Искам те!
Как искам с душа да заплачеш
и сълзите ѝ в мен да попият
най-соленото лято в очите
с любовта да не можеш да скриеш... ...

Нахлузил гуменки протрити,
хлапакът август тича с песен,
със песъчинки във косите
и две очи със цвят на кестен.
Душата му е все бездомна, ...

Адиос
Защо ме чакаш там,
където няма да пристигна?
Защо така ме лъжеш,
със лицето миловидно? ...

Тръпката не угасваше. Бяха изминали почти две години от знойната августовска вечер, преминала в най-невероятната и страстна нощ. Първата им нощ. Още когато го видя, за пръв път, очаквайки скучна делова среща със застаряващ чиновник, който щеше да и загуби два часа в безсмислени речи, тя разбра, че т ...

Мостове вдигнати
Ръце недокоснати
Коси непогалени
Сърце разпокъсано
Надежда случайна ...

Оставих прозореца отворен. Има комарник. Горещо е. Юли свършва, но идва август. И телевизора оставих да бръмчи – нищо че излъчва топлина. Този Шварценегер е хубав като старостта си. Опънал си е кожата. Така е непобедим и вечен. Последният му терминатор обаче е детински. Като Роки 5. Неслучайно казва ...

30.07.2017 г. Велин

Не си отивай
Не си отивай, моля те! Недей!
Недей да бъдеш толкова жестока!
Знам, така ще бъде по-добре,
но раната ще бъде по-дълбока! ...

Здравейте! Казвам се Стефан Петров – шестдесетгодишен мъж, който срещате всеки ден. Живея в онзи вонящ кашон. Не пропускате да го сритате... Предполагам, че сещате за мен – боклука от края на улицата ви.
Не мога да кажа, че се чувствам страхотно. Дните ми са дебело въже, което се увива около врата м ...

Животът дълбае дупки в душите ни
и смисълът му е в това -
да се опитваме да ги запълваме
всекидневно с вещи и с лица.
Отнето ти е нещо вчера - ...

Сърцето ми бе бучка лед,
която бързо се стопи.
Погледнах някъде напред,
видях – това си ти.
Разбрах дошъл си да спасиш ...

Поет-лирик за тебе би написал
поема нежна с пламенна любов.
За жалост аз с това не съм орисан,
стихът ми много често е суров.
Поетът би описал и росата, ...

За сбъдването на мечтите няма време, но всяка мечта се сбъдва във своето време....
Днес отново поемам по пътя си,
неизбежно съдбата си да следвам.
И всичко това, което нося в куфара си
състои се само в една едничка дума. ...

Щастието да бъда жив
намирам в книга без да искам.
Да бъда част от този мит,
желанието свое аз потискам.
Книги, светове омайни, ...

О, по-прекрасна от нов хит на Азис!
Откак бях пиян и ти плеснах шамар по погрешка у дискотеката, мисля само за тебе. За твоите очи –неотразими като халогенки на BMW Седмица посред нощ у Люлин; за твоите бедра – изваяни като бухалки за бой; за твоя глас – мек като возия на краден Мерцедес S класа; за ...

Автор: Генка Богданова
Не спирам да мечтая и в ранната си есен.
Ще ми звучат до края и музика е песен.
Не мога за забравя мечтата си младежка.
Ще следвам неотклонно съдбата си човешка. ...

На път подир залези морави,
с поличба за щедри луни,
безмълвните слънчеви кораби
отплават един по един.
Отплават, а мачтите клетници ...

Не мога да заспя
Търсейки ръцете ти
Не мога да заспя
Гледайки с любов лицето ти
Не мога да заспя ...

Фазата ми днес тъгува...
Пълнолуние вече нямам...
Остава ми да го сънувам –
как към него се протягам...
И хладно ми е, и студено. ...

Доста граждани още от сутринта са си забравили дистанционното за мислене вкъщи и е трудно да им смениш програмата.
Адвокатски хумор:
Не мога да ги позная по делата им, понеже непрекъснато ги отлагат.
Продължителното общуване с психично болни хора, неминуемо ще те вкара или в здравословно приключение ...

СИНЬО
И синьото, синьото, синьо море,
прави очите ти, още по сини,
колко години се гоним, с тебе море,
колко години ... Да нагазя в очите ти, ...

https://youtu.be/NWJnPPDX2K8?t=97

ПО ПЛАН
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Така де, селото.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя все една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, когато циганите ѝ обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...

Понякога дишам чрез думи,
понякога просто мълча.
Душата бодлива кривя във съня ми
и кротко напасвам накриво така...
Понякога думите нямат и смисъл. ...

Ветрец подухва.
Развява облак бяла грива.
Мисловният процес
изкусно се разкрива.
Шумят фонтани. ...

Обземат ме импулси на ревност –
змии отровни, но лесно раними,
пърлят ме сякаш с извечност,
покой – благи нотки недостижими.
Тя се надига като прилив във мен – ...

Б ай Иван
(полухумористичен разказ)
В нашето външнотърговско обединение течеше поредната реорганизация. Двете обединения, слели се преди две години, сега се роеха на три. Моята кантора попадна в най-новото творение на социалистическата организация на външната търговия. Два-три дни след суматохата по ...

Алкохол във вените...
...дробът ми се мръщи...
...нещо бяло в мозъка...
...съществото ми се гърчи...
...спалнята разхвърляна ...

Пръстите ти галят моята коса.
Топлият ти глас ухото ми гали
с трепетни слова.
„Скъпа моя, единствена моя!
Ти си моята добра половина, ...

Любимо цвете сред паважа
надига прелестно глава.
С това успява да ни каже,
че не е простичка трева.
Събрало е от яснотата ...

– Това е всичко, което имам. – Подаде вързопчето, ръката му трепереше, очите – сини и бели като облачно небе, плуваха, сърцето спря да почине, а спомените му свършиха пътя си.
Никой не взе вързопчето.
– Вземи го ти, сине. – Пресегна се и доближи ръката на мъжа край печката. Той беше висок, строг, ле ...

Защо е сладко виното не зная.
Какво е скрито в неговата топлина?
Защо така примамливо ухае?
И приласкава ме със нежност в тишина...
Защо кураж ми дава с дух геройски ...

/Посветено на майчината болка по децата в чужбина/
Боре, боре, вишни боре,
като раснеш нависоко,
като гледаш нашироко,
не видя ли там, в чужбина, ...

194. Хората обичат да обвиняват съдбата за своите нещастия. Истината е, че те сами са взели всички грешни решения.
195. Трудно е да понесеш загубата, но е твърде лесно да се опияниш от победата.
196. Искрените сълзи казват много повече от хиляди словà.
197. Историята е учител, а хората, непослушни у ...

Заплата моя, моя ц(б)яла заплата,
още непреведена, непразнувана,
само в розови сънища сънувана,
как минaваш близо покрай портмонето,
но не спираш нито бруто, нито нето. ...

Аз реших да те забравя -
в болките си угнетен
ти оставаш чужд за мен -
по-добре да те оставя.
Полета ми смел към теб ...

Довява август
спомен за далечно лято:
натрапчиво звънтяща празнота –
безкрайна,
космически тъжна. ...

Лошото време
17.06.2017 г. Драгойново
Днес цял ден времето е лошо.
Сърдито, нещо го боли.
Като по времето на Тошо. ...