Залиняло лято
с облаците влажни.
Излетяло ято,
след вечери блажни.
Скрити маргарити ...

Красива си,
усещам погледите как те галят
желана си,
разпалваш страстите в сърцата
мислите, ...

– Изобщо не забелязах че си тук. Как ме намери? – запитах аз, след като забелязах силуета ѝ с периферията на зрението ми.
– Не беше трудно Стефко. След като не те открих в стаята ти, просто погледнах през прозореца и те видях.- отвърна тя.
– Видя ме а? Просто ей така? Осъзнаваш че този парк е на два ...

Лутам се, търсейки верния път на своя живот.
Уморих се, вървейки по безбройните грешни пътеки.
Часовникът не спира. Ускорява неуморим и безразличен.
Чувам го, чувствам го. Уморих се.
Искам да отида у дома! Къде е това?

Събуждане
Умората по клепки още лепне.
Зората каца по ресниците,
изтрива сънища, и нищичко не помни.
Нахлува ден, и някак светлината ...

Препускайки с вятъра,
гетският* конник,
се готвеше пак
за война...
Сърцето му ...

Непостигнато желание
Когато бях съвсем млада и още не бях омъжена чаках често привечер бъдещия си съпруг пред работата му. Бях около двадесетгодишна, слаба с буйна, дълга коса и като всички момичета тогава облечена по модата с феерични широки рокли с голи рамене и обувки с високи токчета. Приятелят ...

Написах ти писмо, любов!
Разказах за копнежите си нощем,
за тихите горчиви сутрини,
безжизнените дни и още...
Свирепите, студени вечери, ...

В живота си садѝх
и плодове събирах.
И всичко ви дарих –
със вас се аз разбирах.
Каквото съм градѝл, ...

Зад стените на малкото щастие
с девет ключа вратата залостих.
Избледняха следите остатъчни
от калта на неканени гости.
Заличих си съседските дългове – ...

Добре, де, добре… тъй като не ме бива много в говоренето, съвсем набързо:
Лъчезар Кирилов, кратка биография:
Възраст: двадесет и четири;
Зъби: една втора от летата му;
Хигиена: баня — само на двадесет и девети февруари и то, ако не е много студено; ...

Тъмно е,
земята още не е изстинала,
за разлика от мен,
гледам града отвисоко,
светлините не стоплят нищо, ...

Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми. ...

Очите ти – пожарен въглен!
Блестят като опашка на комета
за малко само щом ги зърна
започвам целият да светя..
А устните... Не знам вкуса им... ...

Дясната ръка се отпусна безсилно:
- Боже, ще се откача всеки момент…
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…
Краката възроптаха: ...

Прибирам се у нас. Да кажем, съм почерпен...
Не!...Чакайте!... Не казвам, че съм бил пиян!
Така се случи, че настроен съм концертно,
с усилие надвил вродения си свян.
В такъв момент запява ми сърцето волно ...

Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях ...

ОБИЧ и ЛЮБОВ
са, за да веселят и
за да не болят!...
Нека – ОБИЧ, за
да веселѝ и нека, ...

Остани! Остани!
Ще се
любим,
нали?
На гранитния кухненски ...

Хей, до десет да броим,
та да ни хареса!
И до двадесет да стигнем,
работа най - лесна!
Единайсет и четирсет, ...

Среднощен блус...
Среднощен блус за двама ни звучи,
попива в нас звукът на светлината,
поглъщам те със моите очи,
политаме с криле във синевата. ...

Да усещаш нощем любимата,
когато заспи под завивките.
да я топлиш през зимата,
да докосваш извивките.
Да целуваш местата по нея, ...

Не ме вини
Не ме вини! Не си виновна ти!
Излъгах те. Повярва ми. Това е.
Историята стара е, нали?
Изчезна. Но къде си, дявол знае? ...

Седя отново сам на скалите
И гледам плувнал в пот
Поглеждат нагоре очите
И виждат теб в небесния свод
Но защо се потя, а покрай мен студено е ...

Погледна ме и кимна. Бе поздрав тих, сърдечен –
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)
Усмихнах му се, даже помахах със ръка.
Защо ли ми се стори, че бе добър и светъл? ...

Душна стая...
мирише на чорапи...
Мирише и на секс...
Потен полъх от парфюма на
Габана... ...

Късно е да казвам съжелявам
Късно е да казвам остани
Късно е дори да правя
Пред господ милите очи
Очите в които вижда се тъга ...

Как разбуди духът на земята
слънчев лъч върху кошничка с круши!
Тръгна бавно от пролетен вятър,
стоплил корен във почвата сгушен.
Нежни пъпки разлисти, заплете ...

Автор: Генка Богданова
Бих могла да бъда вярна сянка твоя,
балсам да бъда за сърдечните ти рани.
Да съхраня за теб удобствата, покоя,
да те лекувам от горчилките събрани... ...

Падат ми люспите.
Гола съм, гола!...
Драска ме усетът за голота.
Искам си усмирителната камизола –
тя да ме топли и крие плътта. ...

Ухае ми на щастие...
Къде си?
Една светулка смела ме поведе
в тъмата на среднощните пътеки.
В полетата безкрайни боса бродя... ...

Събирам лятото в бурканче
с гласа на есенен щурец.
Нанизвам песните, макар че
е тънък летният конец.
И ето, че се получава ...

Кофти ден, още
имах надежда.
Не искам да Умирам
за Теб.
Искам да Живея ...

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.
Обичаше ли някога преди? ...

Страстта си тръгна със среднощен влак.
За сбогом ѝ помахах примирено.
Единствено се натъжих, че пак
пространството ще гасне вледенено,
че любовта ми свита ще мълчи ...