Не знам защо сме толково себични?!
За "егото" си можем да умрем!
И въпреки че често сме различни,
ний вземаме, наместо да дадем!
И всички все се правим на войводи! ...

Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...

на М. Н.
Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено. ...

Од другата страна на телефонот
го слушам сопствениот пулс
тоа е хаотична песна
огледало на денешницата
што ќе се распрска ...

Миналия път писах за интелекта и как той се връзва с физическата еволюция. Важен момент беше, че умът трябва да вземе ЕДНО решение, защото човек се стреми към ЕДНО поведение. Това е естествена необходимост за поведенческа консистентност/рационалност, която е характерна както за инстинктите, изграден ...

Късно лято
На есента в синьото небе
ти си геометрическия му център,
ти си магнитната буря,
разтуптяла сърцето ми, ...

Има ли някой, на когото не съм дала любов
и в топла прегръдка мига уловила!
Има ли още хора без път,
от мойта безпътица – стъпили накриво?
Има ли някой съдба, която ...

Знам, че не искам, но те нося
като късче цветно стъкло,
неусетно порязваш вените,
аз се правя, че ми е все едно.
Не придирям. Не охкам дори. ...

Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...

Виниш ме днес за липсата на вяра,
че няма вече сила в мен.
Нима забравя се тъй лесно изневяра,
която трън забива всеки ден?
Тук не за прошки става дума. ...

— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...

Необходим предговор
С извинение – ЛИРИКА
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне (както викаше баба ми за разслабването), пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен т ...

Ние ли ритнахме
пълната кана със вино
и оцветихме
до девственост белия сняг?
Ние ли с тебе ...

Есента размята цигански поли,
с кръшно тяло в ритъм стар
заплува.
Като нестинарка по жаравата
върви, ...

Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...

Замахнах с ноктите си – страсти,
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича ...

Влакът ни спря на последната гара,
пред нас е пустеещ и тъжен перон.
Прелистихме заедно петдесет календара,
"уморени коне" сме, като след маратон.
Житейски закон – какво да се прави, ...

Когато човек остарее
и дните му бавно минават,
добрата ни дума къде е?
Ех, упреци само остават...

Любов ли е това във други да се вричаш,
а мене ужким продължаваш да обичаш?
Любов ли е това, да се омъжваш ти от съжаление,
а мене да отпращаш във забвение?
Любов ли е това да ме разкараш заради богат? ...

Душата ми е звяр, облечен в дрехи на девица.
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...

Дали са облаците бели люлки,
в които си почиват ветрове.
И там звезди им свирят на цигулки,
Пегас прелитащ танцува със криле.
А Слънцето със сигурност е пита, ...

Всяка есен
ти отново идваш,
за да направиш виното,
червеното и бялото.
Гроздето, ...

Имам тешка задача
да те заборавам
откако ти ќе ме заборавиш
да ти продадам
илјада и една празна приказна ...

Представям си как заспивам завинаги,
а ти си леко затоплен,
гледаш шибаните ми глезени
и мечтаеш за пролет.

"Важните" в живота са малко,
колкото и да звучи жалко.
Чувството на самота го има при всеки,
колкото и да те обвиняват, че това са заради твоите грешки.
Всеки допуска грешки, важна е поуката от тях, ...

Танцувай с мене, рокендрол!
Танцувай лудо, без контрол
на дансинга и в ритъм – двама,
и с лудост в погледа, голяма!
Танцувай с мене, до зори! ...

Незнайно откъде.
От края на едно море.
В съня си бях дете,
далеч от всички ветрове.
Събудих се пораснало момче ...

Все се влача по теб, като сянка
и тежа ти по-тежък от камък
аз се храня с любовни останки
и самият съм вече отпадък...
Като просяк се моля за малко ...

Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...

На предела на времето
(Пиеса в едно действие, миниатюра)
Дянко Мадемов
Д е й с т в а щ и л и ц а:
Вела – ремсистка ...

>

Трябва пак да те срещна! Сега!
В този миг на обърканост сложна.
Сред пустинята от тъга.
След присъдата ми тревожна.
Трябва пак да повярваш в сърцето ми ...

Подобно на скучен, сиротен клошар,
покорно съблякъл последната радост
в приют за бездомни – разбит тротоар,
завоят по който те спъва и падаш...
Но пътник за Горе, надвил слабостта, ...