Не е реално всичко, което ми се случва
и тази болка в душата ме разкъсва...
дали сърцето пак ще издържи не зная,
да защити отново любовта си...!
И се завъртя светът и ми се вие свят ...

Морна е тишината, опъната
като тетива на лък,
струнно огъва се
и душата ми - ох, чекрък ...
Навивам като прежда ...

Безсънна нощ след тежкото ти „Сбогом!“
А на небето хиляди звезди блестят…
Но без любов аз как ще бъда с Бога?
Годините без теб ще отлетят…
Безсънна нощ! Притиска тъмнината ...

Не, не ми се прибира отново
в самотата на твоите думи.
Остави ме с орлите да скитам,
в непознати небета и бури,
за да свия гнездо на открито. ...

Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.
Вярвай, моля те, в надеждата ми пръстенче.
В различни облаци расте едно присъствие,
надеждата ми в тебе се разпуква...
Вярвай, моля те, във всеки минал миг ...

...Мое лято...
(15 август)
Казват, че летните любови
са като падащи звезди...
Един ефектен момент, ...

МОЕ ДЕТСТВО
Мое детство, било ли си всъщност
или аз те измислям сега
с ново лице, с нова външност,
как минаваш под светла дъга? ...

Нагарчат дните. Устните пропукват.
Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.
Преди да се отрони трябва да се върнеш.
Назад, назад, тъй както умолява песента.
Но ти не си Калина и не си мома, уви. ...

Една мечта поражда често болка,
любовта без огън ще я изгори.
Въртим живота като безконечна ролка,
сърцето няма, няма да ни заболи.
Една мечта отлита на далеко, ...

Лятото за мен...
Това, което най - ми харесва
е да си играя с дъжда на слънцето,
лъчите и звездите да ме огряват
и училището да ми бъде морето... ...

Наскоро българите в Атина имахме удоволствието да се запознаем с творчеството на ямболския писател и актьор Стоян Чобанов и неговата чаровна колежка Мартина Колева, възпитаничка на големия професор Румен Рачев от НАТФИЗ. Мартина Колева е носителка на няколко награди на наши и чужди фестивали, както ...

Да бъдеш различен
роден си с проклятие,
може да си подлец
себичен, безличен,
ти си орисан ...

НЕБЕТО сякаш
се затлачи от безброй
небостъргачи...
...........................................
От Вавилонски ...

Той сега ми е спам,
рекламиращ ненужното;
той сега е компютърен стон;
той е някакви връзки,
запоени за чужди ...

Когато Бог ни е създавал,
от глина дълго ни е ваял.
Славяните – от бяла глина,
китайците – от жълта глина,
и негрите – от черна глина. ...

Когато четат
го, в ОЧИТЕ ги гледа
и грейва стихът!
С всички творби е
така - без значение - ...

Поеми трагични написах,
без цензура или мъничко страх,
мечтите си тъжни орисах,
посипах ги със звездния прах.
Поеми сълзливи създадох, ...

Завръщам се аз от миналото,
да напиша поредни творения.
Загърбих някога любимото,
за теб творих стихотворения.
Завръщам се аз от нищото, ...

"Разбира се, че краката не са единственото нещо в една жена. Но са най-важното"
- Чарлс Буковски
В края на 90'те живеехме още във Варна. Баща ми ме водеше на плаж и в морската градина. Пиеше студена бира, докато аз се опитвах да карам електрическите колички до езерцето. Не ми се отдаваше. На 24 съм ...

Захихика щурче,
сова нейде проплака.
Сън съня ти краде.
И говориш с... луната.
И притваряш очи - ...

Житието на Кирил се явява като много ценна за съвремието творба, защото представлява първия житиепис в старобългарската литература. Авторството на творбата и до днес е спорен въпрос. Сигурно е, че създателят на житието е бил славянин, близък до Кирил Философ и брат му Методий. Най-вероятно е бил тех ...

* * *
Миналото ми -
безгласно.
Бъдещето -
безтелесно. ...

Събота е. Улиците пусти.
Сам вървя по план и по задачи.
Светофар не иска да ме пусне.
Чакат още двама минувачи.
Кой работи в събота ли? Ние. ...

Реши и тръгваш. И ми става тежко.
Сама поемаш пътя си натам,
а аз оставам невъзможно сам
в това безлично общество човешко.
Усещам: срещу мене идва есен ...

Огън ли пак любовта в мен подклажда,
рови в жарта от забравена страст?
Малкото птиче в паун ли преражда,
кръгъл светлик се усмихва без глас?
Ято от чувства отново долита, ...

„Времето е наше”,
но аз не съм от това време...
Когато поселищата опустяват,
старите семейни домове
се превръщат в бунища. ...

Свободен
човек съм,
за да усетя
другото
робство - ...

Как е тъмно сега... От сълзите студени на Мрака
си забърквам любовен коктейл. И го пия на екс.
И не чакам ръцете на Слънцето. Нищо не чакам.
Просто... зная! - че Утре ще бъде по-светло от Днес.
Всяко пролетно слънце... наесен почива зад хълма. ...

Времето си тече...
Ровех се из записките си от университета, когато попаднах на рисунка с пропукан пясъчен часовник. По принцип аз не рисувам. В редките изключения, когато това се случва не мисля много, просто оставям молива сам да си върши работата. Сега, няколко седмици по-късно се замислям за тов ...

***
Р.Чакърова
Лъсна жълта монета пред старото стълбище.
И гладът се присегна към нея с надежда.
Очерта се във синьо копнежът за пътища, ...

Както свети Слънцето чудесно в небесата -
нека да са топли, мили, слънчеви децата!...
Както скъпоценен мед събрали са пчелите -
тъй да си събирате храната и парите!...
Колкото са белите, красивите снежинки - ...