Обичам те, звездицe,
в необятното небе.
Моя светеща паричка,
мое ангелско сърце.
В облачето нежно спиш ...

Пясъчен часовник е живота,
отброява всеки земен миг,
а ние се лутаме без посока,
срещу вятъра надали вик.
От въпроси мозъкът се пука, ...

Пътувах дълго по света,
да търся щастие и доброта,
обходих цялата земя,
но срещнах зла съдба.
Не спрях и продължавах ...

Не е от днеска лошото в човека,
то идва от далечни времена
и все върви по нашата пътека,
и все тежи на наш'те рамена.
Братоубийство имаме в зората, ...

Трогателно
и мило,
и копнежно,
забрава,
чистота ...

Половин след един е и на мен ми е странно.
В леглото си легнах, затворих очи.
Да поспя се опитах. После нещо прихвана ме.
Сега пиша това, що само се реди.
Тези музи не питат, знам го отдавна. ...

And if put away,
this brief shelter will leave two souls
to the elements exposed,
bathing in the tears of the sky
that feed life ...

Погледнах света с окото на сърна.
Почувствах нежността от ласка на трева.
Открих радостта в прибоя на вълна.
Докоснах страстта в огъня на звезда.
Аз съм навсякъде...

Утре
Какво ни носи утрешният ден
на нас и нашата Родина?
Дали ще е от слънце озарен,
или ще ни затрупа под лавина? ...

Грехът на прадядо ми
Войната. Прадядо — поручик за свръзка, на кон,
с депеша препускал по плато скалисто.
На мaлка поляна попаднал на “вражи пагон” —
войник чистел пушка и пеел замислен. ...

В спомена на обичта
Летете, спомени,
с крилете на щастието.
Пренасяйте трепети и чувства,
затопляйте човешката гръд ...

Луната горе се подсмихва -
знае всичко, но попиташ ли, притихва.
А звездите мъждукащо надничат -
знаят тайна, но безмълвно я отричат.
И бризът, преминал океана и полята, ...

Понеже не бе ми добре на сърцето
и с няколко бръчки комай на лицето,
с цигарите свърших – отказах да пуша,
защото от мойта дойде ми до гуша.
А кръвното вдигах по всякое време. ...

С остригана гола глава
и здрава мотика в ръката,
копая в полето сама,
така си калявам душата.
В браздичката вечност посях, ...

любовта ти е бряг
щипе
където лепнат песъчинките
*
Лятото тръгва ...

Стоя на прозореца и се взирам в тъмнината.
Ослушвам се да чуя нечий шепот в тишината.
Но нито звук... Единствено цигарата дими,
а пушекът чертае неясни образи.
Какво се случи? Как се озовах сама ...

Искам да съм фина, слаба
и да съм певица,
но ми викат всички жаба,
Жаба Кикерица.

Домакинска проза
На нашата съседка Роза
животът е същинска проза.
Всеки ден едно и също върши,
сготви нещо, а то бързо свърши. ...

превърна се във нощна чалготека,
Цацаровата лопата
заора в ръцете на Ген-Сек-а.
Нощен клуб за нощна стръв,
в хронометъра на неминуемия час, ...

Че плаче любовта.
Стои на прага боса -
полека я съблече,
събу вълшебните обувки.
Сега е Пепеляшка, ...

Бях влюбен в най-красивата жена
и повече от двадесет години
опитвах се, на всякаква цена
да я спечеля. Беше! Но отмина!
Макар и да не искам, осъзнах, ...

ЕДНА ЛЮБОВ
ЕДНА ЛЮБОВ с ЕДНА ЖЕНА.
Тя беше, вече си отиде,
да, тръгна си и веч я няма,
Изстинали са чувствата в двама. ...

Понеже съм известна поетеса,
какви ли не подире ми сноват?
Навсякъде от тази жълта преса
завират се в интимния ми свят.
Навсякъде – ту разни папараци, ...

„Kreacio ex nichelio.” Това, в превод от латински, значи „Създаване от нищото”. Съвременното училище е създадено по същия начин – защото е било необходимо. В миналото качественото образование е било достъпно само за хората от по-висшите касти на обществото. То е било необходимост. Било е достъп до з ...

- Здравей, девойче! Хайде, помогни ми.
Краката и ръцете не държат.
Кажи ми, моля, как е твойто име,
отдавна ли живееш в този град?...
- На мене ли говориш, ма склерозо? ...

На косъм
Хасане!
Баща ми се казва Иван.
Христос ми е пътят към Бога.
От мойте деди този път е избран, ...

Къде са стъпките? Вървяхме ги боси,
душата изтривах с горчиви сълзи.
Всеки в душата по нещо си носи,
кой ли ще каже какво ме грози?
Къде са усмивките? Бяхме добри. ...

Да плачат могат само силните.
Тихичко... но с истински сълзи,
измиват те душите, чистят ги
от раните и кървави следи.
Мъжкарите не хленчат! Правилно! ...

Научиха ме сложно да разбирам нещата.
Умората на много дни е вкопчена в краката ми.
Тежи ми неочаквано и страшно...
самотният писък на релсата,
човешкият поток, ...

When we were young
Everybody loves the things you dо
From the way you talk
To the way you move...
Everybody here is watching you ...

All Alone, lost in this abyss
Crawling in the dark
Nothing to wipe my longing clips
And I wonder where you are
Are you far? ...

Пред паметника в Сливница...
Българийо за тебе те умряха...
Иван Вазов
Пред паметника в Сливница си мисля:
-Каква прокоба черна ни отвя, ...

Някак си ми се иска да живея в скромно малко градче, не село, градче. Тихо през деня, но все пак красиво и живо вечерно време. Понякога, например в сряда - пазарен ден, градът да сияе, бабите да се "бият" на пазара за зеленчуци и плодове, а вечерта да е смирена, да пеят само светлините около ненатов ...