В пролетни цветя
замечтано ще диря любовта.
Нея душа не найде -
да те видя - хайде!
И във нежен сън - ...

Нощна тишина се възцарява,
нощта със свойта светлина зове.
Едно вълшебство тук се сътворява,
нощта една любов ще призове.
Звездите пламнали от страст, ...

Ти отново си тук. И макар да не те срещам по улиците, знам, че си тук. Дали те търся? Ами всъщност да. Няма да го крия. Погледът ми иска да те разпознае във всяко лице пред мен. Търся аромата ти във вятъра и се надявам да ми донесе твоите мисли. Сега дъждът чука по прозореца и се чудя къде си...какв ...

Знаеш ли..,,балонът се надува",
играхме някога като деца..
и спука се на колелото гума,
веригата е паднала в калта...
Успяхме ли да преброим звездите, ...

Да заспиш и пак да се събудиш,
да избягаш, болката да излекуваш,
да не можеш да дишаш, да чувстваш вина,
да потъваш, да умираш в безкрайна празнота.
Да се нижат дни покрай теб, ...

Завиждам, че можеш да си позволиш
да посетиш места
с вечните неща и да ги видиш в оригинал.
И мен ме привличат покоя, багрите, размислите,
които предлага една галерия или стара църква. ...

На К., с когото преди три години познах любовта
Защото като плача ме прегръща.
И знае колко много ми тежи.
Докосне ли ме, вече съм си вкъщи
и болката по-слабо ми горчи. ...

Ти никога не идвай в съня ми
като неискан и нечакан гост.
Не си помисляй даже любовта ни
да я превърнеш в гладен пост.
Такива сънища аз не сънувам - ...

Птица
Птица - тъй нежна и бяла
досущ като твоята душа.
Птицата, която отлетя
и ме остави сама. ...

В 2016 година,
Годината на огнената маймуна,
човечеството може да се окаже
пред големи промени, изпитание на волята, интелекта и емоциите.
Никога терминът „емоционална интелигентност”/ЕИ/ не е звучал по-актуално... ...

Лаят псета разгневени.
Бляскат жълтите звезди.
Всички чакаме промени,
а керванът си върви.
Вият вълци и чакали. ...

Отново ли сам си, приятелю мой?
Пак ли остана излъган?
Пак ли повярва в красиви очи?
Пак ли повярва на думи?
*** ...

Компасът вече не показва север.
Птиците вече не отлитат на юг.
Слънцето вече не изгрява от изток.
Не залязва към света на мъртвите
на запад. ...

Във миг на силна болка и тъга,
когато всичко ни се вижда черно,
когато черен ни се вижда и снега,
а светлото е просто ефимерно.
Когато сме затънали в лъжа, ...

Преди употреба прочете листовката,
не че е толкова вредно да пушиш трева,
но може би добре е да знаете,
че честото палене
(без пристрастяване) ...

През пролуките на интимността
надничам скрито в твойта стая,
да видя как си с него в любовта
и как ще стигнете до края.
Разкрий ми сладкия акцент, ...

Приемам порцеланов образ
Другото стъкло - и то
Скопени елени се блъскат в прозорците
Студът е захарно стебло
Ята от зелени гълъби ...

Жужене на работливи пчелички
аз днес чувах и виждах там,
край бялото, нежно кокиче,
което флиртуваше закачливо с тях.
Малката червена калинка ...

Сега аз все още си спомням за тебе.
Един пламък още в сърцето гори!
А спомена връща отминало време -
на живи надежди и светли мечти!
*** ...

Гората тъмна е
и тиха, чак жалка
Дори Луната скрила се е
зад облаци и... болка.
Имаше преди звезда. ...

Еднокрилия,
Баща му го прибра
но вместо идилия
започна пак борба

Свети Валентин е, а съм тъжен.
Ден прекрасен, да съм весел съм длъжен.
Но душата ми е лед!
Душата ми е птица бяла
от мене нейде отлетяла. ...

За един стол....
за един художник...
На Ван Гог.
Сърдита и мъглива
бе нощта. ...

КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...

Младото момиче се бе облегнало и бе забило поглед в земята, вече от няколко часа не помръдваше. Покрай нея постоянно минаваше някой, малцина бяха тези, които се заглеждаха в нея, по-голямата част от тях презрително обръщаха глава и казваха „наркоманка“. Не Ани не употребяваше наркотици и не пиеше че ...

Понякога нощем един бял бизон
настървен се изправя пред теб.
Разполагаш само с молив и четка
и бъдеще, водещо към Ереб.
Никога не е бил твой приятел ...

И все те намирам там,
някъде между
континентите на
живота.
А ти все бързаш да тръгнеш, ...

Защото си човек
Романтика!..Тишина!...И вяра!...
Музика разнежва душата.
Шепот!...Стон ! ... И вик!...
Тиха мелодия стопля сърцето.. ...

Ти си черното петно в моята младост,
но пък се научих да обичам черно.
Ти си чудовището, поглъщащо моята радост,
добре, че черното винаги ще е модерно.
Ти си увехналото цвете, ...

АКО ТРЯБВА ДА БЪДА ЧЕСТЕН, ...
ЛЕВСКИ НЕ Е ПОЗНАВАЛ МОТИВ ДА УПОТРЕБЯВА ТАЗИ УГОВОРКА! ТОЙ ВИНАГИ Е БИЛ ЧЕСТЕН С ТЕЗИ, КОИТО Е СМЯТАЛ ЗА ЧЕСТНИ!
Но днес, повече век българите еволюирахме до там да се уговаряме, че само в отделни случаи може да бъдем честни. Иначе, априори не сме честни и не правим у ...

С годините намалих драстично гледането на телевизия, а основният принос за болезненото решение се падна на вечерните новинарски емисии. Преди киснех с часове пред светещата кутия; нямах нищо против тя да се разправя жестоко с времето и мозъчните ми клетки, докато преобразува наглед невинната ежеднев ...

Скъпи приятели,
Всички, които четете моите стихове и с присъствието си и топлите си думи ми дадохте кураж, да вървя напред. Бих благодарила на всеки поотделно, но аз нямам компютър и само с добрата воля и доброто сърце на една жена съм в сайта.
Животът не ми остави много, но все пак имам какво да ви ...

Понеделнишки нацупена съм пак. Всичко ми е наопаки от сутринта. От автобуса с разнебитената седалка и метрото, което замина под подсмърчащия ми нос, до кафето в офиса с аромат от шеста цедка и утайка с художествена стойност. Даже като се замисля още на зазоряване се събудих крива и като видях обичай ...

ОНЕЗИ МОМЧЕТА
Колко лесно, без съпротива,
моят свят си отива.
И посичат дръвчета
с имена на момчета... ...

На стремежа за свобода
той бе духът.
Затуй тачи го народа -
че поведе го по прав път.
Че тиранството не е вечно ...

Слънцето отвори очите ù, а жълтото в средата им заблестя като звезди на ясно небе и озари цялата стая. Отвсякъде си личеше, че момичето беше влюбено! Толкова влюбено, че светът около него беше розов и дори пееше и танцуваше с цялата си красота. Милото, то не виждаше нищо друго наоколо, освен цъфнали ...

Разкажи за
оня храм и
мъждукащата светлина...
защо привлича това място -
с карнавал на показна суета, ...

Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини, ...

За дъжда
Земята ни за дъжд е закопняла,
ний го очакваме от пролетта...
Днес синьото небе е потъмняло,
и аз камбанките сега броя. ...

Тръгнал от мъртвилото,
стигнал до бесилото!
За Родината ни - милата,
ти още си ни силата.
Ти си жив завинаги ...