Колкото пò е
човек образован, е
по-независим...
А съчетал и
това с Доброта, е пред ...

Облича най-красиви дрехи,
разхожда се и нощ и ден,
целува всяко нежно цвете,
веднъж е луд, веднъж смирен.
Той все различни пелерини ...

Да си простосмъртен, можеш да избираш
в Ада да гориш или блаженство в Рая
да се качваш нависоко, дълбини да стигаш
да обичаш и да страдаш в любовната омая
Да си на Олимп при Боговете ...

Погледнах в очите й, въпреки че не исках, страхувах се от онова, което щях да видя, все още не бях сигурен дали щях да видя любов или омраза. Ако бе първото щях да се измъчвам адски, защото просто не можех да й дам нищо, самият аз бях едно нищо, тя заслужаваше някой много по-добър от мен,който щеше ...

Болка и сълзи прикриваш с твоята усмивка,
но уви аз виждам истинската ти.
Де да можеше да взема твоята тъга,
де да можеше сълзите ти мои да станат,
де да можеше мойто сърце да гори. ...

Децата днес не правят хвърчила
оплетени са в мрежа, виртуално
не гонят вятъра и птичите ята
приемат книгите за нещо свръх банално.
Децата днес живеят във таблет ...

Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Не мисли за бъдеще, аз съм пред зима.
- Мъниче, дарявам те с моята звездност.
Просто сгуши се, но без да трепериш. ...

Стърготини
Изглежда, повече не мога да издържам.
Усещам, как във мен се насъбра
и искам, ако мога, да изстържа
със нокти, наслоената ръжда. ...

На моя любим
Ти си този, който исках
да живее с мен, да ме сънува нощем,
да бъде все до мен, до мен,
да нямам нужда от света, от поща. ...

Облечени в старите си дрехи,
така ли все ще ни върви?
От нищо вече нямаме утехи,
в сърцата болката ще ни кърви.
Знам ли вече как да го наричам? ...

Слаб е Бог!
Като всяко човешко творение.
Само къс,
само миг,
само част ...

По навик бръкнах си във джоба,
да видя колко е часът,
отворих джобния часовник
и гледам ги, стрелките, спят
Денят бе мрачен и лъжовен, ...

Обичай ме, любими, само това...(1 част)
-Не, не...не може това да е краят...! - повтаряше си Рейна и плачеше...гласно и неутешимо.
Валеше дъжд. Времето беше тъжно като нея. Гледката също, пейзажа и небето бяха тъмни и мрачни, потиснати и неприветливи, унили и най-вече безрадостни, безжизнени. Всичко ...

Обичам да разказвам приказки
със шепот тайнствен
в тайнствени места,
където идват само животинки,
приспивани от феите. ...

Зимно море
През зимата морето говори.
И монологът е тъжно-спокоен.
Монотонно разказва, не спори.
За всяка песъчинка и нейния спомен. ...

Най-големият
творец е единèн в СВЯТ
ДУХ, СИН и ОТÈЦ!

МОГА
Мога да преплувам сто реки
и в тях сълзите да отмия,
сетне да пребродя сто гори
и в тъмни дебри да се скрия. ...

Сбогом, приятелю
Към отвъдното тръгнал си на път.
С изненада дошла е бедата.
Орисията из един път
решила и драснала чертата. ...

Озарена от пролетна светлина -
сред море от слънчеви лъчи,
аз нарекох те жена -
че си най-прекрасна, си личи.
Усмихни се в заранта - ...

Забрави, че се чувствам достоен
с премиер като теб. Нямам думи.
Имам чувство, че всичко е твое,
ала всичко което е суми.
Че си крал, че крадеш, всеки вижда. ...

Работеше много и то на смени – денем, нощем или в празник. Както падне или както ù наредят. Нямаше избор. Това й беше задължението. Носеше се елегантно или неглиже, но това зависеше от ситуацията, в която попадаше.
Обличаше се модно, спортно и дори всекидневно. Виждаха я в естествена или в изкуствен ...

-Намерих! Намерих къщичката при езерото! - викаше радостно едно дете на не повече от пет години и сочеше с пръст нагоре.
Мъжът се засмя и целуна момичето.
И спомените нахлуха като ветрове в главата, когато си помисли с мъка за жената, която го бе дарила с това чудесно, сладко същество.
Хареса я още, ...

Между „Вчера” и „Утре”
е зейнала пропаст –
провалени животи,
разбити мечти...
Като камък надгробен, ...

For E.A.
Днес си ти най-прекрасен,
утре ме ругаеш без причина.
Днес даряваш ме с любов,
утре пренебрежение получавам. ...

Не ме спирайте, много бързам, затова крача широко по тротоара. След няколко минути трябва да съм в центъра, където в бившия снекбар „Дунав“, сега бар „Студентски пристан“ имам среща с Пенчо Бозата и Милчо Сладура. Не сме се срещали от петнадесетина години, когато тримата работихме в държавната желез ...

Още от най-ранните се тийнейджърски години, Марина разбра, че животът в малкия провинциален град не е за нея. Първото, срещу което възнегодува, беше най-близката заобикаляща я среда – къщата. Макар семейството й да беше от средната каса в града, тя имаше само една стая и то не неприкосновена. Майка ...

Обичам начина, по който си.
Обичам твоето присъствие.
Мигът в очите спри
и следвай моите напътствия.
Това си Ти и точно Ти, ...

Той се смее на шегите ми,
а ужасен хумор имам.
Пали пламък във очите ми
и приличам на... щастлива.
Той е дързък. Мек и топъл. ...

Ако не виждам твоето лице
ще забравя аз за красотата.
Ако не докосвам твоите ръце
не ще усещам топлината.
Ако погледът ти не ме гали ...

Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата- желязна, двукрила-едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато ...

Посоки
Превит на две, в кърпеж
от макове и тръни,
баща ми пали свещ.
На гроба на сина ми. ...

Вятър играе с косите ми,
слънце ми милва oчи,
въздух тупти във гърдите ми,
дъжд ме залива с мечти.
Райското кътче във мене е ...

УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...

Аз знам, че няма ред за "ходене отвъде",
затуй и на опашката не се редя.
И лошите си мисли от мен, с това, пъдя
и хорските късмети, за там не следя.
Макар ,че и за там, не виждам справедливост! ...

Аз не питам
Аз не питам и не искам да знам
дали моята обич за тебе бе храм.
дали грях не е, че твоите стъпки аз догонвах.
И с този бяг не ти помогнах. ...

Във тихата есен на дните ми
валят ме мъглите и зими.
На вечер лютиви- нощите ми,
оставят ми думи раними.
Косите се сплитат във кùчури ...