Мъж, жена, хляб и вино,
от мъдрост и лудост преляли,
обич замесили, омая отпили,
в жарава и лед все горяли.
На раздели мълчали, в срещи тъгували, ...

Взех дървения молив в ръка с надеждата да излея всичко, което бях насъбрала напоследък. С този молив имаме дълга история – дълги звездни нощи; тъмни часове, лишени от химеричен сън; сълзи, усмивки, патос, блянове, трепети, ненужни спомени. Всичко това беше събрано и запомнено от черния графит, остав ...

Хора милички, искам да зная
аз не съм ли на Бога дете?
Кой не пуска душата ми в Рая?
Кой от моето слънце краде?
Кой разделя гората от вятъра ...

Че ти си майката ми родна
и ти си моето начало.
И знам: под тайната природна
сърцето в теб ми е звучало.
И къс месо съм от плътта ти, ...

***
Tу аз се забързвам
ту дъждът
после
изравняваме крачка. ...

От стадото възпитана, живееше овца.
Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.
Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.
Не знаеше Париж..., но беше си добра...
Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко". ...

Свещ премигва в тъмнината,
тих ветрец очите ми измива,
неканена дошла е тишината,
болката у мене не заспива.
Редове от думи бледи, ...

Неродено мое цвете
Хубавице светлоока, хубавице светлолика –
твоят глас от где ме вика?
Хубавице къдрокоса, хубавице гласовита,
песен пееш ли извита? ...

Пресипнали мечти и вяра
във мойте стихнали очи,
които искат да накарат
душите ни – да си простим:
спестяваните дълго думи, ...

Безсънието пак ми пълни шапката
със нещо неприличащо на друго...
Пробождат ме мисловните кристали,
блестят като мъниста, но са струни,
които потреперват изпод болката... ...

Удари ме.
За да знам, че ме обичаш.
Удари ме.
Ти си жертвата,
А аз съм нищо. ...

Смяташ ли,
че знаеш всичко,
че само с поглед
ще ме разчетеш
и само с допир ...

Истината винаги е друга -
не която вплита сетивата...
Думите са сляпост за очите,
Нежен досег – времето замира.
Образът на спомен – оглушаваш, ...

Някой те обича
в сънна синева,
някой все към тебе тича
със усмивка на уста,
някой те очаква ...

Прав, като стрела.
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли.
Към антисоциалното. ...

Любовници аз имах много, но любим той бе един.
И колко време трябваше да си отмине,
за да видя него в моите очи...
Крадци на ласки имах много,
ала един взимаше от моята душа. ...

Моят ангел е дързък и прям.
Той е рицарят, мачото, пича...
Във света на никой не ще го дам!
Ако го видите, на ангел не прилича,
но ме обича, ах, как ме обича! ...

Ех, да, разбирам, че се падате
по новоробските окови,
по мутроидните мутанти,
по гербицидните отрови...
Разбирам - сила страшна, дива е ...

Малкото кафяво кученце ходеше пред мен по тясната пътека. От време на време се обръщаше сякаш за да види дали все още вървя след него и отново продължаваше, махаѝки с опашка. Около пътеката нямаше нищо, само тъмнина. Тя имаше разклонения, които водеха до врати. С малкото приятелче отидохме до една о ...

Чувал съм, че сърната плачела преди да умре, обаче аз познавах едно куче, което ги пазеше от бракониерите. Но един ден се случи така, че той не се върна - бяха го разстреляли и много сърни заплакаха за него в ония дни!

Убиецът виждам в свойта тревога,
животоспасяваща болка, тегоба,
битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, ...

Как да я поискам?
Как да си я взема?
Майчината обич отново да поема.
В сърцето ми винаги ще остане тя,
ще се боря за истинската си мечта. ...

Ти,който гледаш отгоре,
Всемогъщи Изпълнителю
на желания!
Моля те.
Спаси ме. ...

Навън е тъмно. В стаята е студено, а прозорецът ù е черен и мрачен, като нощ без звезди. Когато и да се опитам да погледна през него, виждам само черна принцеса, носеща одеждите на нощта. Мълчалива е, като се свечери, а очите ù грейват само с ярките звезди. Когато в мрачните нощи завали, то значи тя ...

Разпери крилата си над мен
aнгел на цветята бели
Докосни устните ми горчиви,
покрити с морска сол
Изчисти пяната от дланите ми ...

Тя ...
С красота неземна,
и очи блестящи,
и душа тъй чиста.
Като лъч светлина, ...

Татко, отвори очи!
Татко, погледни ни!
Последно сбогом ни кажи
и тогава отиди си!
Ние сме тук. ...

Думи - като оръжие ми станаха.
С него ти нанасям раните.
Като щит ми служи словото...
и като бягство от оковите.
Сълзи - като лек приспиват ме ...

/Вдъхновено от един сериал/
Бог ни е създал такива,
каквито всъщност
сме сега...Макар еднакви
но различни !? ...

Някоя есенна утрин...
Някоя есенна утрин,
когато сам бродиш из улиците
на заспалия дълбоко град,
когато най-сетне си успял ...

Носталгия
И стана тихо.
Теменужено познато.
Очите ти искряха,
като светеща елха. ...

Не заключвай вратата, по нощ ще пристигна,
във индигово синьо ще блести тъмнината.
И когато на пръсти към теб се повдигна,
ще усетиш как се люлее от нежност земята.
Как навън две птици плахо се влюбват ...

Минувачът
Един поет -
незнаен, без адрес,
прегърнал е
износената лира. ...

декември 2013 Румяна Славова
Докато луната тихо спи
открадни ù всички бляскави звезди!
Украси ти с тях косите ми,
ръцете ми, нозете ми... ...

Не, тъй не се съзадава добрина,
родила се от мили вопли, в пъстри шуми.
Не плува тя в морета, не върви в села,
а се заражда от спестени думи.
Не се изражда с мъки и с печал, ...