Не знам аз дали на психиатър си ходилá,
но когат и да отидеш, няма да си подранила.
Знам аз, Цвети, че не си напълно откачила,
а просто, по случайност 10 кафета си изпила.
Когато с утро иде светлината, ...

She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green olive nuance that reflected from her chestnut colored eyes was so intense that no one could really tell if they were looking into a thick forest or the bottom of an ocean.
Her warm heart radiated so ...

за неизказаното
между нас.
за надеждата
между нас;
за обичта, ...

Как да бъдеш лято?
Толкова е лесно -
с малки пръски злато
пръснати отвесно.
С длани - топъл пясък... ...

Черпя, приятелю млади!
Този живот е за теб –
сладък коктейл от наслади.
Слагай си кубчета лед!
Барът е стар и самотен. ...

... завързана за думите или: пушечния балтон на мъката...
Вържи десетата виелица на зимата,
балтонът ѝ да мята сиви пушеци.
Наместо чай – налей от снежно виме,
свисти полето – няма птиче сгушено. ...

Не ме събуждай в утрото ми рано,
още малко този сън да продължи,
бленувам аз за мъжкото ти рамо
и нека всеки спомен да остане жив!
Не ме прегръщай във съня ми само, ...

Стига ми просто да я гледам -
Друго изкуство не ми трябва
Стига ми просто да я слушам -
Друга музика не ми е нужна
Стига ми просто да я гушкам - ...

Доброто
Доброто заложено е във всеки от нас,
от нас зависи да го извадим на показ.
Направи добро без да очакваш отплата,
и тогава твоята душа ще бъде богата! ...

Днеска те има. А утре – щрак!
Хлопва мандалото кратко и ясно
и те поема Вселенският Мрак.
Може би всичко там е прекрасно...
Сигурно няма злоба, вражда, ...

О-оо, слънце,
дали за първи път обичаш?!
С лъчите си изпращаш
толкова признания...
Кажи му, че в любов ...

Не искам да се съпоставям.
Въобще това не искам.
Падна ли, ще се изправя,
ще си поема риска.
Но не, защото, като него, ...

Автор: Генка Богданова
В своята прегръдка, Вятърко, вземи ме!
Да политнем двама с тебе над морето.
Към страни далечни, Ветре, поведи ме,
искам да обходя цялата планета! ...

Ти още ме преследваш като сън,
горчиш ми като рана на езика.
И някъде в съзнанието трън
оставил си, преди да си заминеш.
Сега не знам какво да си разкажа ...

Пламъчето на свещта
с виното в чашата флиртува –
полюшва се
във ритъма на нощен джаз,
който на перваза ...

Скитническо хайку
Виждам скитник,
изгубил своите дрехи,
облечен във мечти...
А.А.

Вчера малкият Лисан
у дома остана сам.
Тъй желано положение
за игри и забавление.
Щом затвори се вратата ...

Ела при мен, чуй ме...
приказка ще ти разкажа...
за едно малко момиче...
ела, чуй, чуй сърцето и...
Ще ти изпее своята песен... ...

Търся моята страна
в карта стара - на стена.
Колко мъничка е тя,
а огромен е света.
Дунав - синичка черта, ...

Флиртуваш с мен?!
Така ли?
Добре, ще си играем.
Сега съм вече друга
и чужда. ...

Аз съм пешката* в стария шах,
по полето игрално ме местят.
В ход безумен и със замах
падам жертва при първият страх.
Да отстъпвам назад нямам право, ...

Ровя се във всичко твое,
не мога да намеря
само онази тънка нишка,
която ми задържаше вниманието вечер.

Събужда ме на изгревите синьото
и искам да докосна небесата.
Усмихва се на утрото богинята
на твоите очи във светлината.
И може би било е тъй отдавна. ...

Ако някой ден нещо ме погуби, то това ще бъде любовта.

Копнея неговите очи да срещна,
очи, винаги пълни със сълзи,
край него тихо вечер да приседна,
да говорим ние за любов и добрини.
Копнея неговите ръце да докосна, ...

Някъде там, сред гората,
някъде там, по полята
броди вълчица бяла -
много път е извървяла.
Като митично създание на Луната ...

Мариачите пеят, с последен дъх,
розите се свиват, на пъпки в букета.
Превива се гръбнаният ми стълб,
душата сама, в себе си се затваря.
Сълзите се стичат, стичат от очи, ...

Пред теб – човечето кибрит,
запалило чуплива клечка,
избухва като динамит
в устата на горяща печка.
Разгаря пламъчният ад ...

Свиреше на странна цигулка, омотана с кабели: лоза беше тя, неподкастрена. Краищата на филизите ѝ бяха струни. Младежът беше възпълен, висок и с дълга коса. Часът наближаваше осем и половина сутринта, есента все още беше млада и дори в това ранно и още сънливо време разголваше дамите, а мъжете мръще ...

Под звуците на нощното пиано,
дари ме с чувството желано!
Без думи ти ме впечатли,
и изградения ми свят разби!
Докосна ме небрежно, ...

Бисерче
Момиченце, ти цялата си в бяло,
светлинен лъч сред тъмен океан,
и бисерче душата ти извая,
във бездната на мидения блян. ...