... за тези, които никога няма да забравим …
Поклон пред паметта им!

С една хлебарка
се видяхме снощи
в 2:00 –
аз побягнах към леглото,
а тя се шмугна ...

Защо задаваме въпроси
Нощем времето създава
от думи странни колиета,
опитвайки чрез тях да създаде
лик на моралната несрета. ...

Спри ме!
Даже да боли, от неслучените есенни молитви.
Безплътно скрих се в бягащите ти вълни,
за да ме имаш в нямото обичане.
И всеки път превръщах се в сълза, ...

И понеже не липсвам на никого –
скитам.
Най-самотното си самотно
споделям с уличен пес.
И вървя. ...

Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли ...

Откакто те няма
Няма те...
Зората огрява
И каза че няма те
И Слънцето грее ...

Видях те в огромната, страшна тълпа.
Разбрах, че е истинска твойта душа.
Красива звезда, осветила нощта,
докосна листа ми с гореща ръка.
Сълза се разтича и гали дланта ми. ...

Не се опитвай да ме вразумиш,
защото аз съм извън стандарта...
Много трудно е да ме прецениш...
Нещо подобно съм като хазарта...
Лутам се между Земя и Небе... ...

Полетът на орела
Десети международни празници на женските и на девическите хорове
„Проф. Лилия Гюлева” – Търговище – 2-4 юни 2017
От 2-ри до 4-ти юни 2017 г. град Търговище отново бе домакин на един изумителен Юбилеен фестивал– преклонение пред нежното начало в живота. Празници на хоровата общност и ...

Зима е,
когато сградите стържат
по норвежки ниското небе над града ни.
Зима е,
понякога се спукват смеховете ни, ...

Бродят Тролове из сайта,
те са Дяволи от Прайда,
оценяват и мълчат,
на таланта се гневят.
Някъде избуяла е тревичка, ...

Накрая на света
Искам надалече да замина!
Може би на края на света!
Защото вече всичко е загинало,
Моралът, Етиката, Любовта... ...

Синовете порастват. Безспорно.
Тихомълком разтварят криле.
От наивни деца се превръщат
в отговорни и смели мъже.
И отлитат далеч от дома си, ...

Който пръв обича,
се озовава на кръста.
За да бъда обичана,
трябва ли да съм мъртва?!

Моята забравена Колхида...
„Не търся вече. Срещнах те, Любов.”
Елица Ангелова
Пресрещахме се в не един живот,
красиви бяха наште пируети, ...

Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скрито от света и забравено от своите стопани. Бях там, видях го и споменът за него остана в душата ми. Казват, че някога е имало река, а покрай не ...

Провери си празнината,
ако не е пълна с мен,
значи си изгубен.

11 юни, 2017
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
До кога, братя и сестри, ще търпим?!
Не виждате ли, че времето е назряло и време за жътва е вече. Тоя, който има истинско българско сърце, не търпи вече. Ни чорбаджии изедници, ни чужди душмани, които пълзят като змии из цялото ни мило оте ...

на попрището жизнено в средата
потънали в безвремието сиво
отдавна слепи бяхме за дъгата
мечтите си погребали грижливо
но ето ти копнежа ми разбуди ...

Защо затворник на моите чувства съм, затворник на моите мисли непокорни.
Нима негодник съм, който на света е само за бели и пакост.
Нима злосторник съм, който някого прецаква, който знае само да злорадства.
Нима убиец съм, излежаващ тежка присъда или обикновен крадец, откраднал от селската църква.
А ...

Той беше
див
и горд.
Той следваше единствено
борбата ...

С дух велик
Стъпва нежно утринта –
рони капчици въздишки,
а сред тях искри дъга,
гали всеки със усмивки. ...

По хребета на твоето мълчание
се спъвам разкървавена и няма,
от тежкото ми, дълго отчаяние
отронва се една сълза голяма.
Не се побира болката ми в скут... ...

Изтрий го онова писмо,
в което ти се моля
да идваш в моите мечти
до атоми подробен!
Съгласна съм от своя свят ...

Дали ще бъда онзи същият,
когато се събудя сутринта?
Но не след сън, а период
на чувствена летаргия.
Не! И по-добре! След залезното време ...

И не, че е късно
за сбъднато утро,
но вече не мога да чакам.
Звездите угаснаха
в твоето утре ...

Самота или Свобода
Самота или Свобода?
Често се замислям сам вечерта.
Прибирам се вкъщи, там ме чака... Самота,
мълчим си с нея с чаша в ръка. ...

10.06.2017 г. Велин

Мое малко юначе,
мое малко момче,
ако тихо заплачеш,
плаче мойто сърце;
мое щастие бяло ...

Дори не знам какво да напиша
Останах без думи пред теб
Не знам чувствата си как да опиша
Но те избухват във мен
Избухва ярост болка тъга ...

49. Знаеш... Без вярата сме за никъде. С нея е някак иначе.
50. Хората идват и си отиват, но думите, които изричат, остават.
51. Няма смисъл да оплакваш себе си и да плачеш заради наличието на болка. Или я използвай за свое благо, или се отърви от нея!
52. На тоя свят няма нито нищо хубаво, нито нищ ...

Беше пълнолуние
Беше лятно пълнолуние,
пак ухаеше на липов цвят.
В нощта примамливо повикване...
И тя със рокля от брокат. ...

Останах сам, отново сам съм.
Отиде си – животът опустя.
Останах сам – кат някой Робинзон –
около мене врейде – тишина!!!
И все пак – аз се вслушвам – в тишината ...

Лош сън
Във съня си викам твойто име.
Търся твоите очи в нощта
и без глас те моля – прегърни ме!
Не превръщай във кошмар съня! ...

Пепелта ми щом пръсна навред по земята,
на стихиите четири във всяка прашинка
напълно незван и неканен съм влязъл!
Елементът съм пети на твореца в ръката,
при тебе се връщам и тука оставам, ...

Колкото-толкова.
Все пак за десет минути правеше толкова много.
Целуваше ме.
След това ме поглеждаше в очите и ми се усмихваше толкова уникално.
Отпиваше от вече вледенилото се кафе, повтаряйки колко ме обичаш. ...

Дете на красотата, моят взор
жадно те докосва с топъл зов
и ум, сърце, душа и тяло в хор
за тебе пеят химни от любов.
От теб роден е всеки порив нов ...

Не(възможност)
Невъзможните любови са такива –
изпълнени със болка и тъга.
Летиш високо, но накриво,
със тежест в уморените крила. ...

Веднъж сам съм, друг път насред много,
веднъж съзирам в мрака светлина,
веднъж рисувам с думи в тишината,
много пъти с моята душа.
Често случва се да се упреквам, ...