Петър прие съболезнованията от своите близки и тръгна към паркинга. Влезе в опела си и напусна района на гробищния парк. Искаше, колкото може по-бързо да напусне това място. Току-що беше погребал съпругата си. Имаше нужда да се махне от Русе и от ежедневието си. И все пак, още не можеше да повярва, ...

Красавицата Есен сърчица
във езерото с лилии подметна.
Видяха ги две мънички деца,
облечени все още в дрехи летни.
Отнякъде изви се вихър лош, ...

Мостове изгаряте пред всички,
разпиляно е
на показ ваш’то всичко
с декор от драма,
гримирана преди голямото ...

Ако те нямаше... Любов!
Ако те нямаше любов... Ако те нямаше!
Целувката на слънцето в утрото ще гасне.
Ако те нямаше - ще вървим през дните,
самотни сенки - тъжни и безгласни. ...

На таз дата великият Захари
събуди и млади, и стари.
О, прекрасно Съединение,
ти бе нашето спасение.
И ти ни носиш знание ...

По време на вятър - залезът е друг.
Някак по... червен и буреносно любовен.
Напомня ми за теб -
как залязваш в очите ми и изгряваш в сърцето.
Стъмва се. ...

Галя грапавото гръбче
на самоубийствените мисли
в затвора на съзнанието си.

Спи ти ,злато мое.
Спи,недей се буди.
Нек сърцето твое
стихне от полуди.
Нели утре рано ...

Моят септември – топъл и прашен.
Уж е дъждовно-в мен все гори.
Сам сред уюта хубав,домашен.
Снимки се местят, говорят стени.
Две маргаритки в мрак,самота. ...

към БОГ се
с молитва
политва

Есента коси разпусна
във река нагази, мина брод
и надвеси слънце ясно,
да напълни гроздовият плод.
Стават сънени берачи, ...

Този човек беше харесван от всички. Поздравяваше учтиво. Винаги усмихнат, обръснат, изгладен. Помагаше на възрастните в трамвая. Отстъпваше мястото си, въпреки че не беше млад. Кавалер.
– Много неприятен тип! – говореха за него онези единици, които не го харесваха. – Прилича на влечуго.
– На мен пък ...

Автор: Генка Богданова
Ако мене ме няма – зората пак ще изгрява,
извор ще блика, и славеи в хор ще запяват,
слънце ще гали земята със ласкави длани,
радост ще блика, ще има и болки и рани. ...

СЕПТЕМВРИ
Празни гнезда
са очите ми
ако не срещат твоите
със птици пълни. ...

на Чифчето
Ти виждала ли си малка
напъпила
роза?!
Но израсла в средата ...

Не съм от тези с плахо слово
и с все надолу сведен взор,
със снизхождение, готово
да оправдае всеки в спор.
Не съм от тези – да не смея ...

Angels Fall First
An angelface smiles to me
Under a headline of tragedy
That smile used to give me warmth
Farewell – no words to say ...

Знаеш ли, реших да те оставям.
Омръзнаха ми твойте извинения.
Не искам повече да ти прощавам.
Като стара плоча си - на повторение.
За теб листенца няма да броя - ...

предадоха ГО
и въпреки това ТОЙ
не ги предаде

- Шефе, Марлон Брандо е отвън – Марчето смигна на доктор Касиерски, което в добавка с името на популярния в миналото артист означаваше, че чичко паричко го боли зъб и чака нервно в чакалнята.
- От Кръстника две, или три? – изстреля кода улегналият стоматолог със златни рамки на очилата и спретната п ...

Страстите на фамилия Пешеви
Фамилията на Димчо Пешев беше много сговорна и всичко им вървеше по ноти. Като една съвършена симфония гласовете, мислите и другите съпътстващи семейната дейност неща така се синхронизираха, та ни едно фортисимо не се появяваше. Голям дял в тая работа имаше не кой да е, а ...

На…, не е на лятото,
На теб, прекрасна душичке!

Светът ми изглежда огромен
(той целият с мрак е постлан),
обвит е от дяволска пепел,
окъпан е в истински гняв.
Вселената, странно защо ли, ...

Ако някой някога попита,
за мен какво ли ще му кажеш..
Все още ли така политаш
и погледът ти още ли е влажен?..
И още ли ме искаш страстно, ...

Висок като планински връх
е някога животът.
По стръмното пълзя без дъх,
в дълбокото – се кротвам,
а по средата, в равнина, ...

2.
Родено от римския път, селото се държеше здраво за него. Пътят идеше от Дивата клисура, минаваше по площадката и после завиваше към Дългия проход. Дванадесет метра широта на равното. А горе в планината – нейде към 3 – 4 метра. Около които покрити с каменни плочи метри се беше нагънало селището. Д ...

Септември е вятър и циганско слънце.
Затворил вратата на знойното лято,
живее без покрив. Дъждовно е вънка.
На облаци бели е верен приятел.
Рисува листата с оранжеви краски ...

Тик - так, тики - така....
В гърдите ѝ часовник трака.
Кръвта послушно марширува.
Няма сърце, да палува.
Погледът е като скенер! ...

Понякога отново съм дете,
събуждам се с разрошени къдрици
след сън, във който скитах се в небе
със вятъра и литналите птици.
На двора чака прашно колело, ...

След тебе дълго тичах във ноща
и търсех погледа ти сред звездите.
Не спрях за миг, във мрака аз те виках
от мен да вземеш мойта самота.
Преминах през реки от гняв и ярост, ...

Бистра есен, заес'нила
рано из зарана!
лято старо в свила, свила,
и в червена слама.
Топла есен захладила, ...

Ще мине време
и ще те забравя,
само казвам.
Не си единствена
на този свят. ...

Опитваш се с нещо да помогнеш,
опитваш, но оставаш неразбран,
после те сочат с пръст и те съдят,
и удрят, и целият ставаш във рани.
Опитваш се човек да го направиш, ...

Обещахме си в последния ни чат,
че все някога ще трябва да се срещнем,
но животът бе предвидил друг обрат
и оказаха се сметките ни грешни.
Дали в друг живот ще се видя с теб? ...

Избрани или не... живеем,
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редиме рими, ...

ОТНОВО
Ще те срещна ли, любов,
отново?
Моля те кажи ми "Да".
Стопи и тази буца от ...