Гласът на светлината се чува в най - голямата тъма...
Небето ти се заоблачава,
цветовете ти избледняват,
и всичко изглежда, че е сиво...
Искаш да си тръгнеш вече, ...

Веднъж хитроумният бог Хермес откраднал кравите на Феб Аполон. Но Сребролъкият научил за дръзкото деяние и вече бил по петите на крадеца. Стреснал се Хермес, защото гневът на Аполон е пословичен. За щастие му хрумнала спасителна идея. Той вкарал кравите в една пещера, но на заден ход. Така минаващия ...

239. Да прегърнеш познанието е като да прегърнеш слънцето. Ще извършваш велика постъпка, която ще те унищожи, а в съзнанията на хората ще бъдеш просто „лудия”.
240. Труден е пътят до звездите, без значение дали е физически или духовен.
241. В сънищата си ние можем да се докоснем до това, за което в ...

Проклет да съм
Проклет да съм за твоята любов,
с която ме дари и ме отрови!
Проклет да съм, че бях за теб готов
да окова сърцето си в окови ...

Любовта се държи като помияр,
риташ го, а той идва за още.
Остарях с няколко хиляди години,
чакайки те да се върнеш,
като лош спомен от детството. ...

Такава е съдбата на поета –
да търси вечно любов идеална.
Не слуша той мъдри съвети...
и попада на жени фатални.
Паднал сам в техните капани, ...

Отново нощта загръща малкия град
булеварди и улици бързо заспиват.
Тъмнина поглъща стария площад
само жълти фенери в светлина го обливат.
Спускат театрално завеси домовете, ...

Стъпвай смело ти, дете любимо,
слънцето за тебе днес изгрява!
Всеки миг е чувство несравнимо,
с всяка крачка връх ти покоряваш.
Чака те живот като на кино, ...

А тази нощ не ме прегърна,
ръцете ми останаха без теб.
На твоя гръб,аз гръб обърнах
и чувах само моето сърце,
а исках да целувам и да галя ...

Има много истории, за войни, за принцеси и много други. Аз ще ви разкажа една подобна история.
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...

Малко момче по улиците прашни,
със стойка – премръзнала, тиха и сива,
животът му – вечно и тежко страдание,
душата – на малки частици разбита.
В големия свят на малките хора, ...

Аз повярвах, аз успях,
страховете си преодолях.
Вярвах в душата, вярвах в сърцето
трудно беше, дълъг път извървях,
но вярата си не напуснах аз. ...

Глава XIV
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Пон ...

Първо синьото обичам,
на небето и морето цвят.
С рокля синя се обличам,
даже син е моят нов халат.
Втори са зелените неща, ...

Живот нечестен и почтен
живот пълен с празнота
това душа ли е във мен
светъл дух на вечността
живее ли или умира бавно ...

Муза...
Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми, дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита. ...

- Хоро! – викнах пак, май за последно беше. – Мъжко хоро, рамо до рамо, в три реда. На всеки ред – станеник. Първия ред – саби и щитове, втори ред – секири, трети ред – копия. Един до друг, никой да не отстъпя, никой да не се бои. Ние сме стопаните тука, ония са гъгрици, наготово дошли да ядат преко ...

Прекрасно е да наблюдаваш хората по софийските улици. Гледам всички тези лица и си представям какъв ли живот живеят. Тази жена ми прилича на учителка, при това строга и несправедлива. Този мъж определено се занимава със спорт и не яде шоколад за закуска. Красивият младеж на бара със сигурност е имал ...

Глас напира във душите волен и неумолим,
Глас, разцепващ висините още от като родим.
Върху листи и дисплеи се излива с мощен зов,
за промяна и с идеи за живот по-хубав, нов.
Нека подарим му шанса, шанс за нашите деца, ...

През прозореца ми влезе лъч,
в миг просветна мойта стая.
Долетяла звънка детска глъч,
стóпли в мен душа корава.
Пропътувал дни в безкрая, ...

Защо пък да не спя в съседката...
щом така любов ми дава?
Защо пък да не бруля сливата
в градината,
щом така богато ме зове на двора? ...

Престоят ми в това пристанище завърши...
Ив. Пейчев
Аз си нямах море,
но си имах пристанище...
И измислени кораби ...

***

В началото бе престижа
на авторитета с грижа,
после любовта цъфти,
с нея човека пее и лети.
От радост родена свобода ...

От доста време
не съм била себе си,
липсва ми,
като каишка на куче,
което никога не е живяло.

Вдъхновено от "Евкалиптова гора" на Ищар
https://www.youtube.com/watch?v=fpe9RduCX6k
Толкова много еврейска тъга,
толкова силни копнеж и томление,
че ми се ще на колене сега ...

Самотни мисли. Падаща звезда.
А тебе пак те няма и те няма...
Аз исках да те хвана за ръка
и мъничко до теб да поостана.
Две фигури на пулса на брега, ...

Преди с теб да си станем излишни,
самодостатъчни двама...
Преди да открием, че липсата
е всичко, което го няма...
Преди да разбием сърцата си ...

В България царствах над двайсет години
във време на страх и война.
Аз много зло патих,
но духом не паднах,
пред нищо ...

МНИМИЯТ МЪРТВЕЦ
Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Те са напълно негоден инструмент за броене.
– Тук не е имало престъпле ...

Кой друг имам тук на този свят?
Кой друг ме изпълва, прави ме богат?
На Кого се аз уповавам в нощните си страхове?
На Кого се аз надявам, когато съм на колене?
На Теб! ...

ДÓБРА
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...

Сърцето ми е тъжно,
душата ми е мрачна.
Без съм самотна. Но
знай едно, щом си тук
до мен, съм щастлива, ...

На никому е нужно това
прекрасно, крехко, тъжно
есенно листо.
Но то е паднало и стъпкано
от нашите тъй нужни ...