Кaкво му трябвa нa умирaщото тяло?
Две глътки въздух, трепет нa сърце -
почти товa, което би ти дaлa
прегръдкaтa нa влюбени ръце.
Почти товa, което с порив ще отвърне ...

Помня те
по ръждивото след сълзите
или по горчивото след глътката вино,
по тишината на неделното утро,
или по празното място по време на вечерното кино. ...

Не са ми нужни къщи и палати,
за чужди вещи нивга не ламтя,
не присвоявам нечии облаги,
за грешките все себе си виня.
Ръце протягам щом ми ги поискат, ...

Дом на огледала...
Огледало до огледало,
едно в друго,
свят от вода и стъкло,
изображения безброй, ...

Честит имен ден
Един мъж много ми е мил.
С красиво име Самуил.
През февруари е роден.
А днес празнува имен ден. ...

Самотата те смалява
в крехката си пустота
и дори когато дава,
взема с другата ръка!
Мислиш си, че в свят затворен ...

Негов дядо в пещерите,
в прапрастаро битие,
драскал знаци по стените -
внукът да ги разчете.
Внукът, жител на Земята ...

Предупреждение
Разумът ми не е сгафил
след погълнатия градус:
Името ми не профил,
нито чувствата ми- статус. ...

Запомних!
(Посветено на Антоан (meteor))
Някъде там, по някое време, в едно малко градче се случиха неща, които трябва да се разкажат и да бъдат запомнени. Затова започвам.
Едно красиво момиче – отвътре и отвън – се разхождаше умислено по площада, защото трябваше да вземе важно решение. Вече не може ...

Обичам те - горещо, тръпнещо, нежно,
а ти не ми вярваш, не ми вярваш...
Минават зими, лета, а ти искаш доказателства...
Да те прегърна - дали се чувствам на изпит,
защото ти си поет по душа... ...

По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята ...

учителят е
присъствието на БОГ
на Земята и
нека ѝма дарбата
всеки - да е учител

"Не отминавай никое" Обичам те! "..."
Николай Христозов
НАБЛИЖАВА
Р.Чакърова
Септември наближава в мен и пак ...

септември 2015 Румяна Славова
Не ме е имало в онези нощи.
Не мен в ръцете си държал си.
Ласките ми били са измислица.
Илюзия била е любовта ни. ...

Не си отивай.
Не ми го причинявай.
Прости ми.
Позволи гласът ми да докосне
сърцето ти. ...

Мильо Велчев
ДВЕ ФИЛИЙКИ
Четвърти месец вече съм в Германия, в Берлин. Налага се да помагам. Малката ми дъщеря е бременна с второ, ходи на работа и в същото време се готви за изпити — ще става експерт - счетоводител. Пера, чистя, готвя, водя внучката на градина, прибирам я, играем в парка. Уча я да ...

Имам нужда
Имам нужда да чувам гласа ти.
Имам нужда да виждам лицето ти.
Имам нужда да докосваш душата ми.
Имам нужда да обгръщаш сърцето ми. ...

Ще подгонят, накрая, и мене със камъни
всички, влюбени в тебе, момчета квартални.
И посоката страшно ще свети пред двама ни,
отразила съня ни – досущ огледало.
А пък ти, ще ме спреш ли, момиче, на ъгъла ...

Нали е само дъжд, ще се изплаче,
щом счупи жегата с прозрачни пръсти.
Ще се огледа във асфалта лачен
и стъпките ни ще заплита в пъзел.
Нали е само дъжд, ще ни погали, ...

Болят ме очите ти
попили обещания
(от смели отражения)
на погледи облечени
във думи. ...

Годините минават с дъх на есен,
но пролетта я чакаме с копнеж,
животът ни отдавна не е лесен
и всяко чувство е нов водовъртеж.
Крилатите мечти лазурносини ...

Отлежавам като вино – укротена.
Цвят добивам – медено златист.
Страховете ми са победени -
искам си венеца с лавров лист.
Аз не съдя и не величая - ...

Да я видиш
как се омъжва
за друг
и да се усмихнеш.

Думите за него
нищо не струват,
а гледа в очите,
когато ги реди.
Обича от небето ...

Разсъблякъл звездите в очакване.
С Черна палитра,опръскваш Луната.
Кръгла.Задавен вик,пред разплакване.
Черен ат,блестящ разперил крилата.
Съблечена до истнност и светлосенки, ...

Вече си бе легнала
и наблюдаваше луната.
Светлината превръщаше тъмната стая
в съвсем друга- светла картина.
Нощта бе топла, ...

Къде отиде, пак изчезна,
не успях да взема нищичко от теб,
така останах да се чудя,
във този ден дали живях.
Тренирам се, но нямам резултат, ...

Около теб вселената не се върти,
поверително го казвам – на ухо!
За обратното на бас не се лови,
и ти си от Адамово ребро!
Не изгрява слънцето заради теб, ...

Татуирах си револвер на рамото,
Но не мога да стрелям с него.
Татуирах си сърце на гърдите,
Но то отказва да тупти.
Стискам с две ръце чашата, ...

Угаснала свещта
още пази
течния восък,
капе върху кожата ми
и пари ...