Истурив мастило врз твоите иницијали
затоа црвенеам како булка
ги отварам кафезите
ги ослободувам птиците
ги отфрлам стравовите ...

Трябва ли да се страхувам да кажа
"Обичам те!"?
Ще замълчиш ли?
Трябва ли да се страхувам да кажа
"Искам те!"? ...

Любовта е там...
Където е Сърцето...
и е трепетно... жадувано... Сбъдване.
Където са Мислите...
за топла прегръдка... хармония... уют. ...

С гръм и опечалено
времето пада зад стола.
После,
след пауза концентрация,
шумолящо и търсещо, ...

Потопи сърцето ми в мастило
и започна своите поеми,
като ме остави в екстаза на почерка.
О, всемогъща птицо на мислите,
ти направи възможна срещата на малкия ум с големия ...

Големите истории на малкия човек Иванов – един от нас. Малките историйки на модернизирания приказен свят...
Не съм убеден, че са смешни... Или – поне изцяло смешни...
Но са истински... Понякога май по-истински от реалността...
Вижте...
Точно петдесет истории с и около Иванов... ...

Не, не се срамува, че е бос,
че недоучен е, не знае.
Как вири към небето нос
и сгрешил, не се кае.
Заменил поредната лъжа ...

Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...

Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...

Лазурен залез живописно обагряше небето над Римини. Това бе онзи час, в който десетките църковни камбани насищаха ефира с вълшебните си трели,а тихият морски ветрец даряваше отмора на душата.
От уличката водеща към площада с бавни стъпки умислен вървеше висок младеж на тридесет години, чиито огнено ...

Такъв ли съм, какъвто се съзирам
в пречупеното зеркало отсреща?
И като гледам – Кой Кого презира –
дали Аз Него, Той ли Мене с погледа горещи???
А като се замисля – Що се случи??? ...

На сцената съм весел и лудувам,
на сцената мечтая за усмивки,
в гримьорната съм тъжен и умувам
как да стане тъй, че аз да те целувам.
На сцената съм клоун и дивея ...

Съвременна жена
Днес модерна е съвременна жена, различна,
със самочувствие,умна но не безлична.
Парите за нея много са важни, нали,
а дали това е най-важното,дали? ...

Народът на думи въстанал
наля си пореден стакан.
Да бъде пиян не престана –
в пусто очакване взрян...
А някъде в минало славно ...

Сезон на мечтатели,
странни гадатели,
крадци на разбити сърца...
Сезон романтичен,
омаен, лиричен ...

Автор: Генка Богданова
Душата ми се люшка отмаляла
между мечти и вяра отлетяла.
Ту студ сърцето ми сковава,
ту слънчева надежда го огрява. ...

Забравена от Бога и хората
Продължение
1
Пътувах във влака, унесена във мислите си. Мислех за безизходицата от болестите си, за милата ми майчица, вече остаряла и болна, останала сама след смъртта на татко. Болно ми беше на душата, искаше ми се да съм по-близо до нея, за да и бъдат по-леки старините ...

Аз просто рисувах със сребро, а картината се превърна в червена, магическа река, която се спусна по дланите ми и се изля между пръстите ми като водопад...

Няма истина която
да ми налее тишина.
Господстваща е днес лъжата
и определяща е тя.
Оста на много интереси. ...

На къде отива този свят, не зная!
Всички егоисти се оказахме на края!
Всеки за пари ламти, чуждите несгоди са далечни.
Толкова ли е трудно в днешно време да бъдем малко по-човечни?
Гледат само те да са добре, а за другите нехаят. ...

Меката мъгла попи топлия ми дъх. За миг се сляхме в едно. И кой да знае, че зад пелената на мъглата стои друга низвергната душа. Студена. Забравена. Пулсираща от злост към пронизващите мрака смехове от близките апартаменти.
Треперя. Не от студ, а от страх, пробуден от незримите вълни на мрачното при ...

В сърцето ми пясъчна буря...
се вихри години наред...
душата у мен е пустиня...
по-жарка от августов ден...
навсъде е тя разпиляна... ...

Аз знам, че някъде,
ще те обикна пак,
когато някога
се договорим с времето.
Ти няма да си романтик моряк, ...

Дали на тази вечер има сняг е без значение. Да, вярно е, снегът придава радост и уют, като сте заедно у дома край сгряващия огън. Но като че ли, каквото и да е времето навън, на тази свята, благодатна вечер, Бъдни вечер, цял свят намира щастието и обичта. Сякаш можеш да усетиш някаква магия из възду ...

Днеска пак видях я
по стълбовете
пак лепеше тя плакати
с усмивка..
Наблюдавам я отдавна ...

Тайна любов
Тайна ли е "тайната" любов?
Щом очите им се срещнат,
проблясват пламенни искри,
устни за любов нашепват! ...

Уморих се да съм ти Ангел,
да те изкупвам от всеки следващ грях!
Болят мазоли по крилете,
образувани в гонитби ритуални
на призрачните ядове! ...

Добре дошла. Не стой на прага. Влез.
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стоплѝ се, още огънят гори, ...

Знам какво мечтая далеч от световете,
светът ми подреден е до лудост, топло цвете
и утре ще прогледна отново до небето,
но вече съм от сън съшита...
Вечерта различно виждам към луната, ...

Дълбоко в съня... се пробудих...
не от друго... от капчука навън...
кап... кап... и в рими песни запя...
За една малка писалка дето спомени пише...
в книги дебели и бели... и с пожълтели листа... ...

Невероятното се случи!
Чудо е и още треперя...
Любов не може да се учи!
Не мога с нищо да я меря...

Лятото винаги е било любимото ми време от годината. Бях обещала на себе си това лято да остане незабравимо. Исках да се насладя максимално на всеки един момент и да запечатя в съзнанието си само прекрасни моменти.
Вече две седмици бях при родителите си в родния си град. Беше минала поредната тежка г ...

Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.
Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.
Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство ...

ТОПЛА КОЛЕДА
Днес на топло се прибирам,
шапка свалям, ръкавици.
Вкъщи всички ги намирам,
мама, тати и сестрици. ...

Зад всички маски
ни се ще
да надникнем,
само зад усмивката –
не. ...

На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш хра ...