in memoriam
Пламен Д. - големият мислител! От онези, които се раждат веднъж на хиляда години. Истински Диоген. Само че вместо в бъчва, живеещ в мрачен апартамент в Борово, заедно с възрастната си майка - възпълна жена, страдаща от прогресивна коксартроза. Баща му - виден комунист, загинал преди годи ...

По случай Студентския празник
Мога ли днес да забравя
оня малък студентски таван?...
Спомени живи разравям,
младостта ми наднича оттам. ...

Дъхът ми има твоя аромат.
На цъфнала липа и дъжд,
отмил най-тъжната сълза
на лудо влюбен в тебе мъж.
Ах, устните ми ще запомнят ...

Безупречна да съм, ми се иска.... но как?
Поглеждам напред и виждам сипкав мрак.
За светлината да се уловя, се моля.... знак,
но трудно виждам оназ пътека, погазена от яд.
Замислям се и пулсът ми замира. Учудено снове ...

Разкъсаха се небесните бали.
Сняг се сипна на парцали.
Затрупа къщи, дървета, коли...
Не спира! Вали! Вали! Вали!
Всичко е вече побеляло! ...

Отидоха си птиците, останаха гнездата –
тъмнеят като рани по клони без листа.
Край тях с въздишка тиха минава само вятърът,
събужда плахи спомени за летни чудеса.
А клоните са длани, молитвено разтворени. ...

Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Далеч, далеч във времето назад
споделяхме със теб една килия
и бяхме просто две добри деца,
но порастването промени ни. ...

Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...

Светът е голям,
а ние се срещнахме.
Защо онемя
и тръгваш по спешност?
Големи слънца ...

На вратата ми чука Нощта
и припряно бравата натиска.
Кашля, пъшка, тропа с крака,
нещо мъмри и злобно се киска.
През шпионка тайно надничам ...

Пред прозореца на моята стая расте голяма липа. Четирите сезона на годината се надпреварват да я обсипват с внимание. Наблюдавах я тази пролет. Дърветата около нея вече бяха се разлистили, а тя все още подготвяше пъпките си.
Погълната от ежедневието цяла седмица не ѝ бях обръщала внимание. И изведнъ ...

И после изведнъж адът ми се стовари на главата, Бори се разболя. И започна някакъв безкраен кошмар, линейката която дойде след повече от 40 минути, спешното в което никой не искаше да ни прегледа, една болница, втора болница и накрая мама и Борил паникьосани дотам, че викнаха хеликоптер, за да ни вд ...

дъжд и сълзи се смесват, вече не ги броя
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...

10
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на с ...

Јас сум големо сонце
еден ден ќе мораш да ми признаеш
ќе ги фрлам зраците
на сите острови, континенти,
на зимзелените борови иглички ...

Ясна ми зорница грее.
Славей-птица песен пее,
а сърце ми как милее
Ясно слънце да се дигне,
росна китка да поникне, ...

Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други приятели и колеги. Семейството й също беше там, ...

Не виждам човек щом те гледам...
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...

През врати извън закона,
с пари, с имоти е богат!
Смята се за вип-персона,
но няма ни сестра, ни брат!
Там, на въображаем трон ...

Сънувах Времето
Пасажер съм в катафалката на Времето –
като в къща на охлюв се свивам и
как костенурка скоростта му убивам,
а то – шушулка – пренася си семето... ...

Защо не сме хора,
защо не сме добри,
защо ден след ден
вършим само злини?
Защо не сме любезни, ...

Добър ден, добър ден,
с коледен дух кой е озарен!
Ето, пак! Елхичката украсихме
и със лампички навсякъде осветихме.
Край камината сме се всички събрали, ...

Не мога да те нося!
Извинявай, Госпожице Любов,
като тежест, уплашена и боса
(... давам ти почивен ден),
облечена в тези дрехи - ...

Пияни олюлявам
двете ноти в душата,
някога припявах
ги слято,
сега разделени ...

Боят вървеше в своя си порядък. Маси чаши и столове се търкаляха потрошени по пода на заведението. Плешив чичко, поканил млада дама на вечеря получи рана на темето, след като му извъртяха един дървен стол в главата. Той стана неволен участник в мелето и се разкрещя, кой ще му плаща щетите.
Всичко за ...

Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна ...

Трудността да заобичаш всички
в подножието на непрестъпния
ти връх е фактора, който те ранява
и преизпълва със самота.
Месото ми да режеш живо, ...

Не знам дали съществува бог. Според вярващите това означава, че не вярвам в бог. Добре, няма да споря с тях. Опитал съм и знам, че е безполезно.
Ще ме анатемосат отново, а не искам да изпитвам чувство на вина от анатемата. За по-голямо удобство на повествованието ни да приемем, че не вярвам в бог. Д ...

Снегът и мечтите, и хлябът на мама,
стар чайник на печката ври.
Добри думи, стих, разстояния няма
и още какво за декември.
Звездите са други, земята – различна, ...

Помръкнаха думите. Бледи, без плът.
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак. ...

Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих ѝ посвещава, купува ѝ цветя,
но тя не се усмихва, тъга лежи в очите. ...

Киара Галиацо - Ела с мене
-----------------------------------------------
Autori: Dario Faini (Dardust) & Ermal Meta
------------------------------------------------------
Автори: Дарио Фаини (Дардъст) & Ермал Мета ...

Да вдишваш от безкрая,
когато слънцето неистово възлиза
с огромен диск над мъничката стая,
в която житието се изниза...
Да си с момичето на своите надежди, ...

Във къщата ни днес цари затишие.
Как странно е... такава тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.
Дали ще сетиш чувство за вина?
От миналата нощ не пазя спомени, ...

Превод от латински !
Eanis versare lea amerium et
hinc caoniro undum umbra,
et silentium,
et in dolore, ...