БЕЛЕЖКА НА ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦА
Страхуваш се да бъдеш нежен.
Твърдиш, че слабост е било.
И времето ли скри копнежа
под дрипавото си зебло? ...

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с вид непокорен,
по-горе ще виши глава.
Не ще умра – духът ми в лира тънкострунна ...

ЗАПИСКИ БЕЗ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха. ...

Странно същество е човекът,
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...

Карикатура съм... на поет...
Но да беше само това...
Нямам във нещо късмет,
страдам кат' пръч... без коза...
Опитвах със труд да успея, ...

От Слънцето ли или ми се струва? –
в отблясъци фриволно стъпвам аз.
Не се научих, как да се преструвам,
затуй сега се смея с искрен глас.
На тази подранила дръзка пролет ...

Изригна черното небе
И леден дъжд изля във мрака.
До малко котешко дете
Смъртта, невидима, зачака.
Премръзнал бъдещ "мишелов" ...

Помниш ли нощите? Луди, безсънни,
когато по улици шепнехме грях?
Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,
и вятърът вееше отрова и прах.
Помниш ли песните – стари, любими? ...

И снова здесь гибнут ребята -
которым семнадцать лет.
Смерть их страшна, непонятна.
А объяснении этому нет.
Живешь, и будто не знаешь, ...

Фалшив живот, фалшиви хора!
Няма да се променим!
Гризем си ноктите, защото...
Светът шапката ни накриви.
Толкова отрова се изсипа... ...

Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...

Тогава злите езици говорили ,'' Свършили се българските момичета, та чак докарал от Русия, кой знае от какви села е, дето не са видяли влак и нужника им на двора...''. Да ги попиташ, че вие като имате нужник в къщи, нали е покрит с найлон и черги, и държите компотите си там, а се притърчате из двора ...

Смълчаното време
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра ...

Изведнъж попаднах там -
В капан ли ,
в пропаст ли
бездънна?
И нито сън и нито смях - ...

ПО ГЪРБА НА ЛЮБИМИТА
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
От всичките лилави въздишки,
бледи асонанси и алитерация
в тавана на нощта ...

Когато тихичко догаря моят ден
и залезът умира кървавочервен,
невярна мисъл пак душата ми измъчва,
че съм родена твърде дребна за Сизиф,
а мъкна канарата на живота сив, ...

Както вече знаете, Ники и Нора имат прекрасна баба в малко планинско село. Тя много ги обича и те много я обичат. Когато децата имат рожден ден, баба им им приготвя приятни изненади. Затова днес братчето и сестричката решиха да измислят как да изненадат своята любима баба по повод нейния предстоящ р ...

– Яркочервените корени вече започват да си личат твърде много. А заради бавното зарастване на кожата още дълго няма да мога да се боядисвам. Ако сложа перука, веднага ще се забележи. Но ако ходя с качулки ще възникнат още повече въпроси. Какво да сторя?
– Поискай помощ от вещица. Нека измайстори илю ...

И в ОСманската и в ЕСманската империя
все сме си провинция дива.
С една дума - периферия.
Никой не ни бръсне за слива,
нито ни търси за мнения.

Един неземен писък, тъмнина,
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал, ...

Това е английската версия

Времето пространството съпътства
И променя се то -
С условия - възможности нови.
Тях ги носи сега бог Велес,
И боговете попътни Славянски, ...

Има ли нещо в човека, по-красиво от очите... "Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи..." ... За пръв път чути, все тъй звучат в ушите ни, прекрасните стихове на Яворов ... Очите на любимата му са - олицетворение на нейната възвишена душа ... Или - ‘звездни небеса‘, (‘Ела‘) ...

Понякога нощем, не мога да заспя. На всеки се е случвало, но на мен, май, по-често. Лежа в леглото и слушам секундната стрелка на часовника да напередва и знам, че минават секунди, които се превръщат в минути и после в часове. Излизам на малката тераса. Под мен булевардът е оживен, шумен, светлините ...

ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...

1. Търпението и примирението са близки роднини.
2. И безплатният съвет, когато е глупав и грешен, скъпо излиза.
3. Това, че някой сам се мисли за безгрешен, не го прави светец в очите на другите.
4. Доста често човек се надсмива и презира чуждите недостатъци, без да подозира, че те са и негови.
5. Д ...

Мразя те!!!
Мразя те и те обичам
И мразя да те искам.
Мразя да не те познавам,
Мразя да те отвращавам. ...

Нощ... Надрусан депутатин. Будка с охранител.
Чест отдава стар гавазин с непорочна страст.
А отсреща - Котаранчо, прост осеменител -
Пиш си прави, без да пита, до подстриган храст.
В миг на ярост правомощна кипва депутата. ...

Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят ...

Роден съм в кристалче силиций -
сантиметър на два и половина.
Хитроумно преплетени жици
са ме свързали с мощните шини.
Изходна мощност огромна, ...

Това е последният откъс от "Гробът на Димо", който публикувам тук. Книгата е почти готова и остава сладката мъка по издаването. Благодаря на всички, които пред тия 15 години четоха и продължават да четат за Димо. Благодаря ви, наистина! Димо е жив!
Върхът си беше същият като в старото време. Остра с ...

Защо виновният търси виновни?
Защо злобата ненавижда доброто!?
Защо мълчанието изнервя виновния...
Защо мъченикът търпи болката.
Защо клеветят, когато са грешни? ...

Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.
Можех всякаква аз да ти бъда, ...

Този свят не е мой. Тази улица,
даже още да помни следите ми,
миг по миг си разплита пашкула
и от нея полека отлитам.
А седи на бордюра детето и ...

Мила, мрак ме обгърна, аз ридая,
дай ми ти опора, благост, светлина,
близо до теб сякаш бях като в рая,
но сега далечна е твоята човещина!
Ето - птичките навън не пеят, ...

Смъртта ми не беше такава, каквато си я представях. Първо нещо силно ме удари, паднах и усетих как ме прегазват. Не помня болката. Сигурно е била ужасна. Помня, че погледнах света от високо и проследих движението на автомобила. Той не спря. Продължи с мръсна газ още две пресечки и се заби в спрял на ...