Автор: Генка Богданова
Бих могла да бъда вярна сянка твоя,
балсам да бъда за сърдечните ти рани.
Да съхраня за теб удобствата, покоя,
да те лекувам от горчилките събрани... ...

Падат ми люспите.
Гола съм, гола!...
Драска ме усетът за голота.
Искам си усмирителната камизола –
тя да ме топли и крие плътта. ...

Ухае ми на щастие...
Къде си?
Една светулка смела ме поведе
в тъмата на среднощните пътеки.
В полетата безкрайни боса бродя... ...

Събирам лятото в бурканче
с гласа на есенен щурец.
Нанизвам песните, макар че
е тънък летният конец.
И ето, че се получава ...

Кофти ден, още
имах надежда.
Не искам да Умирам
за Теб.
Искам да Живея ...

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.
Обичаше ли някога преди? ...

Страстта си тръгна със среднощен влак.
За сбогом ѝ помахах примирено.
Единствено се натъжих, че пак
пространството ще гасне вледенено,
че любовта ми свита ще мълчи ...

Учен доктор в село влезе
Нагласен като за празник
Леля Деля със козела
Вече хляб и сол е взела
Ха бе де бре хайде синко ...

Съдба
ТЯ е във възрастта на старостта,
по дух е бедна богаташка.
Бяга след поредната мечта,
не сеща участта си сиромашка. ...

Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили ...

Случайно да ви се пише история, да искате да да прочетете за едно море. Сърцето ми е море, очите ми винаги търсят бряг или просто гледат хоризонта. Обичам морето и нямам в предвид ходенето на плаж, а морето. Обичам, когато съм тъжна, може би дори носталгична да отида и да гледам морето, да погледам ...

` С всеки следващ ден шестгодишният Славчо се обездвижваше все повече и повече. Неговата мания да се изживява като автомобил се задълбочаваше, а желанието му да „ презарежда” ставаше неудържимо. На всяка крачка – хапка, на всеки завой – глътка, а килограмите се трупаха! В детската градина също бяха ...

Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви, ...

От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...

Казват, че летя в облаците,
щом неуморно търся
нещо чисто и красиво.
Но аз виждам красота
и в цветята и тревите, ...

Родопа пее и танцува.
Родопа стихове реди.
Тя цялата е епопея.
Отключена за бъднини.

Силна, пареща любов.
Огънят изгаря душата щастлива,
вярата дава криле,
но аз те моля, помогни.
Кажи нещо, да отвърна поглед, ...

Разчупена погача е Луната –
разпръсната в парченца – рой звезди...
и сърцераздирателна е тишината,
безсилна себе си да приюти...
С невиждащи очи е светлината, ...

Ния за последно погледна архаичния часовник – осем часа. Време е за тръгване. Натам й беше познато – на покрива, вземане на таксолет, три минути полет и после достатъчно време да облече специалния екип, да приеме дежурството, да огледа цеха за месо…
Звучеше доста тревожно, дори страшно, но това си б ...

Светът не може да е просто
реклама на продукти
с нула калории,
автобус пълен с хора,
мълчаливи самотници, ...

Огледало какво е то?
Изкривена реалност или отражение на нашите души?
Какво ще откриеш ти щом се вгледаш ти?
Себе си ли ще видиш или някой друг?
Толкова ли си се променил? ...

... И възгордяват
ли се, се от ГОСПОД БОГ
отдалечават...

183. И най-тежкото поражение не може да оправдае думите „не ми се живее”.
184. Хубаво е човек да вярва любовта. Лошо е, когато го прави сляпо.
185. Този, който е прегърнал самотата, може лесно да превърне болката в свой приятел.
186. Истината е там, където никой не я търси.
187. Не се подвеждай от б ...

Може би някога, в следващ живот,
в ден засега неизвестен,
пак ще се срещнат под синия свод...
Всичко ще бъде по-лесно...
Стройно момиче със синя пола. ...

Ако всичко видя, всичко усетя,
всичко докосна, всичко направя,
пробвам от всичко и приключа със нищо,
наранена до смърт от една надпревара,
после тихо задишам, с ръце помечтая, на земята задъхана, ...

Не ме поиска...
Не изпихме кафето си заедно
не изпушихме кутия с цигари
не целунахме устни, омаяни
не докоснахме своите длани... ...

Лодката на Любовта
Седим заедно с теб в лодката на Любовта,
срещу теб съм, с греблата греба.
Греба срещу течението, това е Живота,
по-лесно е по течението, но така е в Любовта. ...

Там някъде, където небето самотно
с дъждовните си устни влюбено целува
извивките прекрасни на земята,
по която стъпвал е Орфей...
А през нощта, щурците в окосените ливади ...

Глава I
Прибра се вкъщи със затаен дъх и бясно препускащо сърце. Още не можеше да осъзнае какво се случва. Стараеше се да стъпва на пръсти върху студените плочки, за да не вдига шум. Не искаше никой да я вижда точно сега, с разпиляна коса, огъващи се колене и ... миризма на уиски.
Утре щеше да е дру ...

На първата ми голяма любов
Да те целуна искам, позволи ми!
Като хлапак се влюбих изведнъж.
За първи и последен път, прости ми!
Нима не си целувана от мъж? ...

Защо ги убих? Все още не мога да отговоря правилно на този въпрос.
Аз и досега се питам дали съм изкрейзил или шизо-то ми е хакнало системата, ама май не съм толкова зле - щом ме разпитвате и записвате гласа ми на това изобретение. Обаче знам със сигурност, че халюцинациите не са това, което хората ...

Подсети ме
когато съм
тъжна,
че съм имала
и хубави ...

Дори да вали,
ще дойдеш,
нали?
Ще чакам
на мръсната ...

Във училището Стойка,
днес отново има двойка.
И запита вечер мама,
да не би да е измама?
Снощи цяла вечер учи, ...

Опитвам се.
Да се свия.
Като изтрита сълза.
Да стана невидима.
И да се събера. ...