Навярно ще осъмна луда,
но няма да разбираш чудесата ми,
а градските небета ще се будят,
щастливи ще тършуват за крилата си
и някой ще се вмъкне през прозореца, ...

* * *
Напудрените
лични откровения
и разните банални обобщения,
лакираните и предвзети рими ...

Удавница - душа
Удавница съм аз на твоите сънища и кошмари!
А ти не искаш да се събудиш! Просто не можеш, уви!
Не си представяш коя съм! - Ангела и демона в теб!
В ръцете си държа сърцето и същността ти! И теб! ...

„Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” Кобаяши Иса
Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла. ...

Често се смята за орлица
и диря ,,оставя" в простора!
Охлюва и малката птица
изяжда на скалите горе!
Друг път е вещица и с наслада, ...

Да те обичам за последно!
Послушай,
чуй ме за последно...
Бих искал
тази вечер да съм с теб! ...

Молитва за съвест изригва от нечия гръд.
Едни усвояват, а други бездушно мълчат...
Тътнежът навред разпростира се в миг и кънти,
А, значи - молитвата блъска по всички врати.
Фенери и фарове, слънце и вие - звезди, ...

Листата през пролетта се раждат.
През лятото се наслаждават на пек.
Есента подли номера им погажда.
А зимата ги обгръща за век.
Листата са надеждата пролетна. ...

Най-щастливо е
огнезденото дърво -
пее пролетно!

На Емо
Моя Съдба,
моя вярна сестра,
на какво искаш да ме научиш?
Толкова самота ...

Ще се срути небето всеки момент,
ще се срути, окото му няма да мигне.
Помътня като дяволска глътка абсент
и протяга ръце – до земята да стигне,
да зарови лицето си в рохката пръст, ...

Не може в тоз живот човек да е еднакъв,
по чуждите следи знам не се върви!
Живееш! Изглеждаш като мъртъв,
нещо друго душата неспирно ми мълви.
Не може да си туй което искат хората, ...

Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.
Скърцат мислите, политат малки лястовици, ...

Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.
Днес с образи на преродени Юди, ...

Лицето на нощта
Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата. ...

Пристъпвам по ръба на
вечерта.
Ти си до мен. А твоята ръка
спасява ме от сляпо
отчаяние. ...

Пепеляшка е с трън във пантофката.
Спи върху грахче Царкинята.
А земята се моли за дъжд.
И... му е тегаво в рая на Господ.
Но се спусна по оста на Земята ...

Душата остава зад предела на времето –
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените, ...

Не знаех къде бях сгрешил. Всъщност... сгреших ли? Тя винаги беше до мен. Винаги беше там, за мен. И един ден просто си тръгна...
Бяхме млади и объркани. Никога не сме познавали тези чувства на вълнение, на обич... За нея аз бях първият, за мен тя беше първата. И всичко беше прекрасно. Ние двамата.. ...

Това, което искаш ти...
Гледаш ме в очите, сигурно и надменно,
разказваш и знаеш всяко нещо за света,
говориш с тоновете и мимиките на твоето его...,
живееш като крал, но не пазиш твоите кралства! ...

Sincerely honest,
we told each other words of
damnness,
darkness,
an everything that was lying ...

Времето е относително понятие,
отнема ни последната минута...
Като част от древното проклятие,
да живееш като куче, по принуда...
Да броиш секундите до края, ...

Викаш ли? Помниш ми името?
Идваш ли? Или си тръгваш?
Смърт не си. Нито си биле.
Рана съм. Недей ме превръзва.
Живот ли е? Меря го с тебе. ...

Ревнива съм! Признавам.
Не съм виновна. (мисля си)
Свикнах безусловно да се доверявам,
а от безусловното... така боли.
Ревнива съм! Така е. ...

Музика, която създава пространства
Вълнуващо е да си Диригентът на столетието, извайващ ВРЕМЕТО.
На 6.04.2016г. в зала „България” се покорихме на музикалното вълшебство, създадено от Йордан Камджалов и неговия екип. Два часа извън времето на стандартните грижи и проблеми. Сами със себе си, провокира ...

Понякога се рониш от небе,
което е покълнало във мене.
И сънища не спираш да крадеш,
даже и от слънцето ми денем.
Тогава си изгаряш във сърце, ...

Едно момче с коси от злато
реши да пътешества...
Из толкова много чудеса,
из хиляди звезди
и толкова съдби.. ...

Докато този свят се мръщи
на младата си пролет,
прибралият се,
за мъничко в къщи,
отново готви се за полет. ...

Сините очи на семейния адвокат, макар и леко потъмнели от възрастта, блещукаха с дяволито любопитство. Джеймс четеше лежащия на бюрото документ, барабанейки нервно с пръсти.
– Завещание под условие – промърмори Джеймс и вдигна глава към адвоката.
– Точно така.
Минута по-късно младият мъж се подсмихн ...

Приплъзваш ръцете по моето тяло,
пронизваш ме с поглед в очите,
разплиташ ме с ласки, поглъщаш ме цяла,
единствен ми сбъдваш мечтите.
Разтапяш ме, галиш, потъваш, ухаеш, ...

Светъл лъч в простора -
това е тя.
И чезне всяка умора -
от нежност аз летя.
Рани, болки тя лекува - ...

Денят прекрачи със гигантска крачка;
направо скочи в моето легло.
Очите му - два облака-задачи,
с които ми посочи, че било
е вчера събото-неделя; ...

ГОРЧИЛКА
Животът поднася ми чаша след чаша.
Изпивам ги всички - една по една.
Но често остава мътилка и каша
след тях във душата, със трайна следа. ...

Се7ем
Огледах се... И себе си познах.
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза... ...