Живея сред хлебарки,
но от тях не се страхувам.
Страхувам се от хората,
страх ме е от... нечовешкото.
Живея като Буратино, ...

Трябва да се гмурнеш в своя мрак.
Да го срещнеш и да го прегърнеш.
През тревожния му, безутешен праг
в себе си да можеш да се върнеш.
Трябва да познаеш своя мрак. ...

Защото ме сравни със боговете,
разлях се на капки удоволствие,
изпарена в небесата,
до равност с тях се възгордях.
Защото ме превърна във изкуство, ...

Любовта е стихия
В очите ти потъвам до забрава
и ставам част от твоята душа, ..
и всичко имам, всичко зная –
размиват се ненужните неща . ...

Луната е пълна. Заспали петли
с крилата си топлят часовници скришом.
Промъква се паднал от клоните лист,
със стъклена мъка дъха си издишал.
А скитникът бавно протътря крака ...

Почувства ли дъха ръждив в листата,
изгубили облога със смъртта?
Те стелят се със златен отпечатък
и ламинират тъжно радостта.
Почувства ли последното желание ...

На свекърва ми
Днес тихо е пак във съдебната зала на времето -
чукче́то ще дрънне "финал" на милиони дела,
но някои осъдени, мрачно понесли си бремето,
присъди ще гният, заключени в болни тела. ...

Топирани коси и много грим, фондьотени, пудри, талия слим...
Плътни устни от искрящи червила, порцеланови кукли уж със душа!
Пластовете фондьотен прикриват нещо, да
си изкуствен не е красиво, а изглежда смешно.
Вече няма естествени хора, гримовете станаха на всички нас опора!!! ...

Ръката ти по тялото ми свири
рапсодия във светло синьо.
Отваря се небето
и пада пух от ангелски криле.
Разтварям се във тази нежност ...

10.10.2017
Характери, характери... / 1/
Характери в съдби,човешки
познати са, но Хипократ
ги е класифицирал вещо ...

Сънувах те – в нов живот.
Сънувах, че те имам теб.
Дойде и ми подари нощта.
Беше дяволски красив,
в очите ти бликаше радоста. ...

Знаеш ли,
аз разбивам мечти!
Ето, там,
при скалата се срути една.
Падат с нея отломки-сълзи ...

Какво е болка? Болка е когато
не мога да се огледам в онези нейни сини очи,
по-сини от небето, от морето.
Болка е да не мога да чуя гласа ѝ,
този глас който мигновено възвръща усмивката ми на лицето. ...

От длан човешка по-голяма
и по-голяма от калпак –
не се побираш в девет грама,
Родино моя с лъвски знак!
В метафора не се побираш, ...

По стъпките на стари калдъръми,
край зидани огради с дялан камък,
където чувството за дом осъмва
под покривите тихи по-голямо,
в началото на този плах октомври, ...

Пръстите ти, леко изкривени клони.
Далечно ехо от снагата ти долита.
А споменът със времето се гони.
Крещи мълчанието, но не пита.
Една във друга се давят сълзите. ...

Сбогом! Скоро аз ще си отида,
смел да бъда обещавам.
И за това, че слънцето обикнах,
все още аз не съжалявам.
Сам цял живот се лутах ...

За Виктория94
Не е мъж, който с езика повдига камили...
Не е мъж, който пред жените се сили.
Не е мъж, който изпива ракия два литра.
Не е мъж, който по кръчми се скита. ...

Мелодичен и лиричен Български некомерсиален хип хоп с припев на английски!

И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка. ...

Сливаме се в цветна тишина,
когато любим се с душите.
Обичта е като светлина –
и истина искри в очите.
Тогава всичко е прекрасно. ...

на чувства нека
всеотдайна - любовта -
и урожайна

/на дъщерите ми/
Дойде тук самичка,
малка, желана.
Дарихме се с обич,
нарече ме "мама". ...

Аз съм като солта
Полепвам по кожата ти. Понечваш да ме "изтупаш" с ръка от нея, както и от живота си. Но, уви, пръстът ти е порязан от острия ти език и солта навлиза дълбоко в раната.
Допираш устни да ме изпиеш, но ожадняваш...за още. Вкусът ти хареса. Вкус, който досега винаги ти е липсвал.
И разб ...

Врабче самотно под сайванта
на стара лавица стоеше.
С крилца, от студ трептеше,
а люта зима вън сновеше.
От много дни все беше гладно, ...

Слезнáл от слънчева каляска,
денят се спуска към нощта.
Душа от тъмното се стряска
и в нея гасне ми свещта.
Запълващ всеки светъл ъгъл, ...

стихът
оживява
думите

Там във Добруджа, в свещената земя
разкъсвана безмилостно от ветровете
познала гнет, напоена със кръвта
на жертвите посечени от враговете,
там един въпрос покой не дава ...

Сам. Отново сам.
Само със пронизващата остра болка.
Знам. Това е за последно, знам,
тъга да ме обвива като облак.
Вали. Във мен вали. ...

Автор: Генка Богданова
Галено детенце мило,
пак до мене си се свило.
Чакаш приказка поредна.
Време е при теб да седна, ...

Ето, че я чакам във студа.
Младите крака са на перона.
Пее ми замръзнала Луна.
Скоро ще ме стресне телефона.
Брулят ме красиви светлини. ...

Смарагдова пролет
Розата тихо изрече ми слова,
с нежни, шептещи листа,
За върнали си блясъка очи,
отмили ледени сълзи. ...

Летечки балони на небото оформуваат триаголник
им ја предавам својата гордост
во ѕвездена кочија ќе стигнат
пораките што ти ги упатив
напишани се со кинеско писмо ...

Усмихни се отново, момиче,
усмихни се на изгрева нов,
стига след илюзии тича,
радвай се на живота си нов.
Повярвай ми, мило момиче, ...

Стоях точно пред него и го гледах право в очите, в онези очи, които си мислех, че всеки момент ще се предадат и ще покажат слабостта си, отронвайки поне една сълза, сълза от болка, обида или пък може би от страх, да не бъде наранен.
Той не помръдваше и дори за секунда не мигваше.
Чудех се как да тъл ...

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...