Пак споходиха те, мамо,
черните кахъри –
до деветото коляно
пърхат от яхъра.
От разбоя ти в стайчето – ...

Богомили
1.
Нийде в мрака лъч не блясва,
ни надежда слаба,
даже мълния не трясва- ...

И ту направо, ту накриво
вървя напред по пътя прашен.
По светло и по тъмносиво
превземам аз баира страшен.
И смелост имам, и страх ме хваща, ...

Не искам и да знам какъв си,
сърцето ми разказа за това,
ти моят бряг жадуван и скалист си,
катеря те и бързам към върха.
През вените течи ми да живея, ...

Без отдих тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош.
И винаги си нося риска.
Протягам своята ръка... ...

Неизплатѝма
е цената, че на КРЪСТ
бе КРЪВ пролята...

Утрото изригва в пламъци,
зад хоризонти млечно бели
и лодките са вестоносни странници
с копнежи към брега поели.
Слънцето в душата ми наднича ...

Многолика
Всяка любов
е различна
изгрев
от син хоризонт ...

Желания спонтанни и безкрайни
изникват в мене всеки ден...
По пътища далечни и незнайни,
вървя към тях аз устремена.
Но днес, обгърнала ме самотата, ...

Понеси ме, моя Бети
помежду крилете.
Изведи ме по пътеки,
водещи към боговете.
Пусни ме отвисоко, ...

Приятел
Приятел в нужда се познава,
да е до теб в трудност, не само в забава.
В лоши моменти, когато всички те изоставят
и имаш проблеми, за тебе забравят. ...

Не се намирам, аз ли съм това?
Докоснах спомен, всичко в мен се срути.
И тази вечер ще извикам самотата
Горчиво питие пак вместо мен да купи.
От тази чаша спомени текат, ...

Мазохист
А може би обичам да боли
и всичко да е трудно,
„Грешиш!“ - умът ми да шепти,
но сърцето си не мога да отскубна. ...

Отново вървя си сама аз по пясъка
и срещам на вятъра прохладните це лувки.
Звездите зад облаци скриват си блясъка,
но усещам аз пак нежните им милувки.
Солената влага навлиза в душата ми, ...

Първо самата песен - https://www.youtube.com/watch?v=0j_TylPpse0
Оригиналния текст:
Время рвет на куски, каждый день -это крик
И только звоном в ушах растворяется миг
И если все хорошо, то ты услышишь свой смех ...

Марко Менгони - Воин
-----------------------------------------------------
Autori: Michele Canova Iorfida & Fortunato Zampaglione
----------------------------------------------------------------
Автори: Микеле Канова Йорфида & Фортунато Дзампальоне ...

Лудите
Облечени в раздърпани халати,
избелени от хиляди пранета,
присядат двама луди сред цветята
под звуците на хор от сто щурчета. ...

– Ало!
– Да?
– Обажда се доктор Филипов от Окръжна болница.
– Да? Синът ми е в болницата? Кой? Клоземеси ли? Как какво й туй име, бе! Кръстихме го на Клозе и Меси. Гледа ли ги на световното? Да, да, знам, че е в болницата ве. Той е още в ковьор. И майка му е с него. Да не е паднал от ковьора? Ша я у ...

Една съдба - зачеркната от Бога.
Една душа - изгряла във звезда.
Една жена - загърбила облога
завинаги превърна се в сълза.
За мъж един - единствена любима ...

Ако просперитетът на един народ се измерваше само със спортните му успехи, то отдавна бихме се радвали на завиден международен авторитет. И наистина кохорти от борци, щангисти, боксьори, а напоследък и футболисти, парадно триумфират пред мощните прожектори на медиите. Стигна се дотам, че тази твърде ...

Да гледаме с добри очи,
когато утрото прокапва,
а съненият град е чист,
като видение сред мрака.
И слънцето е само свещ, ...

Рожден Ден
Рожден ден спря на твоя праг,
подарък носи в свойта пазва.
Да! Той е като първи сняг -
и посред зима изненадва! ...

Лесно се вина вменява,
лесно се душа вини...
Но душата твоя който я познава,
едва ли би опитал да ти я вмени.
Когато знаеш как да оцелееш. ...

Събуди се, българино заспал -
Ботев и Вазов редуцират в учебниците.
Стресни се, не си умрял -
изобличи тях - безродниците,
що българското погазват ...

Сега съм някак твърде различна,
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам, ...

Ще се любя с вятъра,
но не онзи летния,
горещ,
който зачервява лицето
и пали кръвта ми, ...

ДА ПОСЕЕШ ИЗГРЕВ
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А над тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания. ...

Заесени... Днес нямам никакви планове
(като цяло). Довечера само да пална камината.
Чувствам се леко пастелно. Живият пламък
поразглезва душевния климат.
Безцелно вървя и подритвам си жълъди, ...

Сред ежедневните, банални грижи -
душите ни умират всеки ден...
Минутите... изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме... във тлен.
Дребнави, жалки ядове ни тровят. ...

Когато трябваше да бъдем верни –
бяхме,
през иглени уши ни вдяваха,
но оцеляхме.
А бе зелена някак си тревата, ...

Времето лети
Виж само как лети времето
как бързо изнизват се дните
поглеждаш зад гърба си,
но няма връщане назад. ...

Обречени във призрачни килии,
затворници на строг режим... в анфас,
объркали дуалност с литургии,
живеем мъртви, в собственото Аз.
И впрочем, вегетираме порочно, ...

Искам да ти напиша няколко реда,
но в главата ми бродят думи,
които ти вече знаеш…
Ще се повторя, ще се потретя -
досадно, ...

СЛАДОЛЕД
Трамваят, шумен, прашен, пищеше на завоя, скърцаха железните му колела, тракаха ламаринените врати. Макар да пътуваше със закъснение, лятото се качи точно в него и седна на една проскубана седалка най-отзад; не бързаше, но знаеше, че си отива, щеше да слезе на следващата спирка, така изглеж ...