Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
385.5K результатов
Изчезващ вид
🇧🇬
ИЗЧЕЗВАЩ ВИД
Всеки човек се ражда на света -
кристално чист. Като сълза...
Ала попаднал във света на хаоса -
изражда се от злоба, алчност, суета... ...
Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...
Една любов не ме оставя да живея.
Ето тук, в сърцето се е скрила.
Любов ли е или пък болка?
Не мога да си отговоря.
Ала ме преследва, без да спира, ...
Белите й коси се развяваха от ледения вятър. Той свистеше в ушите й, но тя не спираше да тича. Ледените снежинки се спускаха леко и докосваха нежно лицето й. Тя не спираше да тича през покритото със снежна постеля поле. Трябваше да стигне до него, не можеше да го изостави. Нозете й затъваха в мекия ...
Повечето хора никога не срещат някого, когото истински и пълноценно да обичат. Не знам дали е понеже не полагат усилия да го намерят, защото не са имали късмета или защото в забързания ни и пълен с изисквания към другите свят са го подминали, без дори да разберат и да видят в него това, което би ги ...
Добре денят, че вече е записан...
Не помня нищо в тоз родилен час.
И този ден от ангели орисан,
стои до смърт в кръщелното без глас.
Не помня аз и пелените сухи. ...
НАГРАДА
Изумруден камък в нощта - ти разкъсваш душата ми!
Моят поглед е все към теб, очите ти са твоята магия, а недостижима - любовта ти.
Хей, сърце, Господарю на моята нощ.
Моя тъжна орисия, моя неосъществена любов, ...
Щастливец съм, че срещнах Любовта,
че те открих, макар от разстояние.
Прониза ме с неземна красота.
Усетих те. Покри ме със сияние.
Душите ни... Съдбата ги събра. ...
Навън ухае силно на липи
и с тях светът е много по-лиричен –
сред тихото жужене на пчели
ми връщат всеки спомен романтичен!
А бяха още млади дървеса, ...
ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
Със страст пълен е животът,
със страст всеки е създаден,
със страст браним си имотът,
със страст Христос е предаден...
Не винаги лошо нещо е страстта, ...
Скитам се по улиците. Стискам здраво кожения си портфейл и се опитвам да си поема въздух. Морният летен задух натежава в гърдите ми като разтопено олово. Капките пот се стичат като балсам по челото ми. Стъпвам бос по асфалта и сякаш не усещам парещите езици, които ги докосват бавно и нежно, но същев ...
юни 2016 Румяна Славова
От мекото на розовите устни
откраднах си глухарчена невинност.
В спомен я запазих-да ме стопля
в тъмнолуния далечно-хладни. ...
Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно)
🇧🇬
За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...
Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...
НЯМА ЗАГЛАВИЕ
Р.Чакърова
Една субективна причина ме кара да трепна
при пресния спомен, болящ като рана прострелна.
Любов или смърт? Или... може би - двете?... ...
Последно сбогом днес ти казвам, Мамо!
Уви! Настъпи твоят сетен час!
Отиде си с една въздишка само –
навярно пак със мисълта за нас!
Отиде си – светът се преобърна, ...
Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...