„Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня.”
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше ...

Изгубих се...-Къде ли?В битието,
завесата на нашите очи...
Изгубих се...-Къде ли?В битието,
примамката за нашите души.
-Горя ли?-Не,аз само тлея. ...

Проплакаха улуците във вкъщи
и вятърът засвири на комин.
А вечерите ми - едни и същи,
оставят ме така - почти самин.
И слушам как над покрива трополи ...

Не знаех аз какво е скука...
Но напоследък заскучах.
Пилея време там и тука
и съм несигурен и плах!
Затропаха ми по вратата, ...

Море
Застанала високо на скалите,
очите жадно попиват морска синева,
а вятърът разпилява косите
и нежен бриз гали сетива. ...

Правете любов, а не война!
Спасете мира, господа политици!
Спасете хиляди майки от участта на черници,
черни забрадки да разхождат по гробове!
Грохот и тътен топовен..., ...

Дали да напиша писмо
и да го пусна в малко шишенце,
да го метна в морето
и да чакам отлива да прегърне моят порив.
И така прилив след прилива ще чакам ...

Щ Е М Е С П А С И Ш
Повярвах, повярвах, повярвах
в ден съдбовен за моя живот.
Отчаяно търсех закрила
и за спасение брод. ...

Аз вярвам
Земята не ще бъде същата
и човекът ще бъде различен,
изхвърлил отдавна той вещите
ще бъде във вечна хармония. ...

през април си оставих сърцето на прага на мечтите си. те все се блъскаха с реалността. не се научиха да се харесват. започна съвсем по човешки да залита към хиляди грешки. към канавки и кал. към кофеин. докато накрая не достигна собствения си ковчег. блъскаше се в хора. по пътя изпи много уиски. и в ...

Черно
И ще си сложа черно,защото ми отива,
подхожда ми на черната душа.
Стой добре до мислите ми сиви,
отива ми на късата коса. ...

Открих любовта, сега какво следва
все още съм леко влюбена, но и загубена.
Но съм сигурна искам да си тръгна.
Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.
Нужно ли е да остана. ...

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...

Заспиват облаците натежали!?
От нощното небе долита хлад!?
Мъглата стеле своя плащ...,
и кара хората да бързат
към своя дом обичан и желан. ...

Този сняг безкраен,
навън е заблестял,
навярно чака бяла,
една въздишка също заблестяла.
Тъй и времето минава, ...

Понякога ми е така самотно,
сама със себе си говоря.
Питам се дали не полудявам
или просто с чувствата се боря?
Понякога е само тишина. ...

Цветарка
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...

Здравей есен, добре си дошла,
изтъкана от златна премяна,
пребоядисала всичко, гори и поля,
а неискаща нищо в замяна.
Здравей есен, аз ти пиша сега ...

Различен си – ухаеш на божури.
Но не на глуповат парфюм.
Седял си снощи във градината.
Различен си – избиран си от жури.
Печелиш"странник на годината". ...

ЗИМА
Студ земята свива,
идва Новата година,
баба Зима ни обвива
в бялата си пелерина. ...

Това кратко писание посвещавам на две кафяви очи.
Свиренето на пиано е нещо красиво. Някой, който свири прекрасно не може да мисли лошо на никого. Гледах пианиста, който свиреше със страст стари песни, които не ми бяха по вкуса, а до него на екрана светеха сцени, които не ми бяха по вкуса... но моят ...

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...

С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...

С късите си зъби,
времето предъвква уморено
изкормени мечти,
промити мозъци,
душите ни в мазоли, ...

Тъжни звезди...
Защо звездите в тая нощ
така са тъжно замечтани
над виолетовата площ
притихнала на Океана?... ...

"Is all that we see or seem
But a dream within a dream?"
Edgar Allan Poe...
Дори не знам защо е утро
и накъде отплаваха ръцете ти ...

Не съм перфектна
и ти не си
но с белезите по гърба ми
по гърба ти
двамата сме съвършено ...

Моят въображаем приятел
Търсен си от мен, копнея за другар като теб, но теб те няма,
сякаш стъпките ти по- шумни са, докато отдалечаваш се от мен,
само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
Заби ми нож в гърба, а сега обръщаш ме, още един забиваш, ...

Върви напред. Не стъпва по земята.
Обръщат се след нея ветровете,
дори повяхнала, изправя се тревата,
че китна пролет в погледа ù свети.
Смехът ù буди спящите върхари ...

Леко стъпвам в спомени далечни,
и нозете ми като във сняг,
следи оставят, надали са вечни,
времето изтри ги в своя бяг.
Като птици блъскат се във мене, ...

ПОЖАР
(С любов)
Там където има страст, има огън във сърцето,
потапяш се във топлина, изгаряш цялата от плам и жар.
Целувам те, а устните ти парят, държа те за ръцете ...

Не разбирай, че мразя живота,
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни, ...

Защо вече няма гаджета и любими, а само “приятели” и “приятелки”
Тревога! Тревога! Спешно обърнете внимание на начина, по който си общуват хората! Вгледайте се акта на наименуване между уж близките същества. Всеки си има “приятел” или “приятелка”, но никой няма гадже, любим или любима.
Народът спря ...

Не съм ти рицар на съня...
във приказката ти съм просяк
на нежната ти красота –
а ти ми хвърляш куп въпроси.
Не съм суров и смел войник, ...

Събуждам се. Росата ме е мила
минути две преди да съм те вдъхнал.
А дланите ти кротки, моя мила,
над мене прелетяха като гълъб.
И те ли дърпат на деня пердето, ...

Разливане
Шепа разпилени птици
оживяват двора,
изтляват спомени-искрици,
някога упора. ...

тая нощ
те сънувах
и никак
не исках
да се будя ...