... На следващата вечер
пак валеше дъжд
и онзи сняг от снощи
стопи се като сън.
Високият, красив ...

Аз съм една от онези, които не забелязвате.
Аз съм една от онези, които ви карат да обръщате гръб.
Аз съм една от онези, които подигравате.
Аз съм една от онези, които повдигат самочувствието Ви.
Аз съм една от онези, които според вас не струват нищо. ...

Не спирам да мечтая
Вървя сама под дъжда,
студено е в мойта душа,
търся пристан да се скрия
и мъката си да изтрия. ...

Макар, че винаги сме под чертата...
Живота ни е просто един срив!
И много често псуваме Съдбата...
Народа ни е все недоверчив!
Ний българите все сме добродушни. ...

Многото отмина, малко ми остана...
Аз ще си замина, като всеки друг.
Тука на земята диря ще оставя,
а в бразда-засята - тежкия си плуг.
Стихове оставям, за да се прочитат. ...

Когато лягаш гладен,
когато губиш пътека,
когато нямаш утеха,
купи си, приятелю
надежда от мен, от всички поети! ...

А З П Л А К А Х
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах т в своята обич.
Като снежна покривка за семето ...

Копнеж или...
(авторска песен)
Караш ме да мечтая,
когато погледна в очите ти.
Караш ме да плача, ...

****
От онази вечер на пейката измина време. Повече, от колкото желая. Заблудата на младостта се крие в това, че си мислиш че имаш време за всичко. Понякога ми се иска да се върна в онази нощ, на онази пейка… случвало ли ти се е на теб, читателю? Да поглеждаш назад с копнеж, да си спомняш с въздишка ...

Привидността - повърхност на стъкло
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море, ...

Измислена идилия
във златна клетка.
Красива птица
със завързани криле.
Изтръгнат звук ...

Как си, мила, в емиграция?...
Хубаво изглеждаш! Грация!...
Тук животът ни изгаря...
Бъгове рушат България...
Вълци зли овцете пазят... ...

Вървяхме двама между злато,
отронващо се от огромни клони.
Под краката ни сякаш блато,
но всяко златно листо,
следващото гони. ...

Уморен съм.
Уморен съм толкова много.
Убива!
Убива тази душевна умора.
Угнетен съм! ...

Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
...

Сетивност
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...

ТЯ
Душата за нас е толкова важна,
повече плаха, много тревожна,
макар от сълзи понякога влажна,
често е вяра и не е безбожна. ...

Танцувам дните си, примижали от щастие.
Танцувам ги, дори да ходят по стъкла.
Теснеят думите от маски на метафори -
несмели полуистини в реалността.
Неизмерима е широтата на ритъма в стъпките. ...

Ние сме пешки
в шахматен парад,
апатични към всичко
без шанс за обрат.
Студени и голи сме, ...

Още няколко дни се смалиха
и ги пъхнах небрежно във джоба.
Писах няколко глупави стиха,
после чистих на татко край гроба...
Срещнах няколко мрачни човека ...

Понякога, случва се, да се окажа в дивото, да се окажа, разговор да водя със хиени,
понякога, случва се, да нямам какво да кажа, стават отегчени,
тогава тръгват, в посока друга, да се хилят, настървени,
понякога, случва се, да понеча прозявка да направя,
и айде- те мигновено да се появат строени, ...

Подари ми Небе
няколко трошици Вяра
и разлистена обич,
в която уморените ми криле
да се сгушат. ...

Артистичен псевдоним с чужд произход
за бивш българин в блато без изход
Чуждоземен бог копае гробове и пали пожари
Таен агент в мрамор дълбае "България".

Неканен идваш в съня
и като крадец бързо
парче по парче
взимаш
душата ...

Без капка човек
В душата ти арфа нека звучи,
в сърцето - цвете красиво цъфти.
За миг, дете, поспри!