Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
Посока 🇧🇬
Една трайна посока, един вечен покров –
неизменно вградени в моя вътришен зов.
Една луда вихрушка все препуска в галоп.
Ту извие над пътя, ту се свие във сноп. ...
Следи от лапички в задния двор 🇧🇬
Имам милиони 🇧🇬
Скрити. Мои. И народни...
Стари здания в Страдания...
Чудни спомени в Забравия...
Знания. Идеи плодни. ...
Самодива 🇧🇬
И погледът ми докъдето стига,
дълбоки сенки, стелят се пред мен.
О, знайте всички вий,
любими хора, ...
Семейна сага глава 19 🇧🇬
Новото училище беше съвсем друг калибър. Имаше 80 годишна история, бе възпитавало поколения от техническия елит на страната. Тук преподаваха всички учители,чиито имена знаехме като автори на съответните учебници- Димитьр Стойков-Маршала, синът му Сотир Стойков-Сотето, Димитър Йоц ...
Иманe (Мубера Исанович, Сараево, Б и Х) 🌐
(превод от босненски)
Имам цифром и словом
двадесет и три бръчки
и това е моето имане… ...
Няма кой 🇧🇬
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...
Достоен наследник 🇧🇬
Той ли правила да спазва?
Дядовия си показва,
че отроче е на Батето!
Ако не размаха „патето“ ...
Извечно пладне 🇧🇬
Понякога се мярка същността ти
сред поривите на вълните жизнени.
Тогава се разливам безостатъчно
в чертите между твоите пространства. ...
Простички мисли на един обикновен човек - 6 🇧🇬
Хората непрекъснато се променят. Някои дотолкова, че един ловец спокойно може да ги сбърка с опасни хищници и да им тегли куршума...
Ако непрекъснато се обръщаш към миналото, постепенно ще изо ...
Тук съм, мамо 🇧🇬
Кой така виртуозно засвири?
Може би от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен
да изпее ми сам песента - ...
,,Я" или пък ,, ЯТ"- много ме е яд 🇧🇬
но не мога да членувам!
Много, много ме е яд
и кошмари все сънувам!
А колежката Ирен ...
По целия свят 🇧🇬
нима животът някога ми ги е дал,
където и да бъдеш ще те открия,
с моята целувка ще те осеня.
По тръни и бодли коварни ще походя, ...
От висока гледна точка 🇧🇬
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...