„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб? ...

Той е винаги тук
и неравно клокочи,
спи под седем върби
и се сбира в поточе.
И го няма науж. ...

Светлинен лъч
прониза тъмнината
призрачните сенки
докосва със ръка
а те се лутат ...

Дай ми малко от Твоята сила,
не за дълго, а само веднъж,
че Родината, скъпа и мила
се нуждае от истински мъж.
Искам всички, които я мамят, ...

виждах огъня
тлееше силно
чак да се опаря
и се чувствах добре
радвах се на кислорада ...

Все някакви такива побъркани странни
призматично - конусовидни неща стават
с топографията на моята кармична отнесеност
че едвам смогвам да отделя време
(полагащото се парче от тортата - часовник) ...

Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. ...

От точка “А” до точка “Б”,
Очакването своя път чертае.
Намира Теб. Прегръща Те
и с двете си ръце. Целуваш го.
За нищо друго не мечтаеш. ...

...Да избягаме и да танцуваме със вятъра...
„Покорителко моя!”-шепнеш ми ти-
„Да избягаме и да танцуваме със вятъра...”
„Де да можеше всички да видят силата ти,
с която те обичам-безкрайна е, ти си извора...” ...

да
можех
бих ти подарил
първия си вик на този свят
първото посягане с ръцете си ...

КАМЪЧЕ
Дребно камъче в обувката попадна
и лекичко започна да убива,
спокойствието лежерно то открадна
и облик на досадник придобива. ...

Вървейки през нощта видях колиба,
тя светеше във нощната тъма,
там, сред слънчогледовата нива,
и скрих се вътре от дъжда
А вътре беше празна: ...

Седни, приятел! Стола ти го пазя
в кафето за кварталния дослук.
Момичето с престилка в малка ваза
кокичета ни сложила е тук.
Поръчал съм го както го обичаш – ...

Камъните падат звучи денем и нощем!...
Звучи по градове и села, по пътища и магистрали, по кръчми и ресторанти, по автобуси и трамваи, по големи и малки пазари!
Спирам я, само ако някой поиска нещо друго и то за секунди. Песента, която магически привлича вниманието, която влезе във всеки дом – в едн ...

Стихове пиша когато сърцето,
иска да пее и то за морето.
За волните птици и тихите вълни,
когато вятъра роши моите коси.
Как може да бъде като тава, ...

В този затвор дали ще пребъда?
Да те няма е моята присъда.
- Доживотна щом с теб няма никога да бъда.
Моят сън е твоето свиждане.
Отварям очи и чувам довиждане.

Роялът стар с изтръгнати клавиши
стоеше във един забравен ъгъл,
а композиторът бе спрял да пише,
пленен от нова муза - да рисува гълъби.
Отдавна плътно и капакът бе затворен, ...

Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна ...

Аз съм в нищото! А времето го няма.
В своята душа посявам само радостни сълзи.
Тя толкова в живота с мен е пряма,
изправена с мен върви и казва ми недей пълзи.
Аз съм туй което Господ е създал, ...

... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка. ...

В мъка зимна стена -
от болка и от самота.
И само снимката ти във фейса качена
носи ми в студа радостта.
Че утеха си за мен - ...

едно небе,
една земя
животът ни трасиран е...
и ние
вечно между тях - ...

Скузато, че не разбиранто.
О, вие италиано нон капише?!
За мен е мулто импортанто,
затуй на джерман ще напиша.
Две бирен битен ми донесен- ...

Счупи се компасът в мен,
а небето е беззвездно.
Скъса се дори конецът,
който бях опънал от сърцето.
Камъчетата от чувства, дето пусках, ...

Вера беше девойка за чудо и приказ. Косите ù дълги, гарваново черни. Очите теменужени. Кожата- мека и гладка. Висока, с тънка талия и дълги бедра. Стройна като бреза. Ходеше Вера все изправена, усмихваше се и поздравяваше. Като минеше по улицата и младо и старо все подир нея гледаше. Ергените подтич ...

Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...

Все ми се сърдеше,
че нямам запалка
и търпение,
и насищане
на теб, ...

ПЪКЪЛ V
- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.
- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.
- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?
- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му? ...

Вали
Вали ме тъжен дъжд,
Вали ме и не спира.
Душата ми – и тя вали,
Черни облачета сбира. ...

Съседът мята прокисналото зеле от балкона. Зелките прелитат четири етажа и се разпльокват долу. Хората псуват, но той не се трогва, продължава. Тайничко ми казва:
– Ако го сваля с асансьора, или по стълбите, входът ще се осмърди. После ще го събера и ще го изхвърля. Така е по-добре. Нека си псуват, ...

Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми. Не се качвам на първия пристигнал влак на метрото, ...

Щом мъничък си, имай за дружинка
от плюш лисица жълта с косъм мек.
В креватчето ще гушкаш таз любимка,
дълбок ще е сънят, спокоен, лек.
Екзюпери прочел, ще ти се иска ...

Поднасям ти чувствата си
на бяла филия с масло.
Дарявам ти буквата си,
щастливото мое число.
Дарявам ти пръстена цял, ...

Вечер първа
Каква прекрасна
майска вечер....
Обсипано небе
с звезди. ...