено се осъзнават по-късно – дъжда и ти...
Докосването ми до теб
отваря рана,
която трябва да лекувам
дни наред. ...

Вдъхновена от едно “МЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ“ – Н. Дялков
Живееш си мислиш, щастливо, спокойно.
Живота владееш. Държиш го в ръце.
Но с гръм нахлува ТОЙ непристойно.
И се намества нахално ...

Казаха, не приличаш на себе си
Аз облякох, усмирителната риза с неговото име
Лудите, само те са свободни
Казаха, ти напълно откачи
Обърнах се и закрачих с еднорозите в гората ...

Издува бузи и надува
под лакътя затиснат мях,
а тишината се вълнува
и се промъква между тях.
Ручилото не е доволно ...

Листата до абсурдност са ошарени
сред блудкавата цветност на декора.
Преплитат се окръжности на гарвани,
избягали с последния си орех.
И облаците губят равновесие ...

Слушам те,
забивам си ноктите в дланите,
продължавай да говориш,
гласът ти е глад,
а той освежава. ...

На пръв поглед напълно обичайна гледка – познати, приятелки, съседки събрали се на чаша топло кафе, за да се оплачат от мъжете и да се похвалят с новите си обувки. Две жени пият кафе – най-обикновеното нещо на света.
Трябва да мразя жената до себе си. Наблюдавах я как къса хартиената опаковка на зах ...

Съдейки по сърфовете и скутерите качени по колите, не малка част от хората бяха тръгнали на почивка. Някои от тях докато ме надминаваха, с приповдигнато настроение ми подвикваха или свиркаха с клаксоните, мотивирайки ме да карам по-бързо с колелото по наклона. Още от сега ми се приходи на море. Иска ...

Дива и промéнлива душа си!
В миг си горски пролетен пожар.
В другия си кладенец опасен.
Лятно зрънце в есенен янтар.
Как ли ме намери – горско духче? ...

Всеки скрива зад своя си праг
плодовете на щедрото лято
и очаква снега – гост или враг
щом изпрати последното ято…
Попритваря очи и се взира ...

Аз съм тъмната част от деня ти
и викът ти от ужас в нощта.
Аз съм бездна дълбока на пътя,
щом върха приближил си едва.
Аз съм глутница псета в гората, ...

Отдавна не си ми рисувал
мелодия,
която
очите ми към теб повежда,
мисълта ми ...

Всеки ще мине през тази Врата.
Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш.
Всичките изпити ще са приключили. ...

Изповед на един монах
Изгубените вещи
от лавката ме викат:
Избирай, без да спираш
и никого не връщай. ...

My daring little daughter
Lifted proudly her forhead.
Then her shoulders and her bottom
I watched her slightly worried.
She looked ahead determined ...

Все още стремглаво препускаш
по пътя безкраен напред.
Все още в ръцете си стискаш
тракийски, стоманений меч.
Все още се бориш със злото, ...

Навярно има още повод да живее,
държи цигарата с трепереща ръка,
а времето с пречупената си стрелка
дали усеща, че в очите му старее
или е спряло, хлътнало дълбоко в синор ...