Почуках аз на твоята врата,
отвори ми усмихната, в сърдечност,
а меките вълни от топлина,
понесоха душата ми към вечност.
От огъня - родител на жарта, ...

Грешна съм пред дявола и Бога,
виновна съм пред хората добри.
Но аз не искам и не мога
да избегна кръста и "- Разпни!".
Смело острите пирони, ...

Омръзна ми да се срамувам!
Да се притеснявам ден след ден!
Омръзна ми да се страхувам!
Цената на чужди пропуски и грешки
да се иска от мен! ...

Затвори тази книга.
Нека историята в нея заспи,
а фразите ѝ се прегърнат
в тясното пространство на сключени страници
с въздишка на облекчение. ...

Днес зарана под юргана,
странна мисъл ме споходи.
Чужда булка да си хвана,
от свободните породи.
Да е стройна,белолика ...

Дела трябват, а не думи.
Васил Левски
Пред избори омайват ни все сладко
и бъдещето очертават гладко
във приказка – била и не била. ...

пикантна ли е храната?
пикантна ли е душата?
или е постна манджа
без сол и цветя?
храмът завършен ли е вече? ...

творбите нека -
кристално прозрачни и
сурово мъдри*
................................................................................................................
*Паганини споделя, че никога няма да постигне ...

На масата до спретнатите ноти
цигулката в очакване мълчи
и тихо е, ни радио ломоти,
ни котките съседката гълчи.
Облегнато на стария прозорец, ...

Ято чайки, надбягало прилива.
Слънчев лъч в песъчинки ронливи
гали стъпки отдавна изстинали,
а морето заспива, заспива.
В ситни мрежи на тясно е улова, ...

за хората които гледат все отвън
и не познават никак каквото е отвътре
раменете ми изглеждат твърде крехки сякаш
живея под своя стъклен похлупак
истината е че нося товара на живота си ...

човек до БОГ се
доближава - колчем се
себераздава

Среднощно тишината проговаря .Отмята своето наметало.
Вятърът онемял прегаря, докоснал женското ѝ тяло.
Съблича душата ѝ със зъби скъсявайки дистанцията
помежду им. И плъзга се по тялото Луната, стаила дъх
пред голотата. ...

Сивичко е вън и аз сивея
понякога в свойта сивота.
Понякога потапям се в нея,
понякога в простора и' летя.
Облачно е, даже дъждоносно. ...

Ти си тръгнал доста отдалече и доста отрано -
примерно в четири сутринта на живота си;
имал си изборът да вървиш или да останеш;
имал си време да се изкъпеш на водопада в посоката.
Дълго и сам си вървял, но така че обувките ...

Има мигове тиха Тъга във които
натежават дори в птичи крила!
Болката в тях е дълбока и скрита
и влече все надолу, с оловни пера.
Има мигове щастие благословени – ...

Износват ли се чувствата като ботуши,
съизмерима ли е болката със гняв,
и редно ли е любовта с разтуха
да заменим, когато ни е страх
със истината да застанем ...

Представих си теб
душата ти бе червена, съзнанието - синьо
И съдбата озари творението ми.
Тази моя мечта пороби страстта ми,
реалността бе винаги толкова далечна ...

За тичането и обичането
От всичките години лудо тичане
по пътища с победи и заблуди,
от всичките уроци по обичане,
които, недоучени, ме будят, ...

ВИНОТО НА ЛЮБОВТА
Всяка капка любов ще изпия,
тъй тръпчиво – сякаш е вино.
Доживот за теб ще мечтая,
нищо че всичко е предрешено. ...

Какво ли още трябва да се случи
със този, оскотял от зло народ,
да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход?
Върти се постоянното вретено. ...

Вартимей съм, чедо! Старият слепец,
който днес не иска с чудо да прогледа.
Тръгнал от иглата - карам до конец.
Слушай ако искаш. И драсни два реда.
Ирод беше нявга злият властелин. ...

Не се срамувай да заплачеш
когато виждаш чуждата тъга,
понякога сме в сенките на здрача,
но вярата ни дава свобода!
Не се срамувай да си беден ...

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...

На пейката пред блока сяда вчера Страти
и някак дълго с любопитство ме оглежда.
Чета си вестника, а той главата клати,
мустак подръпва и започва да нарежда:
„Стоичко, бе, прощавай за въпроса, значи... ...

Отзад зад кожата,
под костите
съм Космос.
Поглеждам се навътре и го виждам –
звезди и мрак, ...

бъдни вечер
тиквеникът с дъх на канела
и... обич

На твоята песен попивам лъчите.
Без слънчеви дни аз потъвам в тъга.
Но ти си далече и много са дните...
Аз срещата наша сънувам сега.
Докосваш ме нежно, ...

Примирен във съдбата се взирам
със пречупени бели криле
и дори света да разбирам...
аз загубих те без да те имам
Примирен във живота, примирен в любовта ...

Пиша това за онези, които се различават и за тия, които вече го знаят. Понякога осъзнаваме неща за нас които са били за нас като във мистерия, стряскаме се и прибягваме към мисълта, че може би нещо не е наред с нас. Със старанието си да впечатлим някого само за да ни хареса правим огромни грешки, сл ...

Всичките родни
богатства разграбило,
злото злорадства...
Всичките земни
богатства разграбило, ...

Изстрадали сме двамата по равно,
разбирам, че сърцето ти е свито,
но моето е като твоето кървяло,
и не веднъж, а трижди е разбито.
Веднъж ли тръгвала съм обвинена, ...

Във чашата от чувства
Любовта разтварям
на глътки я отпивам
като елексир
миражите от мислите ...

Наше, мъничко, внуче!
Наше, сладко, дете,
ето, вече порастна,
на годинки си две,
все бърбориш си нещо, ...

мъничка маса в голямата зала
наоколо пусти стени
уиски, сълзи, оперета малка
смачкани листи с творби
крачене- нервно ...