В тълпа от стотици хиляди в унисон
идивидът се дави с безгласен стон.
Сред масата от тела, крясъци и страсти,
всичко автентично се разпръсква на части.
Тиранинът е влюбен в апелите на тълпата, ...

КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...

Среща
Пораснахме. Годините летят.
Със времето косите побеляха
и греховете бавно се множат.
Минутите за жалост се не спряха. ...

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка.
Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни.
И втвърдени от порив на нежност под ласките меки
ще разтворят те росни листа. И смола ще изпуснат.
Балдахинов воал ще разстели над ложето мрака. ...

Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие.
А думите, с престорена грамотност,
оказват ми последната си преданост,
и слагат въпросителната в края ...

Не казвай, че е лесно да мълча.
Не смятай, че е сладко да те чакам.
Не вярвай, че успявам да заспя.
Не ме моли да продължа нататък.
Не си мисли, че има друг до мен. ...

***
И ето ме отново.
По пътя нанякъде.
Къде си?
Не знам, няма кой и да каже. ...

Благословèна
Младенèцорòдице,
чрез Теб!... БОГ грèйна!

Непохватно момиче.
Недодялано малко
и лудо тук-там.
С едни такива
странни мечти ...

Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...

1 Този живот ми е даден, за да живея.
Не казвам, че нещо кой знае какво
умея. Но все пак ще гледам аз
поне в нещо да успея.
2 Толкова ли е трудно да си откровен. ...

Живяла ли си толкова самотна
дори, когато си мълчиш
когато в някого си болна
а той не знае, че боли?...
На мене вече ми се случва ...

Глава XII
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...

Донеси ми любов. Донеси топлина.
Когато те видя, тъгата забравям.
Студена без тебе пак е нощта.
В ръцете ти само за миг се стопявам.
Донеси ми любов. Донеси топлина. ...

Сянка от клонки на дъб
над главите ни слиза.
Някой издигнал е храм
сред скалите наблизо.
Пътник съвсем като нас ...

Бе сезон на зрели чувства-
време за наливане на плод.
Сладостта му не пропусна
да попие в моя стар живот.
Тичала достатъчно на воля ...

Целувката ти е небе
толкова нежно,
легнало по бузата ми...
а аз замлъкнала...
прегръщам погледа ти... ...

''Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!''
/ Еклисиаст 11:1 /

Зър-р-р-р-р-р!
Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва ...

Всеки ден ме води пътят
през зелените полета.
Мисълта ми – храст напъпил –
е със себе си заета.
Във полята вижда сенки. ...

Гледате като котки в подлез.
Мозъците ви са празни
и размекнати,
асфалт, по който не минава никой,
цветя и хляб в алкален свят, ...

Влезе, без да почука.
Без думичката – простѝ.
Смело тръгна към мен,
с протегнати ръце.
Докосна ръцете студени. ...

Наздраве ми кажи... И да полеем.
Тя, нашата, се свърши. Като гръм
през лятото разтресе ни. Не смея
да кажа, че съм твоя. Не. Не съм.
Сънувам друг. Докосвам го със мисли. ...

Аз ли бях прекалено наивна?
Ти ли беше изкусен лъжец?
Що' не спрях този флирт отначало,
а отчаяно влюбих се в теб.
Все повтарях – почти невъзможно е ...

Културо, стига вече с тоз майтап –
безцеремонно все да ни будалкат
я с кръшната мелодия на рап,
я с фината поезия на чалга.

Здравей, Насе!
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...

Пленявай, ранѝ ме, стопѝ ме до дъх!
Снижи ме до пепел и дяволски знак...
Жесток си, но сладката болка е връх,
на който разливаме пламъци в мрак.
Бъди ми художник, а аз ще съм свян – ...

Няма по-красиви, мечтани
след бурната, тяхната нощ,
на жената коси разпилени,
когато той е и нежен, и лош.
И стаята отново прилича ...

Защо не си
по-различен,
а си намусен,
кисел и себичен?
Защо животът те ...

232. Една постъпка казва много повече от хиляди думи.
233. Душата може да види това, което очите не могат.
233. Това, че ние не можем да видим нещо не означава, че това нещо не съществува.
234. Слънцето е само, но дава светлина на всички ни. Има какво да научим
от него. ...

"Да бъдеш или да не бъдеш" вечния въпрос,
посрещам и изпращам по-често като гост.
Отговори търся вече от живота,
но смисълът изплъзва се като фалшива нота.
Може би във добрината в малката услуга, ...