(С)мисъл за Теб, (с) мисъл за мен -
остарява в душата ми днешният ден.
Липсва ми, онова, нашето, кафене.
Още ходиш ли там?! Да или... не?
Знам, въртят ни на малкия пръст ...

11.
- Ей, в последния момент ви видях, госпожо...
- Ама не, не...Аз не ви спирам...Нямам пари за такси...Извинявайте, но...
- Качвайте се...Празен съм прибирам се в града, ей го там – що да ходите пеша?
- Ама нямам пари... ...

Таму каде што се двајца-тројца
таму сум и јас.
Доаѓам за да ти се поклонам,
да кажам дека често
го повторувам твоето име од десет букви, ...

В живота вкопчени сме до захлас
ала изглежда той за нас нехае,
несигурни сме днес, за идващия час,
но колко ни е отредено той си знае.
Изкъсо сме държани на каиш ...

Един семеен юбилей
Натрупват се година след година.
От тях десетки с тебе изживях.
Живота ни речи кажи премина,
но съм щастлив, че вечно с тебе бях! ...

Срещам дните под върбов клонак
и съм своята мярка за есен.
Спя в мъгливия нощен каймак —
да ме видиш е толкова лесно!
Сред полето — следи от вълче, ...

тъй многобройни
предатели сред народ -
тъй малоброен

„И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, където червеят им не умира и огънят не угасва. И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото ...

Улици в мрак,
асфалта - разбит.
Редовният влак -
вече е мит.
Къщи без хора, ...

Ръдфорд избута съществото от себе си, отскочи назад и измъкна сабята си по-бързо, отколкото Елизабет успя да мигне. Острието засия като втечнени лунни лъчи. Мората изсъска от пода и повдигна кокалеста ръка пред лицето си все едно светлината гореше очите й. Очи, които липсваха, осъзна девойката и зат ...

Когато вече ръцете ми треперят,
Когато мисля, че е вчера, а са минали години,
Когато тръгнала съм, а всъщност се завръщам,
Когато цигари си купувам, а джобът ми пробит е,
Когато имам сто любовника, ...

Възродена и жива ще се буди гората
от топлата ласка на зора слънцеока.
Жажда за обич ще разлисти върбата -
вечната обич към дъха на потока.
А той закачливо, лудешки ще тича ...

В началото
на Щастието
беше Ти-
стихийно бедствие;
човешко обещание. ...

Предчувствам
коронясването на дърветата,
а от горещниците във очите ти
роклята ми е внезапно
запалима. ...

Аз умрях на операционната маса от тромбоза на коронарната артерия или по-просто сърдечен инфаркт. Издигнах се във въздуха над тялото си и наблюдавах с любопитство как реанимационния екип се опитва, да ме върне обратно към света на живите. Лекарят констатира смъртта в 23.11 часа, покриха ме с бял чар ...

С полъха на вятъра
(Не)случайно
Долетя при мен
Лист хартия
С нечия любовна история ...

"В бели къщи с червени покриви
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра. ...

Дъждът отново ще се върне
в някой облак, в някой час.
И земя отново ще обгърне
и цветята си, и нас.
На този неизбежен кръговрат ...

Любов... ти, магьоснице чаровна.
Любов гореща, сияйнице лъжовна...
Създадена от огън и вода.
Създадена да галиш с ласки
всяка влюбена душа. ...

Рапсодия в черно
/синопсис за пет минутен филм/
Пецата е около 40-годишен неудачник, живее сам в едно мазенце на Ситняково и дължи на много хора пари. Не работи нищо защото не умее да работи нищо. Неговата страст са заровете, играта на карти и покер автоматите. От време на време ходи в Пъклото, една ...

Ще се опитам да направя един кратък обзор на Едиповия комплекс (както аз го разбирам естествено, не гарантирам че напълно разбирам големите имена в психология). Защото колкото повече го изучавам, толкова повече виждам колко е основополагащ в изграждането на индивида (и мъж, и жена). За разлика от фи ...

Много пия!... мамка му... почти не спирам
моралистки вкарвам от любов
във Ада... на феминистките мозъците им обърквам
простака дразня с безразличие
на объркани души причинявам с удоволствие ЛЮБОВ. ...

Сънувам те и в мрака ти се вричам.
Желая те... дали го знаеш ти?
Топя се, виж! По твойта длан се стичам.
Сънувам те и в мрака ти се вричам.
Ликът ти в нощ видях. Сега обичам. ...

Имало едно време едно момиче
Да, това съм аз,
Пътува безспирно тя
И никой никога не я спря.
Никъде не е тя желана ...

Много ли искам от света!?
Парченце хляб, паничка с боб.
Едно "Здравей"! Целувка под дъжда.
Надежда – зрънце ,мечти – вързоп.
Море от обич, вълнѝ от смях. ...

На дъното бе пълно с миди.
Затворени, безмълвни, докрай усамотени,
ограничени в свойте си проблеми.
Докрай бе дъното застлано с миди!
Понякога, но рядко – беше живо! ...

Върху печката къкреше кисело зеле. Бабата дремеше в леглото, внучето играеше на пода с дървено влакче, по инкята говореха нещо. Навън снегът се беше натрупал почти до прозореца.
– Нека да погледаме малко телевизия! – помоли внучето. Беше червенобузо пет-шестгодишно момче с избродирано червено конче ...

Изпускаме щастието
измежду пръстите на ръката си,
защото си мислим,
че и без да я стискаме здраво
то ще си остане наше... ...

Боли от отсъствие.
От тишина.
Боли от присъствие
на чужда вина.
Боли от лъжата ...

Ех, беден северозападен край,
не казвай на себе си:"Трай!",
че и ти заслужаваш добър живот,
а не да си безсловесен скот,
и ти от грижи имаш нужда, ...

Смисъла на моето безсмислие
Какъв е смисъла,че аз съм тука,
от туй се стряскам често и мълча,
защото често пъти сгазвам лука
и с "халостни" по другите гърмя! ...

В мъглата, между капчиците ме търси,
аз принадлежа на пространството,
намиращо се между световете.
Не пропуквай ярката ми светлина,
после няма да има къде да се завръщаш. ...

Красиво беше тука. Сякаш Бог беше изсипал цялата си благодат и въображение точно на това място. Пролет поляната ставаше като шарена черга от безбройните цветя дето само тука можеха да се видят. А тревата беше толкоз зелена, че като я огрееше слънцето, очите те заболяваха. Лятос тишината нарушаваха с ...