Изплетени плитки от дни златокоси
ме галят и кротко разливат лъчи.
Надеждите бели дали ще износя,
гласчето ти нежно щом тук не звучи?
Сънувам те нощем – тогава е светло ...

Аз съм някъде там, ...
между залези-изгреви,
където тишината е тъй осезаема.
И е толкова светло
в окръжността на мечтите ми, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Разхождайки се в двора на метоха
Игуменката майка се натъкна
на стар кондом. Настана суматоха…
Кой в святата обител се е вмъкнал ...

Кога музиката ќе биде здодевна
кога нема да имам сили за волшебно изразување
небото ќе се скрши
месечината ќе остане без дом
а ѕвездите ќе ги дочекам на тераса ...

на БОГ Заветът
на Заветите е стих -
зовящ ОБЍЧАЙ

ваеш красоти -
тъгата никого за
да не навести

Като пукна искам кръст от клони
Не ща го паметника
тежък.
не ща и свещи.
(че ще вземете да ме запалите) ...

Позлатяват се смарагдови коси.
“От възрастта е”, говорят си, дърветата;
“Ще станат на постеля,
В която ще заспим,
А сетне, през глава ще ни завият ...

Наближаваше късна есен, вече по прозорците сутрин се раздипляха мъгливи оттенъци. Тук таме по шубраците бяха започнали да надникват от онези така прескрасни и едновременно тъжни есенни цветове. Сутрините изпълваха въздуха с прохлада граничещата със студенина. Малко по малко слънцето губеше силата си ...

Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.
(Аз сто живота я опазих вече.)
Стотина принца чакат там, пред стаята.
Спаси ме! Отпрати ги надалече!
Преструвам се, че спя... за да не мисля ...

Дървено сърце
Замислям се, дали да не изпрося
от стария Буо, едно сърце.
Че мойто, от любов се поизноси
и ето ме – със вързани ръце. ...

Ако се погледнеш в старо огледало –
какво ще видиш?
„Отражението си.“ –
ще излъжеш.
Погледни – ...

Дали ще ми повярваш, че нощта
от мислите за теб прозрачно свети?
Политат от затвора си стъкла,
танцуват разкривените тапети.
Заключен между четири стени, ...

Гледаш го един такъв четвъртит, с червени бузи и добродушни очи. Натискаше водката в кръчмата и заемаше място за двама. Рядко освен жена му ще седне някой до него, но винаги имаше компания от другата страна. Не беше като останалите. Носеше се спретнат и винаги с риза и панталон.
Това си беше отличит ...

имам
остър
глад
за постоянни хора
за да нахраня ...

ти само да знаеш
тъжна
обляна в сълзи
свирепа до болка
цялата в синини ...

Казват, за да видиш пеперуди,
изтърпи и две-три гъсеници.
Добре де, казах си, така да бъде.
Но тъкмо пеперуди да пръхнат край мене… и
точно днес скъсах с гаджето. ...

Навън снегът плете дантели
от нишка виолетов здрач,
а преспите – кълбенца бели,
спят в скута на добър шивач.
Над покривите посребрени ...

Семейството на Доброслав Чуйпетловски беше много сговорно и отдадено до последната клетка на телосложенията си на щерката Екатерина. Самият Доброслав не заслужава никакво внимание откъм страна на възможности за действие, защото с тази важна дейност се беше нагърбила съпругата му Лалка Величкова, поз ...

Странно и някак си трудно
мисля за теб и веднага заспивам.
А заспя ли, сякаш още лудувам
и сякаш сънувам, а сякаш съм буден.
И всичко става красиво и цветно ...

(Без)полезните списания и реклами
Тези дни имах грип и докато чаках при лекаря си реших да поразлистя някакво списание. Попадна ми Woman. Отворих на посоки и зачетох. Първата статия се казваше: "Открихме секса на 70 години" и някакви съпрузи споделяха, че секса им съвсем бил замрял. Дали от годините ...

Видях я случайно през януари,
и как зимният вятър косите ѝ гали.
Тя бе приказно красива,
а и толкова щастлива...
Потънал бях в нейните пъстри очи, ...

Искам обич и любов
не искам душата да бъде
пленница на една сурова съдба.
Искам любов без сълзи,
искам душата да не ме боли ...

Сара Маклаклан - Ангел
------------------------------------------------------
Authors: Sarah McLachlan
-----------------------------------------------------------
Автори: Сара Маклаклан ...

По коридорите на дома за хора с увреждания се разнесоха гласове, имаше едно особено раздвижване, чукане по вратите и призиви да си ги отварят. Даннннн – вратата се отвори с едно гръмко ДОБРО УТРО.
– Господи, сигурно има пожар или е станало нещо – помисли си сънено тя, още стресната от внезапния „поз ...

В съня ми – сън... Античен град
в полуефирен плам и ням...
Издигат се колони там.
предверие към рай и ад.
И нежен лъх, и мъртъв хлад ...

Посоките на сърцето…
Различните посоки на сърцето,
се стрелват във небето като птици,
те търсят все неистово морето,
запазено във моите зеници. ...

Доброволчеството е едно от нещата, които ще спасят света. То е изключително важно качество, което притежаваме, но за жалост не всеки го използва. Добрината не трябва да се потиска и да остава на заден план, а да присъства в нашето ежедневие. А сега ще ви докажа и защо смятам, че съм права за всичко ...

Точно в осем и петнайсет лъснатата черна лимузина стоеше пред портата на къщата. Беше мрачен ден, едва се разсъмваше, а може ми нямаше да съмне изобщо – небето беше паднало ниско и нямаше сили да стане. Шофьорът не побърза да спре двигателя – нека кабината се постопли още. Шефът му не обичаше да нос ...

Събуждам се и осъзнах,
че лебедова песен пея...
Затичах се след своя грях
и почнах да благоговея!
Обгърнах света със очи ...

Една история за грешен преход,
от четвърт век и няколко години,
за кратък миг изпълнен с трепет,
с безброй илюзии недостижими...
Живков ни остави с тежко бреме, ...

Много сме добри! Гледаме се влюбено
във огледалото....
Но в устата горчи. Мисълта ни учудено
гледа в огледалото.
Кой е там? Кой ни гледа нагло? ...

Дълбоко.
Докоснах с краката студеното,
дъно на хладния страх.
Засмях се – потънах!
Прелестно... ...

Прилежен работник над бели листа,
аз думи си търся за зид на стиха.
Така се изостря във мене страстта
и тъй си намалям в душата страха.
Страхът от бездарност над чистия лист ...

Не ми казвай, че ме обичаш "много"!
"Много" е дума иносказателна.
Блуждае, блуждае, пък си смени името
на грозно чувство или пък никакво.
Не ми казвай, че ме обичаш "защото"... ...

Във пролетния цвят на тишината,
в скрибуцаща цигулка на щурче,
в лилавия копнеж на светлината,
в косата на разрошено дете.
В очите на разплакано видение, ...

ХАРИЗАН
(П О Д А Р Ъ К )
История почти като приказка
Отиваме на село при баба. Ще празнуваме Рождество Христово, както казва баба. Пристигаме привечер. Снегът скърца под краката ни. Баба ни посреща усмихната. Усмихват се и бръчките около очите ѝ. Прегръдката ѝ е мека… и мирише на печена питка...
Ряд ...

Вървях към бяла сграда
под сиво, ледено небе
със черни птици
и се молех
на слънцето да стопли ...

Когато е есен и в златно вали,
и вятърът рошав отпуска юзди.
Когато студените сутрини капят
и повече лая от колкото хапя,
ухае на чай – джинджифил или мента ...