Имало едно време, през девет царства в десето, една много бедна старица, която живеела в схлупена къщурка на брега на реката с малко момиченце. В една студена, декемврийска сутрин го намерила край реката, съвсем премръзнало и почти безжизнено. Старицата била знахарка и успяла с лечебни билки да спас ...

С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...

Не поглеждай надолу!
Безименно празно е;
Пътища много,
Но не със очите пътуваме;
Че погледа лази ...

Дъжд в дъжда.
Свят в света.
И сред тях
бродя аз –
като мисъл ...

Black rose amongst scarlet poppies,
I'm not growing, the sun is ripping me out,
lost my dreams, destroyed my trophies
in the loneliest fields of shame and fault.
Black is my heart and black is my mind, ...

(По „Животни“ – НАЗАРЕТ
https://www.youtube.com/watch?v=oLC6KRS1ADU )
разпалиха лед
в окото на ураган
любовна игра

САМО
Само силните хора умеят,
да бъдат сами, като дъжд,
като гръм от безмилостна буря,
като клас от безкрайната ръж. ...

Глобализацията и алчността родиха нов свят: този на вечния стремеж към богатство. Самата представа за богатство почти измести смисъла на успеха. Няма успех без богатство, всъщност единственото олицетворение на успеха е богатството.
Изчезнаха малките дюкянчета, в които дребните търговци продаваха мал ...

Тя е толкова много далечна!
(Аз обаче, я нося в душата си).
Сякаш друга живителна течност е.
(че кръвта ми е само сто градуса).
Плаче рядко и все е навътре. ...

С бастунче бяло в ръка,
човек потропва по паважа.
Приема тихо своята съдба,
да бъде вечно нощна стража.
От малък той не виждал ден, ...

Пред погледа на Еминеску
дечица строфи рецитират.
Макар че дума не разбирам,
аз ръкоплескам,
защото в ритъма усетих ...

Най-големият ми кошмар -
стая пълна с познати.

Сила, сила…сила
Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен... ...

Приятелю,
за стотен път изгарям,
пламъкът изгаснал е в мен,
сърцето си при теб оставям,
пази го вместо мен, ...

„Такъв е животът – мислеше си Иванов – Като роял – черни и бели клавиши, една музика... А накрая хлопват капака...”
Преди малко му бяха съобщили, че бившият му класен е починал. Как, от какво? От каквото всички бивши учители – от пенсията...
Та сега черният клавиш звучеше в душата му.
Обаче, внезапн ...

БАЩА И СИН
Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен! ...

Јас сум стаклена жена
не удирај по моите надежи
ќе ги скршиш своите раце
ќе ја изгребеш текстурата на моето лице
ќе ме растажиш, ...

Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...

Тъй както се разлиства книга,
по тялото ми пръсти разпилей!
Тъй както устни чашата допират,
с целувки кожата ми пламеней.
Тъй както скулпторът извайва ...

Някакво змийско око
змийски е втренчено в мене,
тъпче ми волята, зло -
аз съм от Хипнос пленена.
Думи от съсък с шербет - ...

Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа покане ...

Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Мо ...

( монолог на един съпруг)
Ще ви призная нещо много важно:
от скоро време чувам гласове...
Не знам дали тревожа се напразно,
илù пък е от водката-менте? ...

Биаджо Антоначи - Отново обичам
-------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

/на Тихчо/
Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето. ...

Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от жи ...

ПОНЯКОГА
Понякога така ми се приисква
Да имам във сърцето си отрова
Която при опасност да разплискам
Да опазя туй, което ми остана ...

Самотата във мен се всели
и се вплита все по-навътре в душата
как да повярвам в нечии чужди лъжи
когато раздадох любов, а получих омраза...
Самотата е тежка и зла ...

Биаджо Антоначи - Отворѝ го
-------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Къде съм аз, къде си ти?
Не знам къде си, но аз съм тук,
погледни.
"Не те желая" излъжи
и отново скучна ти ме наречи. ...

Те нямат милост
и жал не ги лови,
единствена утеха дирят.
Сърцето в горест,
празни две очи. ...

Ти си сбъднат огън, цвят от сълза,
полъх от нищо, свят в светове...
Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,
стигаш ме – стигам тъмни мечти...
светиш – намирам пак брегове, ...

Иисус Христос е легендарна личност и неотменна част от раздела на Библията, именуван Нов завет. Доколкото ми е известно, в историческите извори от римско време той никъде не е упоменаван от именитите историци /негови съвременници/ освен от един-единствен - Йосиф Флавий и то само с няколко изречения ...

И ти ли, Бруте!?-
умирайки Цезар казал,
а Брут - приятел пръв,
сърцето му с меча си порязал.
Какво падение ...

Родопа планина
Колко красива е нашата страна България!
В нея се издига Родопа планина.
Изправям се пред нея в захлас сега,
прекрасна гледка, преливаща се картина една. ...

Те мечта са за мнозина –
и в лято, и в зима,
ала кьоравото тъй ги заслепява,
че мислят, че парата всичко решава,
ала не е тъй, уви, ...

Къде са звездите обещани на всеки!?
Къде са? Се питам в нощта!
А стаята тъмна на ухо ми шепне
самота, самота.
Защо очите се взират ...