Само крачка дели ме от рая,
крачка само, но трудна за мен.
Как да тръгна за жалост не зная,
страх изпитвам и чакам смутен.
Чакам теб, да пристъпиш ти първа, ...

Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...

В снега аз безмълвно издъхвам...
и взирам небесната шир...
в ръката ромфеята стискам...
аз всички край мене избих...
Какво от това, че спечелих... ...

Мартенстият сняг -
и мил, и драг! И как! се
смее под мустак!

Върви към теб със блеснали очи,
със нежни устни,
с дъх на сладка диня.
Разпуска натежалите коси,
а те обгръщат роклята и синя. ...

Познавам те
и сенките на думите ти,
и сладостта под тях,
на миглите ти нотите
и въпросителните ...

Сняг кротичко вали.
Тиха мисъл в мен шепти.
Студено ли е или не,
навън ме чака звездното небе.
В нощни дебри да се скрия, ...

Спи ли Бог, или въздиша
нощем над света заспал
и по рая си предишен
рони скърби и печал?
Скритом може би поглежда ...

Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...

Нещастие не е, щом ти не си обичал,
не е беда когато не получиш топлина,
не срамно е,че стари дрешки си обличал,
но мъка е когато видиш своята вина!
Не болка е когато влюбените се разделят, ...

НАРКОЗА
на Кирил Христов
Отпий от чашата ѝ женска нежност,
за да избухне в теб копнеж и страст...
Пияна от емоции безбрежност ...

Душевна рана в здрача се разтваря,
в сумрака стенеща -- съвсем сама...
По лунен лъч във утрото догаря
и зрима само, в нощната тъма.
Неказаните думи не нощуват, ...

Малчуган споделя с баща си: Тате, видях съвсем случайно как комшийката яздеше мъжа си.
Бащата: Тренира, за да се научи да язди кон.
Малчуганът: Ама тате, не е ли по-добре първо да се научи да язди магаре?
Бащата: Проблемът й не е в язденето. Освен това има екзема на ръцете и не може да държи здраво ...

Зимата
подарява на пролетта
цъфнал скреж
по прозорците.
А тя ревнува ...

Любовта за някои е чудо,
за други пък е дълго чакан гост,
но всички знаят, че е лудост
и щом посрещат я – ѝ вдигат тост.
И канят я, отворили сърцата си, ...

Ги праќаш змиите да ме изедат
додека се вртам по едно неродно дрво.
Ги тераш ветрот и дождот
заедно да ми го превртат чадорот
и животот наопаку. ...

Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...

Любовта ни взе на мушка
и опушка ни до шушка.
Аз съм струг, а ти си стружка;
пън съм аз, а ти – пънчушка.
Тя пристигна, без да пита – ...

За всичко, мисля, е виновно времето.
Разпалват дните поривния глад
и как поглъщат, дявол да го вземе,
и смилат миговете с механичен хлад,
а всеки миг ми е така потребен! ...

Разхождах се по улиците на града.
Учителката първа аз видях.
С прошарена коса. С поглед мил.
Това бе тя! Моята учителка добра!
Споменът от детството ми се завърна. ...

настъпи последния час от моя живот сега сякаш времето е спряло за мен завинаги
моят дом е вече гробът а моето легло е вече ковчегът но душата ми ще живее няма да е мъртва като тялото ми вечно
под пръстта съм вече заровен а тук е тъмно и студено без светлина и топлина сам вовеки веков
душата която но ...

В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...

Забравям, няма да те лъжа,
какво е да горя във любовта.
Навярно се изгубвам под дъжда,
на делниците в сивата мъгла.
Забравям накъде съм тръгнал, ...

***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...

ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ
Р. Чакърова
"Език свещен на моите деди",
в ума ми като музика се лееш!
И чудно как след толкова беди, ...

Любима моя скитнице Луна!
За да те видя как със Слънце се целуваш
за очила прежалих цели десет хляба!
Очите ми са скрити с тях сега...
и уж предпазих се ...

Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...

Христо Ботев, сине, е български поет.
Имал кръв на птица. Ходил е навред.
Засукал в Калофер. Видял и Одеса.
От цялата мъка светът бил потресен.
Над родната стряха виреел спахия. ...

Доброта
Вкарва в живота пъстрота
Дума свята и чиста
Тя е солото на барабаниста
Поантата на журналиста ...

За виното сега ми се говори –
кръв Божия – свидетел на погроми,
причина за победи свръхчовешки,
но също и за непростими грешки.
За виното сега ми се говори – ...

6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...

Една невзрачна уличница ме намрази,
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
Бездарните й стихчета шкартирах в миг ленив.
И като въшката на своя тънък лед надута, ...

Брей, че птиче гласовито!
Буди ме в зори по тъмно.
Тъничко гласче преплита:
" Чирилик!... Виж! Вече съмна.
Ставай, че навън е чудо! ...

Tи си различна от другите,
моя красива любов.
Имаш сърце на бунтовник
и носиш съкровище в себе си.
Знам, ще те удрят без милост ...

Понякога в обикновенните неща
на битието се е скрила красотата.
Великото се крие в думи две
достатъчни за щастие в сърцето.
Нуждае се от ободрителни слова ...

Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...