Човекът в огледалото отсреща
ме гледа изпод вежди начумерено...
Не подозира, че едно кроше премерено
ще му разчупи мутрата зловеща...
Не му е ясно, че да мигна сáмо – ...

Трилиони острови
Изплували
от дълбините мрачни,
се удрят думите
в дланта ми. ...

Стихотворение
Стихотворение за мен е това,
има малко радост и много тъга!
Сядам и пиша за Любовта,
Чудесно чуство но има и мъка. ...

Ако ядях от храната която ядеше,
дали щях да стана като теб?
Ако ти от моят въздух дишаше,
щеше ли да станеш като мен?
Ако сега не си тръгнеш, ...

Защо ли се опитват някои глави
да ни вменят екшън роли луди
на забити километрични камъни?
Мъдро е да не ги съдим, нали?
Още по-мъдро е да им простим. ...

От утрото по-мъдро няма,
но аз обичам вечерта.
Денят е пълен със измама,
а аз обичам да си спя.
Сънят ме води на почивка, ...

Всичко е наред, знаеш, винаги ми е добре.
Усмихвам се на всяка дреболия като някое дете.
Щастлива съм, живота е прекрасен, нали...
Добре съм, нищичко не ми тежи...
Тези думи ще ти кажа и ще се слея със нощта. ...

Еничарка - 1
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...

В кръвта ми като слънчев ток
се влива музика.
Денят – зеленогривест, светлоок,
издува по момчешки бузи.
Предзалезен е, с розови страни ...

За празника някой пуснал балони.
Палавият вятър ги подгони
и те със него залудуваха!
Те със него затанцуваха!
Искам балонче да си хвана! ...

Две пакетчета захар си сложих в кафето.
Изпих после две чаши вода.
Две лъжички лютиво си сипах във супата
за да усетя вкуса на храна.
Две глътки ракия си глътнах в студеното ...

Ние и света - част 6.5.
От пубертета до зрелостта – довършителните работи по изграждане на личността
През този период става прехода от детството към зрелостта и от учението към труда като основна дейност. Образователната система ангажира децата основно в учение, но правилното е в този период да се и ...

Ти си дама, а пламък гори.
И Живота е сведен до нула.
Енергичните твои очи,
хаотични усмивки обуват.
Върховете говорят за теб. ...

И ти си роб на любовта,
питай Алис,
сложи си шапката,
кажи "да" на наркотиците
и скачай в дупката, ...

Ще дойде ден и ти ще ме намериш,
защото тебе аз с душата си открих.
Ще ме познаеш. Целият треперя,
тъй както вятър разтреперва лист.
От мислите. Досущ, като морето. ...

Едно е всичко и всичко е едно,
всяко нещо има свое място.
Умът е цяло, а цялото – ума,
за майстора това е ясно!
Материята не съществува, ...

Любов ли е! Граници няма.
Прескача дори и смъртта.
Намира си пътища. Зримо.
И среща душите - слънца.
Доказва, че вечна е. Бяла. ...

Дзукеро - Без жена
-------------------------------------------
Autori: Adelmo Fornaciari (Zucchero)
-----------------------------------------------
Автори: Аделмо Форначари (Дзукеро) ...

Владимир Высоцкий
***
Отмина времето на уводи, прелюдии
Наред е всичко, без глупци, не лъжа.
При тях ме викат мен големи хора ...

Ден след ден …..
Владимир Висоцки
Ден след ден съм cъс теб и за теб
Сякаш аз други грижи си нямам ,
Сякаш аз нещо съм важно взел ...

Бе розовия изгрев весел…
Владимир Высоцкий
Бе розовия изгрев весел чак
И срещу трудностите кораба летеше.
А юнгата бе в първи поход там ...

Кукловод
Изморих се да страдам за излишни чужди проблеми,
изморих се от ценни съвети дадени от чужди хора,
изморих се да угаждам на чужди мечти
и да удовлетворявам чужди амбиции, ...

Лара Фабиан - Ададжо
----------------------------------------------------------------
Autori: Tomaso Albinoni, Lara Fabian & Remo Giazotto
--------------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Албинони, Лара Фабиан & Ремо Джацото ...

Добри́ и праведни човече,
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!? ...

Една мелодия, която ме преследва от години и която така и не можах да облека в текст. Интересно ми е, как се възприема?

Гледаш ме -
все едно съм непознат.
Взираш се,
но не виждаш опиат.
Близо сме - ...

Козя пътека,
край нея – облаци.
Пълзи човекът
змиеподобно.
Дъхти земята ...

Дим
Дните ми – низа тютюн,
опната – От тука – До тук!
Суховеят подпечатал с юмрук
„тайно четмо” в пергамент – ...

Душата – изстрадала, гори нахалост...
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.
Витаят в сенки, промъкват се в тъмата, ...

ЧЕРВЕНИЯТ РОД
Баба ми, майката на мама, се родила в закътано планинско селце. Селската идилия, свежия въздух и притихналите гънки на Балкана били като излезли от разказ на Йовков, но до тук с поетичната красота. Животът в селото бил труден, повечето семейства тънели в мизерия, буквално. Къщата, в ко ...

По стъпките сега вървя, запазени по времето
когато бяхме с теб омагьосани от любовта.
С всяка стъпка нахлуват спомени в моята душа.
Спомена за морето.Тя беше нашата приятелка.
При нея винаги се чуствахме добре. ...

От моите устни се стича...
студената, ледена кръв...
гръдта ми... тя вече е празна...
усещам пълзящата смърт...
ръката ти още усещам... ...

Усещане, че искам да се извикам толкова силно, че да ме чуят вълците в Канада.
понякога нареждам пъзела на живота си и виждам косми в кал, мръсотия, влакна, всякакви улики
от моя съдбовния си теч, които артефакти тъй ме предизвикват да заобичвам чистотата, но не онази кухата
на онзи дебил дето си ку ...