В школата за радисти взводен командир ни беше старшина-школник Валери Цветков. В началото на военната служба той ни запита дали знаем как се казва и сам си отговори: «Казвам се старшина-школник Цветков.» Един от нас, за да покаже знание по въпроса, добави: «Валерѝ Жискар Дестен.» (Той тогава беше пр ...

Ту съм река,
мътна, бучаща и зла,
влачеща всичко по пътя,
давеща собствена мъка,
ту ставам бистра сълза, ...

...По бузата на една поема...
В светлината на душата ми
ти си зората на този бряг,
където само твоята усмивка
и морето ме пазят и държат... ...

Днес във нашата градинка,
гост ни долетя, калинка.
Бе решила, тя самата,
да е доктор на цветята.
Силно си крилца разпърха, ...

Наричат ежедневието – „сиво”.
А то приема, че такова е и се смирява.
Макар че би могло да е красиво
и обич, и надежда да раздава.
Кой отговорен е за сивотата ...

Сега съм равен на света –
пръстта, небето, вятъра.
А силуетът на скръбта
е долу, в прахоляка.
Сега съм в оня силует: ...

Знаеш ли, аз често сънувам. Сънувам, че съм птица. Но не някое малко колибри с изумрудено коремче и пърхащи крилца. Аз съм един от ония горди, царствени орли, реещи се около скалите на Торес дел Пайне. Ах, как обичам да усещам вятъра между кафявите си пера, докато прелитам за пореден път над южнопат ...

Да бъде красиво
Гледам ви в очите, мъже и жени,
в ушите ми силен писък звучи.
Барутен дим да стои в сянка и спомен,
мъката в душата, товара огромен. ...

Едно хлапе щастливо
от свойто първо лято,
отново буйно диво
обели колената.
Но без да се тревожи ...

Когато замълча, тогава става страшно,
но страшното основно е за мене.
Изгарям се отвътре и напразно,
опитвам да изляза несломена.
Когато замълча, а всичко в мен крещи, ...

Трудно вече аз заспивам
след умора през нощта.
Но с мечтите се напивам...
Вечер паля си свещта.
Някой може да ме търси ...

Не ме засенчвай с тъмни очила,
напомнят ми за мрака в ъгъла,
където плача.
Уморих се.
И обичам топлина. ...

Лихвите на заемите в любовта
Аз изобщо не обичам заеми да тегля,
не знам защо този кредит сърцето позволи
и взех те от ръцете ù, от нея,
ти сам дойде и с офертата си го изкуши... ...

(РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ ДУЕТ)
Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
-А твоето име? –попита Транс.
-Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го ка ...

За теб мисля, в болка и тъма,
в очакване на бъдещия ден,
в очакване на теб - красивата мома,
що нявга стопли мен.
Там - в стаята, душа те чака, ...

В лабиринта на сърцето ти,
отровно сам,
отдавна съм затворен,
неумиращ спомен,
и чакам свобода ...

Всеки миг, всеки миг тя променя света.
Пали нови звезди.
Ражда нови слънца.
Топли ледени длани.
Разтуптява сърца. ...

С дяволa отдавна си хортувахме. Пийвахме, хапвахме, чувствахме се еднакво добре. Една вечер, предизвикани от бурните овации на алкохола, той предложи да купи душата ми. „Беден си, нещастен и самотен, за какво ти е таз душа?“ – ми каза той.
Позамислих се над битието си, пък си рекох, ми тъй де, защо ...

Ти сам предизвика съдбата,
аз съгласих се с това,
с любов да бъдеш наказан
е участ, която избра.
Когато желая ще дишаш, ...

По устните на лятото черешов сок
събира в топли пръски пчелно ято.
На юли изгревът е тъй дълбок,
че пари като отпечатък
на бяла длан във мъжка шепа ...

Когато видиш ранена птица без крилце
отиваш до нея, превързваш я, помагаш.
А срещнеш ли някъде човек без сърце
не забелязваш това, обикваш го, страдаш.
И ако птицата с твоя помощ все пак полети ...

А някъде цъфтят треви,
прохожда ново слънце.
В черешата денят гнезди,
пробил черупката - едрее.
Пробужда лятото треви. ...

Закачам червея на кука за самотни,
замятам в тъмните води на скуката,
топят се метрите и плясва в локвата
изплакани надежди до каютата...
Не пуснах кордата във точния момент ...

Много ли искам от този живот?
Само чаша кафе и бисквита...
И някой, с когото в безмерна възхита
да се смеем на тъп анекдот.
Много ли искам, та все съм сама ...

Този материал написах доста време преди последните избори за местна власт. Анализирах политическата ситуация у нас, защото, въпреки нелевите ми убеждения, бях убедена в необходимостта от кандидат за кмет в един от най-големите ни градове, който да обедини все по-олевяващия електорат. Сигурна бях в у ...

Чаша кафе
Нощна умора и музика стара,
главата отпуска се на меко кадифе.
Очите блестят, звездите повтарят,
а стаята ухае на черно кафе. ...

ПЪРВА НОЩ С ВЪЗЛЮБЕНИЯ -ВЯТЪР
Р.Чакърова
Пристанах Му... След сутрешните танци...
И снощи във постелята Му спах.
Летях насън - под звуци на камбанки, ...

Отново е лято навън!
Пое ме онази вълна,
в която живея насън
с море, тишина и... жена.
Така да е простичко всичко, ...

Една от поговорките, с която свързвам училището е "Насила хубост не става!" Наистина е така. Самата мисъл, че съм задължена да направя дадено нещо убива и последната прашинка желание в мен, да го направя. Осъзнах, че това не е за мен и просто не правех това, което трябваше. И не защото не исках, а з ...

Ще те забравя. И вече няма да си спомням
уханията на твоите коси.
И тялото в забрава ще потъне
в блясъка на утринни лъчи.
Ще те забравя....и в градината ще цъфнат ...

...Липсваше ми ти, преди да се огледам в теб...
Пред Огледалото застанах вчера аз,
изпаднала в море от мисли и въпроси;
Оглеждах се и нещо празно се огледа
в мене; усетих някаква безкрайна липса..., ...

Кога съдбата го срещна за първи път с поезията? Може би когато беше болен като малък и майка му му четеше римувани приказки от една книжка - „Приключенията на джуджето Белошапко”
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позво ...

НЕВОЛНО
(Вольный перевод стиха
"Невольно" Екатерине
Карпенко Сосевич)
И ми се иска да вия на глас, ...

Жената с половин мечта
преброди планини, морета,
но най-накрая остаря.
(Преди от счупени парчета
да си направи цял живота ...

Ако се превърнеш само в тишина,
която броди като призрак нощем,
а аз окажа се съвсем, съвсем сама,
като осъдена в безлюден остров,
тръгни си и за миг не се обръщай. ...