есен –
позлатена
вселена

Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...

Не е нужно да чупиш рекорди,
нито в Космоса ти да летиш,
за да бъда със тебе аз горда,
че опитваш света да спасиш.
Не е нужно да бъдеш в средата ...

Аз още пазя символа "безкрайност",
белязахме си с него любовта,
отдадохме се на света и - тайнствен,
безкрили носехме се над света.
Ти, знаеш, първата любов ми беше, ...

Ако разбереш, че “утре“ няма да има,
какво би направил? Къде би се скрил?
Какво би дал? И от кого би вземал?
Ако можеш,
какво ли би променил? ...

​​​В онзи ден, когато...
ме погледна с пъстрите си влюбени очи,
хвана ме нежно за ръката,
и една по една се сбъдваха моите мечти.
В сърцето ми настъпи вечна пролет, ...

ДЯВОЛСКА ЛЮБОВ
Когато се държахме за ръце
И слънцето над нас блестеше
И малкото посято в мен зрънце
Даряваше ни смисъл и растеше ...

Понякога, не често, но наяве
светът навън ме плаши от безцветност,
но не че ще се дам, а и не трябва!
Ще го обагря може би в куплети.
На масата нахвърлям всички карти ...

Народът го нарича Тиква,
но и какво от туй?
Със простотията се свиква,
щом има кой да чуе.
Не му е нужно огледало, ...

Зная чудно място на Земята
и това е моята страна,
в нея съм роден и расна –
България се казва тя.
Тя е моята родина ...

Никога през живота си не съм пушил. Винаги съм се водил природосъобразен и щадящ белите си дробове начин на живот. Като се вземе предвид, че никой от роднините ми не е имал рак на белите дробове, диагнозата ми така си и остана пълна загадка за мен.
От известно време кашлях и имах задух, но си мислех ...

Тя си има криле… на пеперуда
и тичинки
от синя метличина за очи
обичат я нежно и вятъра… и дъжда
тя живее в приказка… от онези щастливите ...

Не са ни пречка време и пространства –
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...

В очите на изстиналия мрак
кокичетата губят възрастта си,
и не могат, и не знаят как
да възвърнат любовта в гласа си.
Отхапани и хвърлени звезди, ...

Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...

Невидимо докосва слънчев лъч
дремещия, есенен следобед,
а веселата, детска глъч
прилича на вълшебен полет.
Този топъл октомврийски ден ...

Красива, непобедима,
слаба ще е всяка фраза... всяка рима...
Родина... в горещо лято или в мразовита зима...
Родина... година след година...
оставам тук! Не ще замина... ...

15.10.2017
Любовен стих дали написах?
Създадох си една повеля -
да не докосвам женен мъж !
Да мра за него и да го лелея - ...

Странникът, дето подминах,
беше много беден –
люлякови нощи
не беше виждал.
Небето му беше чисто – ...

Аз пътувах без да знам къде,
в думи блъсках се и отминавах,
чужди бяха техните лица,
непознати седящите наблизо.
Черни гарвани изпратени за мен ...

Животите ни непонятни
Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път” ...

Те поттиснав на сите фронтови
за да ти докажам
дека оној што се откажал од добрината
никогаш не бил добар.
Те сакав многу ...

Перо мое
Перо мое, мое мило перо,
с теб сме заедно, с теб сме едно!
Разказваме на хората за Любовта.
За Самотата,за Живота изпълнен с тъга. ...

Още откакто свят светува
очите ми наблюдават вечното
пътуване на съществуването.
докато песента му гали ушите ми...
И чувствата ми осезават... ...

Събуждам се от аромата на кафе!
Дори направила е палачинки...
Момичето, с лунички на лице,
които аз обичам да наричам месечинки...
Посреща ме с разрошени коси и топлина... ...

Опозорена беше от нещастия и скръб.
Целуна ме за сбогом.
Казах: "Мила, благодарен съм,
че дойде за да ме видиш...
та аз те чаках токова години." ...

Точката е знак велик.
Дава намек за категоричност.
Но тя си има своя трик.
Да се пази от дългата критичност.
Точката е нещо неизбежно. ...

- Защо? - попита ме колежката.
- Ами... - погледнах нагоре и хванах главата си с ръце – ами... а..а... Аз съм на 20... Страхувам се да не ме анатемоса...
***
Колежката отново се усмихна и ме успокои. Малко по-късно непознатата ни спътница се върна в купето и отвори чантата си. Извади цял куп лакомст ...

Дълбоко във своята пазва
скрил тайни, легенди безброй,
вековният дъб ги разказва
на всеки – на чужд и на свой.
Тук някога, много отдавна, ...

Героите във мен са уморени,
един след друг окапаха без дъх
от битки със любов несподелена,
остана им да бъдат просто плът...
И само аз по пътя продължавам, ...

Целият ми свят събран е
във три сияйни детски личица,
във три гласчета звънки кат‛ камбана,
във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.
Моите съкровища безценни, ...

Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение.. ...

Необуздана мисъл самородна,
добро вещае, благородна .
Открехва тя врати – простори,
за които никой не говори.
Подклажда смислено огньове. ...

Поспри! Недей така ме гледа!
Приеми ме, каквато съм - такава:
непокорна, борейки се за победа,
но борбата за любов си заслужава!
И недей забравя, че не си единствен ...

И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...

Защо ме преследват очите ти, мили?
Макар и далече, ти в блян си до мен.
Душите гнездо от коприна са свили.
На топло сме в него в студения ден.
Без теб съм невинно и тихо момиче — ...

не се
на обич
кандисва
.................
не се ...

– Знаеш ли? – каза ми възрастният човек. – Ай учил в България преди много много "иърс".
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...

Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти ...