„И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око” Ма ...

Таму каде што се црвената и жолтата боја
таму сум и јас
ги носам со себе и во себе.
Камењата од сите земји
не вредат колку едно македонско зрно песок. ...

Дуално…
Във нощите сме звездно споделени,
телата ни когато замълчат,
от вятъра неистово пленени,
душите ни в незнайното летят. ...

Някак тихо на пръсти
влезе тук Пролетта.
В мойте утрини късни
разцъфтя Любовта.
И нечакани чувства ...

Неразбран - това е дума доста тъжна!
Неразделни сме със нея цял живот.
Все някой нещо ме упреква и осъжда,
а може би, аз давам грешен тон.
И опитвам се в последствие да обяснявам, ...

Мобилният телефон на Аная зазвъня. Любимата ѝ песен ехтеше из цялата стая. Тя се надигна от леглото и отиде до скрина. Невинна усмивка премина по лицето ѝ щом видя кой я търси.
- Ало! - отговори тя с развеселен глас.
- Здравей, мила! Наспа ли се? Да не те събудих?
Аная плъзна поглед по огледалото - ...

9.
- Здрасти...
- Добър ден...
- А, извинявайте, че така фамилиарно почнах, но се познаваме...Или поне аз се сещам за това...
- Да, да...Но аз някак си не мога да се сетя...Шофьор на такси... ...

на Георги
Хей съдба, вземи си къс от мене,
не от непослушното дете,
данъка за мъдрост ще поема
не дамгосвай малките ръце. ...

Зациклил съм. А музата я няма.
Да дойде днес тя твърдо обеща.
Но отговаряла за още двама
и щяла да намине през нощта.
Без нея, значи, да си кажа право, ...

Има мигове тиха Тъга, във които
натежават дори в птичи крила!
Болката в тях е дълбока и скрита
и влече все надолу, с оловни пера.
Има мигове щастие благословени - ...

Очите ми се умориха, любов..
Умориха се да те търсят и теб да те няма,
да те гледат и да не те виждат.
Очите ми се умориха, любов...
Умориха се да плачат, а сълзи да няма, ...

Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието и ...

Посреднощ събуждам се в ридания,
и утрото посрещам през сълзи,
усещам се във плен на колебания,
и как сърцето търси повод да прости!
Може би защото някъде дълбоко ...

Далече си в капризната вселена - уж досегът дели ни, а сме чужди.
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...

Елоди Ди Патрици - Просто
--------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate & Andrea Amati
----------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате & Андреа Амати ...

Необятна е нашата Вселена...
Събрала е в шепите си толкова много любов!
И мислено пътувам из звездни галактики...
За да преоткрия отново своя приказен свят!
Звездно семенце, дошло от всемира... ...

Потоп ли мина,чума ли вилня
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ ...

Когато дъждът свойте струи излива в лицето ти
и вятърът пръсти студени прокарва по твоето тяло,
могъл бих само своята топла прегръдка да ти предложа –
чрез нея горещата моя любов ти да почувстваш.
Когато вечер плъзнат сенките, а след тях – и звездите ...

Прогонени от свойте чувства...
Прогонени от своята лъжа!?
Стоим сами във свойте къщи
И търсим в другите вина.
А всъщност самотници сме ние ...

Моето човешко име
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха ...

Има или химия или биология
Химични реакции, хормони
Може и атомна физика дори
Но нищо тяхното привличане не може да обясни
Може да са на километри двете тела ...

Навярно, страшно ти се иска
да спра със тъжните писма.
Но аз със тях не се натискам
да ти развалям сутринта.
Ти не ги чети, не се присмивай, ...

Всяка една вълна
разстила върху мекия пясъчен бряг
дантелите на онези сватбени рокли,
никога облечени,
но обричащи ...

Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.
Мечтаех живота да бъде награда ...

Аромат на вишни по врата усукан,
сладка усмивка - любима случка,
просветващи сини очи -
така сластни, но хладни звезди.
Устни като блян изваяни и малко стипчиви, ...

Дон Жуан
Той също беше Дон. Но не, Кихот.
И от жени мнозина, бе желан.
Изкарваше прехраната си, с пот.
Обслужваше ги. С псевдоним Жуан. ...

„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя ...

Малка равносметка
Не съм оставал сам, да се размисля,
да видя как до тука съм дошъл,
концепциите си да преосмисля,
да опресня не пресния акъл. ...

Green is the color
That makes nature grow,
Green is the feeling
That gets you to glow.
Green are the gems ...

Да си призная честно, дори не съм и дръзвал да допусна подобен въпрос в главата си. И не случайно. Майка ми, бе възпитаничка на големия музикален педагог Тамара Янкова. Тя обожаваше класическата музика и свиреше виртуозно на пиано. Притежаваше огромна фонотека, набавена предимно от чужбина. От ранно ...

Пак си спомних за воя на вълците в късните вечери.
От горите се спускаше - сякаш прелели води.
И преглъщащ омайния дъх на филийките печени
плахо гледах към дядо и исках над мене да бди.
А пък той ми се смееше, гаче ли свиреха гайдите ...

Няма хайка за вълци. Те разкъсват навред.
Ту ограда прескачат. Ту се мушват под плет.
Тази злобна порода някой трябва да спре,
че е хищникът бодър... До когато умре.
Кремъклийка не гръмва. Кой да сложи капан? ...

На своя си хаплив език луна
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...

С усмивка се будя,
и с отлежала ракия,
част от мен заспива
и чашата прелива.
Пияна съм, но докога ...

Розата с бодли
По "Малкия Принц на Екзюпери"
Елеонора Крушева
Изпрати залезите толкова сама,
изгревите носеха надежда, ...