Ноеми Скопелити - До безкрай
----------------------------------------------------------
Autori: Marco Ciappelli, Daniele Coro & Diego Calvetti
------------------------------------------------------------------
Автори: Марко Чапели, Даниеле Коро & Диего Калвети ...

Ноеми Скопелити - Замайвания
--------------------------------------------------------------
Autori: Massimiliano Calò, Giuseppe Romanelli & Diego Calvetti
------------------------------------------------------------------------
Автори: Масимилиано Кало, Джузепе Романели & Диего Калвети ...

Всеки ден се случват чудеса,
Бог обича своите деца,
праща ни подаръци безчет,
част от звездния прашец.
Милостив и съпричастен, ...

Богородена,
любовта е доброта
людедарена!
Богородена,
добротата е любов ...

След два дни някой звънна на вратата ни в 7 сутринта, отворих и видях Борил сам, показа ми един плик:
– Нося от ония кроасани, от оная фурна до прелеза. Сори, че не се обадих, ама викам да не събудя Бори. Ти каза че ставаш рано и...
Погледнах го много изненадано, точно него не очаквах да видя по тов ...

(Благодарствено писмо до бившата любов.)
Благодаря за тази трансформация!
(Отдавна имах нужда от промяна.)
Каква чудесна пълна ликвидация -
от миналото АЗ не ми остана! ...

Чекајќи се уништив
денот се преврте наопаку
во пустините дува неразумен ветар
ќе дојде среќата низ спореден влез
ќе чукне на прозорец ...

Родѝ се Млада
Бòга, мамо, и светът
с любов покрѝ се!

Понякога ми се ще да разбера тишината
понякога не, понякога просто я чувствам...
След залеза, зората и слънцето изгряват...
Небето плачеше неспирно и аз също в него...
Но сега то тъй се усмихва, усмихвам се и аз..., ...

Апокалипсисът се случи тихо,
на втория етаж, кв. „Надежда”.
На балкона Тя пушеше цигара
и чакаше любимия
(както би очаквала амнистия). ...

Там, край брега
на река Марица,
има остров вълшебен
до приказен град...
Където небето – ...

И ето пак настъпва есен,
листата на дърветата ще пожълтеят,
а птиците със своя глас ще запеят
своята утринна песен.
Някои от тях ще заминат на юг, ...

Нощуват вечерите тихи, тъжни
в душите ни отрудени и морни.
И колко много те сега са длъжни
към нас да бъдат още отговорни.
Спокойствие в душите ни да носят ...

Разделяш сърцето си на две,
чупиш част от живота си ти,
душата, често, където и да е,
обича и мисли, чезне и боли.
И всичко за още един, и нов ...

Говорещата змия
Авторът на книгата „Изчезваща благодат” – Филип Янси споделя свое впечатление от интервю, в което се казва: „Как може да смяташ за сериозен човек, който вярва, че животни могат да говорят”? Става въпрос за следния случай, описан в Библията: „А змията беше най-хитра от всички полски з ...

345. Смъртта е просто част от един продължителен процес.
346. Всеки период от историята си има своя бич. Ако през средновековието това е чумата, а сто години преди нас е туберкулозата, то в наше време същинският бич е глупостта.
347. Разстоянието често създава погрешни впечатления.
348. Не бива да о ...

Родопчанка
Високо там, в Родопа планина,
писна гайда, па момата запя.
Красива родопчанка, истинска жена,
па запя песен за двама влюбени, за Любовта! ...

Тя тихо, много тихичко си стене.
Една от всичките… на първа трето.
Изглежда мъничка и примирена.
Машината на друг върти кафето.
Пълзи по коридора бавно време. ...

Опит за стихотворение, което се чете в две посоки – по стандартния начин, а също и отдолу-нагоре.
Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта,
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото
много дълбоко те отнася тя – извън теб и другите
и винаги ти дава много повече, отколкото ти можеш да разбере ...

Химена Сариняна - Крила
-------------------------------------------------
Autores: Ximena Sariñana Rivera
------------------------------------------------------
Автори: Химена Сариняна Ривера ...

Светлоносеца не знае какво носи в себе си. Сила голяма. Бреме голямо. Неговото незнание е неговата тъмнина. Незнание за самия себе си. Но той е дете. Бащата/майката не съди детето си. Те са едно. То е едно, но не може само и се разделя и събира в себе си едновременно, за да живее. Прокарва път от се ...

Дружина Старци се промъкват във съня ми
с присъщите им чанове и маски,
подскачайки по улиците снежни!
Стремят се да изгонят Злото от дома ми –
да стане тъй – напук на страшните им краски ...

След двайсет минути каране пристигнаха. Замъкът е изграден от син камък със зелени черти по него, които светеха в тъмното. След като слязоха, пред входа ги чакаше Забвимии. Той е облечен с грандиозна роба в червен цвят. Също така носи и златна корона, която имаше в центъра си магически камък.
– Добъ ...

Sanremo 2016
----------------------------------------------------------------
Ноеми Скопелити - Чантата на една жена
Санремо 2016
-------------------------------------------------------------------------------- ...

Лист се отрони.
Падат след него други.
Есен хладна е.

Под земята мравчица върви,
нарамила трошица от погача.
Навън снегът не спира и вали,
снежинки тихо падат в здрача.
Бучи метрото,релсите пращят, ...

Изплака Господ всички свои облаци,
пороите отмиха есента.
Декември запристъпва плавно в такт
с дима в комина – фигури заоблени.
В прозорците студът гравира гоблени, ...

Сребърна звезда отгоре
свети ярко в този час.
Носи блáга вест за всеки,
че Спасител е сред нас.
В двора пеят коледари ...

> Младостта си отива...
>
> М. Белчев
Любовта си отива... В неделя. По здрач
Наранена от много човечност... ...

Шибан есенен ден. Мрачен, мокър, неприветлив. Отварям очи и всичко ме боли. Все едно не знам на колко съм години и всяка сутрин трябва да ми се припомня.
Чак след кафето успявам да се раздвижа. Поглеждам часовника – минава 11. От офиса са звъняли 4 пъти.
Какво са се разбързали?
Излизам навън и се на ...

Седя пред компютъра засмян и се чувствам като обладан.
Прозорецът пред мен – гледа ме засмян.
А през него тъмни лъчи пронизват моите очи.
Чувствам, че съм в паралелен свят.
Там съм богат, весел и засмян. ...

Ще пиша днес за другата,
тебе вече те изстрадах.
За нея, знам и знаеш - бъдещата.
Ще те забравя сто пъти ти казах!
Ти никога не ме прочете, ...

Неизвестността е най-гадното нещо в живота. Първо – не знам как протича лечението й, второ – без общуването с нея се чувствам някак… непълноценен. Това „обичам те“ в края на последния ни разговор е много объркващо. Хем ме обича, хем не иска да се чуваме и държи на мъжа си. Нямам никаква представа ка ...

Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!
От теб се научих без страх да обичам.
И няма те тук, но живееш в сърцето.
Сълза си в окото и приказно светиш.
Без теб ще изтлея... За Бога, върни се! ...

Когато камъкът
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах, ...

Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: „Закъсня и днес!...”,
не кряка като сврака.
Не пили ми, че съм пиян ...

Безмер Гостунов Иванов.От село Късметлийче,Бургаско.Мъж на видима възраст петдесет години.Неосъждан,разведен.Безработен,активно търсещ работа…Един човек бавно стъпваше по бургаският мост.Почти тристаметров,той дава възможност всеки да се наслади на приказната гледка сред вълните на Черно море.Човекъ ...

ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ
Животът в руслото тече.
Аз няма как да го забавя.
Като стихия ни влече!
Не можем нищо да направим... ...

Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...