Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...

Имам щепсел търся си контакт.
Имам ютия, търся си дъска за гладене.
Имам нови очила, търся си погледа.
Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Мъж лежи в локва, до него три гумени мечета се блъскат от капките дъжд, а прясно мляко се разлива в калната вода. Мъжът лежи в смес от мляко с какао. Той е уб ...

Сънувам
че съм със жасминови ръце,
че цялата съм аромат и лик,
превъплътени в мъничко цветче,
белеещо под лунния светлик. ...

Решил е Господ малко да се забавлява.
Било му скучно в Рая. И еднообразно.
На Земята с пълни шепи зараздавал.
Не оставил място пусто, сиво, празно.
Нахвърлил тук-таме по малко планини. ...

"Ерекция" към щастието
Глава I
Септември е хубав за мен месец. На Земята, където живях четирийсет години, есента ми беше любимият сезон. Знаете, шарени листа, чиито аромат докато гният от влагата възбуждаше обонянието ми като на диво прасе, ровещо за трюфели. Ситен дъждец, почти като мъгла, правещ д ...

Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...

Ранното ставане винаги ми е било проблем. Леглото ме зовеше тъй сладко, идваше ми да се увия в чаршафите и да продължа да хъркам докато слънцето е високо в небето. За жалост трябваше да ходя на работа.
Изключих алармата – беше шест и половина, скочих от леглото, взех душ и си облякох работните дрехи ...

нищета - денем
и нощем - все Разпети
петък - Божке ле

Пенчо стар ерген, със мустаци подмладен,
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба. ...

Отскоро сред поети се въртя
и де що рими зная са под ножа,
ала рискувам май да се изложа,
че нямам нито стих за любовта!
За нечии очи като слънца ...

Свързвах дълго време смъртта с ужасния образ на съсухрена старица, грабнала коса и готова да сече. Но ти ми показа, че не е точно така. Смъртта е равна на раздяла с близките. И тъга, която се настанява трайно в дните им. Това стана и с мен...
Смъртта е неразбрана и неясна. Всичко казано и доказано з ...

Последен ли ни беше този път?
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...

Очите ти –
невинно сини!
Очи на ангел и дете.
Отворих им душата си
и оцветиха в синьо ...

"Жива жарава"
Като през жарава животът ни мина, жива жарава.
Тя огън в сърцата ни тлее и любовта озарява.
Аз помня те още, там със плитки на Витоша
безгрижна, луда и щастлива ...

Сядам самотно на пейката в парка,
където щастливо царува есента.
Влюбено гледам към празната арка,
събирала някога нечии сърца.
Нима е красиво листата да плачат, ...

Небето е последната преграда
пред пътя ти зад орбитите на звездите.
Не чакаш вече никаква награда.
Заглъхва зрението скътано в очите.
На сребролъки утринни лъчи се молиш ...

Умирам с тъгата си
и тъй вървя с нея
и обично тя ме среща,
обгръща стои и блещи
кървави очи. ...

Любов и братство,
равенство и свобода –
людебогатство!

Тъга обхвана сърцето ми пак,
то вече е в един батак,
откъдето няма измъкване назад.
За мене вече е само зима
и душата ми е уязвима, ...

Търся те, ела...
който да посееш духа в празнотата ми.
Чакам те, побързай,
който да измиеш
синьото от очите ми. ...

Реквием за мечтите
В ротондата, най-тиха, свята –
центъра на моето Сърце –
седнал на трикрако столче,
прегърбен – още свири цигулар … ...

последни есенни щурци – непоправими трубадури
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...

Зад тежък облак
слънцето се скри,
между брезовите клонки
вятърът се сви.
Пчелите ...

Здрав и силен, и
юнак е, който често
хапва пащърнак!

Денят изгрява в топли цветове,
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи, ...

Матко я харесва,
че добре се сресва
и добре облича.
Жени се нарича!
Малка е за брак, а ...

Тя беше първата му глътка кафе сутрин, пареща, дръзка и огнена. Дяволито се плъзваше по езика му оставяйки ароматната си следа по него преди да бъде погълната с удоволствие. Тя беше първото заглавие на вестника, с който той слагаше началото на претоварения си ден. Тя беше първият лъч слънце погалил ...

прозорецът ми нощем
има излаз към теб…
а денем събира в зениците на очите ми
топлите звуци дочути от някога
с шум на сърце… разстила ги ...

Хребетът се беше извил като камила. Едногърба. Те са много трудни за яздене, тези хребети, и никой не ги одобрява, когато е на път. Казват, че в Южна Африка имало камили...
– Помогни ми – изстена тя. – Беше млада жена, нямаше и трийсет. Носеше огромни обувки, чорапи, вълнени, ямурлук и очила. – По д ...

Усилва се болката отляво.
Тя си е такава -
пулсираща, тръпчива,
силна или вяла
като есен влажна, ...

Живея си аз някъде из 2103-а година, джвакам си кубчето от Хлорела* и замезвам с яйчица от японски пъдпъдък, наредени върху салата от репички, соеви кълнове и лук. Лежа разплут на масажиращ неврологичните ми точки шезлонг и зяпам небрежно в морската шир. Морска шир, обграждаща ме и от четирите стран ...

Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...

Моя мечта,
моя съкровена
мечта!...
Кажи ми, че
си дошла, ...

Тон в живота пак ми дават,
с камертóна, тон основен.
Дирижѝрат, не прощават!
Виж ги ти, да не съм Бетовен!
От замряло, тихо долно До, ...

Събирам си пари за локомотив
... обаче-парен...
събирам и за въртележка
даже за виенско колело.
събирам и за еднорог, ...

Сърцето
приказки разказва
и няма кой и как
устрема му
да възпре. ...

Не мога да не те очаквам! Сигурен съм. Защото знам, защото усещам присъствието ти. Как си се зародила в мен, в момента, в който съм се родил. Зрънцето е посято- на зелената морава на моето съзнание.
Красиво ти се усмихвам, с топлина те обгръщам и с надежда все толкоз силно продължавам да те жадувам. ...

Всеки странник си има любимо място, в което да се приюти, когато гарваните заграчат в небето, събиращи се на ята, отнасяйки черни облаци в неизвестна посока, за да пренощуват на топло.
Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.
От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото ...

Размазвам се като муха
по замъгленото ти съзнание,
живея като на сън,
не мога да се събудя.

Реших да потърся ключа към промяна –
промяна от вътре. Да бъда жената,
която през огън и жупел минава,
но вярна на себе си следва съдбата.
Къде ли не търсих?! Кого ли не питах?! ...