Има думи ненужни,
но и безвредни.
Има думи успяващи
да запълнят и бездна.
Има думи във клетка, ...

Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Ала морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те пускат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен д ...

Пролетните устни на света
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
Може от това да ме е страх, ...

Стопанин
Отведи ме във някоя приказка
дето всичко е вече измислено,
за да мога когато поискам
да политна над скучните истини. ...

Стискай зъби от нейде дочувам,
той живота е цял кабинет.
Зъболекарят тайничко псувам,
че върти ме на стола проклет.
Щом изляза на светло пред блока, ...

Словото е обич и свобода...
В дълбочината на сърцето ми,
във всяко кътче на мислите ми...
винаги ще има, ще има сили
за живот - в мечтата на словото...

Представи си, ако можеш, представи
как рога превръщат се в бодли!
Как прилягат като втора кожа
върху онова, което може да не може.
Как копитце стъпва върху праг – ...

Намирам смисъл в малките неща
когато рано сутрин се събуждам,
любим човек, усмивка, топлина
и в този свят от нежност се изгубвам!
Откривам в тишината доброта ...

ДЪРВО
Птици вече не гнездят,
не прелитат те над мен.
Голите ми клони спят
във съня на зимен плен. ...

Обиди носят се в тишината,
​​думи тежки от зла уста звучат!
Забиват се като куршум в сърцето,
и всеки път повече болят!
Обвиват се около мен и ме душат, ...

За миналото се размислих вчера –
ей тъй, докато вдигах ципа...
Каква по-точна дума да намеря?...
Сърцето, клетото, почти изхлипа...
Били ли са онези бурни нощи, ...

Досънувах дълбоките сънища, дето
са пречупили тънките корабни мачти.
Изтълкувах съдбата, и колко ли значи
да живея назаем отвъд бреговете.
По морето подводна пустиня достигнах, ...

Зорницата в съня на Пепеляшка
дойде с покана за небесен бал.
Не знае ли, че дните и са прашни,
а изгревът в очите посивял?
Довечера, когато я повикат ...

Бях птица - в сънищата си летях
извън галактиките - в другата вселена.
И вечния ти образ там съзрях -
неземен - от неписана поема.
Изгубил странно чувството за страх, ...

Добре, че Градина не може да говори,
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,
крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи. ...

Приказка
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчет ...

Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина ...

А сега се разпознаваме...
Ние сме братя, но от друг живот
и в този сме се срещнали, без да се познаваме,
като две изгубени във времето вибрации.
Две отделни личности, някога били едно, ...

Есенно-дъждовно захладнявам.
Навън е влажно. Мокрещо попивам
дъждовни сълзи. Себе си калявам.
В насилени усмивки се изливам.
Болезнено приглася тишината, ...

Клетник
Отричах те. Не исках да те има
на този свят, ужасно - утопичен
във който всичко хубаво умира
така докоснато от безразличие. ...

в орисията
да се себераздаваш
е магията

Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...

Разсмей ме, моля ти се!
Моля те, разсмей ме...
И нека като скален къс откъртен
от самота на планински връх висок
смехът да се търкаля по наклона с ек ...

Татенце кажи ми че ни виждаш
Тук всичко е различно от преди
Откакто теб сред нас те няма
Аз все те търся в чуждите очи
Пронизва ме дълбоко във сърцето ...

В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...

Ти се смачкваш пред очите ми.
Във вторник не страдам за никого.
Сама се закопавам,
но гробът е плитък.
"Обичам как се усмихват мъртвите."

Аз зная, че всичко е само нелепа шега!
Защото оттука дочувам гласа на сърцето ти.
И знам, че си точно отсреща една тишина.
И мислите плуват във незавладяни небета.
Защото сме тримата: ти, аз и после света. ...

имàнето и
ѝмането нека са
духовен смисъл

Очите и устните който искам да захапя като я видя. Гласът и който ме кара да потрепвам като го чуя. Нейният начин да ме накара да се чуствам като малко дете. Малките наслади в живота

Ти момчето с черните коси,
в сърцето, като трънче се заби.
И гледах те аз отстрани,
но не ме допусна близко ти.
Излизаш с разни други ...

Бутлка вино
намира се и скоч
топла стая
Бутилка газова
със пита топла ...

Лека нощ! Ти спокойно лети
към онази ефирна преграда,
зад която живеят мечти.
Ала денем е зид със блокада.
Лека нощ! Наденѝ си криле ...