Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
385.5K результатов
Не е лесно
🇧🇬
Не е нужно да си наливаш поредна чаша.
Не се тревожи, това ще си бъде тайната наша.
На никой няма да кажаа за това, което снощи се случи,
но искам да знаеш, че с мен ти джакпота улучи.
Не е лесно такъв като мен да задържиш. ...
Работех като шивач в поделение на границата. Когато бях млад, беше много модерно да разиграваме ситуация „диверсант”. Така пробвахме кое куче надушва следите добре и кое не. Проверявахме и реакцията на обикновените хора в района, как ще се отнасят към чужденци. Често ме пускаха като диверсант да оби ...
Добре дошъл. Какво те води в моята
претъпкана с пространството къщурка?
Не вярвам да ти липсвам. Сред пороите
все още съм разпръсната. И щура.
Не мога да удавя пустотата ти. ...
Халуй, Господин, Другар на Алексей Менялов
Ще обясня тези понятия основавайки се на разбиранията и откритията на руския психолог Алексей Меняйлов.
Халуй или еснаф – това е човек, който се стреми към щастие, което подразбира лично благоденствие – семейството, ядене, пиене, здраве – но всичко от гледн ...
Събуди се, отвори очи и примижа. Един палав слънчев лъч си играеше с една непокорна, руса къдрица. Сложи ръка на пътя му, отвори широко очи и мигом усети острото главоболие. Леглото се завъртя, което разбунтува корема му. Надигна се на лакти с надежда да спре леглото. Огледа безпорядъка в стаята и т ...
Ще тичам бързо, докато без дъх остана,
ще скачам на високо, до като падна,
ще летя, а после ще се гмуркам,
на купон до късно ще щурея.
Живот такъв, смятам да живея, ...
Часът настъпи и вече е ден,
момиче пристъпи за миг отреден.
Камбаните бият и всичко в цветя.
Празник ли бе или една лъжа?
В цигулките лежат тъжни ноти, ...
В тази история се разказва за едно момченце,
което физически е просто едно детенце,
но иска да разкаже то за своята история клиширана
с много драма ангажирана.
Когато беше малък, татко му каза: ...
Могат да се видят само от брега на реката в долния край на селото.
Някога реката правела много бели при силни дъждове и при топенето на снега. После селяните изградили няколко бента, за да намалят силата на водата и издълбали в района на къщите дълбоко и широко корито. Сега реката е рекичка през по- ...
Заспиваш, мое влюбено момиче,
но аз не мога още да заспя
и тихо пред съня ти коленичил,
над тебе свеждам уморен глава!
И мисля си, преди да те целуна, ...
(категория кратко-странна)
Мъничък красавец, аз съм болно тяло,
мъничък безумец, дали си ме видял...
Да, аз съм сладък сън. Сънувам се сама...
Прощавай, че оплитам мисли в бяло, чувства ...
Той може би подтиснал е скръбта.
Заровил я във дупка, на дълбоко.
Поискал днес, по детски, на игра,
живота си да продължи. Жестоко!
Но колко сам ще издържи така? ...
Чисто хипотетично вятърът довя бележка изписана с тъга, в нея се молеше за помощ. Ягодите на съседката били обрани. Чисто хипотетично отидох да разследвам кой го е направил. Чисто хипотетично се оказа малко сираче, което освен супа, хляб и боб, никога не бе яло такива интересни неща, които растат от ...
Южна одисея
Момичето поднесе с елегантно движение поръчаните плодови фрешове през тясното прозорче на магазинчето и с ведра усмивка им пожела приятен ден. Слънцето весело обсипваше главната улица с жълто – оранжевите си лъчи и скривайки се от време на време зад редките облаци сякаш играеше на криени ...
И когато в просъница ме търсиш отново,
обсипана с дъжд от цветя,
когато на есен отчупиш от клона,
на тихо умираща скръбна върба.
Тогава спомни си думите мили, ...
Възпалени очи, зеници мътни, но с треска.
Зачервено лице, глас хриптящ сред шумна мъгла.
Крачка първа в живота, пияна, нелепа гротеска.
Тържество на знанието, събрано в луксозна кола.
Състезание с гарги - коя днес грачи по-силно ? ...
Едно момиче, спряло в дълбините на дъжда.
Очите гледат пълнолуния и натежават от крясъци...
Луната пият бухали и почерняла от страх
се крие в пазвите им, устните сипят отблясък...
Нощта привършва, но няма вече мрак ...
Толкова бързо се сменят сезоните,
като вчерашен вестник са дните,
гара „Живот“ само сменя пероните
на пътя, който не води до никъде.
Ти сам безумно наливаш основите, ...
Здравей, Адам!
Минаха четири месеца, доста тъжни и пусти, ако питаш мен. За първи път намирам смелост да ти пиша след като си тръгнах, всъщност много пъти опитах, но не се получи. Питах се „нужно ли е да му напомням, че съществувам, сигурно отдавна ме е забравил, а и по-добре’. Да хвана онзи влак бе ...