При нас е много трудна любовта
защото ти със страх ме заобича.
Аз – облачен мечтател. Ти – Жена
и всъщност малко повече – момиче.
Аз в утрото се къпя със дъжда ...

Запита ли се днес…
по стръмното небе летят ли птици,
на вятъра отива ли му шапка,
къде отиват сънищата нощем
и хората с криле дали са смели, ...

В шепота на морските вълнѝ
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.
Слязох от безчувствения влак. ...

Карай внимателно!
Караш по-голяма магистрала?
Огледай я хубаво, и запомни,
тя не е жертвена зала,
кадето да заровиш човешките съдби. ...

Мъгла се зададе насреща
И мъка сърцето посреща.
Че дните ми – прежда изпрели,
във лист на стената са спрели.
До тука животът е стигнал ...

Отиде си и този летен ден,
нищожност във Вселената оставил,
за някой, някъде – е ден рожден,
а друг – скъп спомен, е добавил!
Не ми се спи... Сбогувам се с деня... ...

По тялото ти алчно плъзват поглед
компания подпийнали мъже...
И имаш чувството, че си на оглед
за рядко и възбуждащо мезе...
Преглъщат по изваяните форми - ...

Библията е от онези четива които оставят безразличен само този, който никога не се е зачитал. А да не се зачетеш поне малко в книгата с най-много издадени копия на Земята изисква... особен вид неграмотност... Аз лично никога не съм харесвал Библията и до ден днешен я смятам за сборник преразкази кой ...

Мислите ми скачат
като зайци,
кожата ти настръхва,
бедрата ми те търсят,
облечени в розово.

Може би някъде, някога
в тази страна съм била.
Утрини златни надбягвала
с бели вълни по брега.
Звездните нощи обичала, ...

Аз бях следващият наред да разказвам. Моята история. Чувах покашляния от събраните в притъмнената църква, столовете, на които седяха, проскърцваха. Притеснявах се. Изправен, с амвона отпред и разпятието зад мен се чувствах самотен пред вторачените в мен очи. Чудех се как да започна.
Началото е най-т ...

Поетична интерпретация на Валс No2 от "Waltzes Op.64" на Шопен
Ти
помниш ли първата среща, любима, как
нежно и с обич докоснах косите ти?
С поглед премрежен ме търсеше в топъл мрак... ...

Мълчи над нас едно небе,
до бряг скалист море реве.
Нощта трепти, валят звезди,
а аз шептя на две очи.
На тях дори без глас мълвя, ...

Подлецът с тебе се ръкува,
усмивка мазна има на лицето.
Погледът му мътен сякаш плува,
попил отрова силна от сърцето.
За него ти дори не си дочул, ...

Лети в живота свой,
орел сред другите бъди.
Не се носи в порой,
за щастието се бори.
Вдигни глава високо, ...

Мила мамо,
Днес светът ти пожелава
много щастие, късмет, пари.
Любов и здраве Господ да ти дава
и усмивки до дълбоки старини. ...

61
Във младостта, разбира се, греших
и всяка грешка в егото си крих.
Аз минало не мога да променям,
но всички стари грешки си простих. ...

Все по твоя воля – виж ме -
нямам клони, нито пък гнездо.
Коренът ми бе огромен,
но кога бе то…
Разделих се и с гората, ...

Тя, любовта е, дъще, жар и огън,
но колкото и силно да гори,
пак да замръзне може лесно в спомен
забравиш ли да я подклаждаш ти.
А любовта се топли с дума блага, ...

в разговорна реч
„потенциал“ се чува
като „потен-цял“

Глух път с надпис - "за никъде"...
Кална локва - око на Отвъдното...
Листа издъхващи - хербарий на вятъра...
Непонятна мъгла - символ на Несбъднатото...

Не ме поиска, както аз
но кой ли иска го поета?
Един посмачкан, недопушен фас
и някаква любов в куплети...
Защо ти е душа, ранима – ...

Солена кожа, излишък на море,
и някакви непреведими думи...
Изплуват бледолики страхове
и късат всички тънки струни.
Изгубени русалки. Цветове, ...

По-жесток от смъртта е само животът.
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава. ...

Едно тефтерче мислех да изхвърля,
завършила последната му страница.
Тефтерчето разлистих и прехвърлих,
а там, като натъпкани във раница
се мъдреха безброй задачи ...

Сънувах сън.
Бяхме само двама.
(дали за теб си мисля като спя)?
Дали от тази среща ми остана
ръждясалото чувство през деня? ...

Генка Богданова
Баба Неда звяр отгледа.
Звяр ли казах? Не, зверище!
Не се озаптявя с нищо.
Взе го мъничко прасенце, ...

не... не са очите ти...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките ...

Јас сум остров без брег
тука истокот и западот
се сончаат на иста страна.
Во мојот двор
пролетта доаѓа со мирис на јоргован. ...

Нищо, че е още малка.
Само мерне ли ключалка,
като бабичка обича
Йонка в стаи да наднича.
Поводи да шпионира ...

Живял накрай едно село ковач изкусен,
прославен майстор на чук и наковалня.
Орач отруден и селянин намусен,
каруцари, били при него на чакалня.
Решил бе той от меч звезда да изкове, ...

Не си тръгвай! Недей! Не си тръгвай!
Продължавай да ме обгръщаш!
Да те вкусвам, усещам....целувай!
Не, не спирай да ме прегръщаш!
Още мъничко – миг като вечност, ...

Дойде Есента.
И припомни за всичките липси.
Посрещна замислени погледи към планините...
И спря песента.
За да спре и потокът от мисли. ...

Времето се промени изведнъж. Довчера слънцето ти се усмихваше от небосклона, а днес черните облаци оставят усещането, че нещо лошо е на път да се случи. Започна да вали силно. Сякаш това бяха сълзите на огнената топка, която не може да се покаже и да ни даде малко надежда, че утрешният ден ще бъде п ...

3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...

Мнозина
затъват до кръста,
понесли
В ръцете си кръста.
Една ...

Кое ме радва днес, ще си призная честно,
което ме разтапя щом го срещна.
Това, което стопля ми сърцето
е юлски изгрев близо до морето
или когато сутрин рано стана, ...

Щастливите мигове обикновено се осъзнават по-късно – дъжда и ти...
Докосването ми до теб
отваря рана,
която трябва да лекувам
дни наред. ...