Не ме боли.
Наистина забравих.
И вече ми е все едно.
Къде ли маската оставих
и скъсаното си палто. ...

Как искам да съм мъртва,
аз съм боклук в гниещо кошче,
обелка, изхвърлена от прояден
от червеите плод.
Зачената в грешка, ...

Не знам какво да ти кажа -
светът се ражда напролет,
треви разпукват паважа,
небето кипва от полети,
денят набъбва от влага ...

Небето трепери и някак си голо е.
Вятърът гони облаци и мъглите.
По-високо от тях и все пак по-надолу
ангели чакат и точат стрелите.
Есента е в колчана, а пък прогнозата - ...

Линк към 2 Част >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332324
- Ами ми Мишо тя казва, че не всичко е предначертано в абсолютна точност, защото по принцип няма абсолютни неща във Вселената. Винаги и на всякъде има изключения. И точно тези изключения са в основата на свободния избор и вариа ...

Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души. ...

ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ С МЕН?
Ще дойдеш ли с мен на разходка във парка?
Той има си вход – триумфалната арка,
такава – каквато добре я познаваш...
Билетче за вход? – не, не!... Няма да даваш. ...

Има-няма
Все е нямало
но такова нямане
не е имало!!!
Така е днес ...

Врагът не идва в петък
тогава само наблюдава
пресмята тънкостите на ярема...
Брои минутите до полунощ...
след туй възкръсва в приятел...

Стопявам се,
когато виждам
как се смееш и цъфтиш.
И няма смисъл
да завиждам ...

Безмълвни
И ето ме във утрото сребристо.
Сияние ме сладко озари.
Звезди, луна и слънцето лъчисто –
в единствен миг ми всичко подари. ...

След нощта
Замисляш ме и ми прощаваш,
разбираш ме и ме лишаваш,
очакваш ме и ме отблъскваш,
къде ли трябва да те търся? ...

Някакви малки птици ми превзеха тавана.
Гледам – настанили се трайно върху дъските.
Омотали се в някаква синя риза
с хартиени лодки вместо копчета
и не издават пукнат звук. ...

Той ми каза:
"Много съм ти насъбрал!"
Късметлия!
Аз пък само съм пиляла!
моето вчера... ...

Рисувай ме,
рисувай ме със устни,
и не от глина,
а от себе си изваяй
изгубената ми душа, ...

Ад и рай
RemaTe
Какво направи всъщност Луцифер? Помисли се, че може да е нещо повече от Бога, възгордя се, но точно в този момент Бог му рече:
- Щом си решил, че всичко ти е известно, слез на земята и сътвори онова, което си мислиш, че правя!
Това се случи около три хиляди години преди Христа, но не ...

Защо намръщи се, небе?
Ведно тъгуваш с нашите сърца.
Ръсиш капчици сълзи
в отговор на питащи очи.
Очи, които виждат всичко що пълзи ...

На двайсет обичах до лудост,
до забрава, до себеотричане.
Не любов – смъртна присъда.
Сега се будя, за да ме обичат.
На двайсет мислите пъклени ...

Какво ли шепне вятъра в листата,
преди да се отронят в есенния ден,
че доверчиво падат на земята
и пак политат в неговия плен.
Дали това е този шепот, ...

Думите ти пак разливат се във пепел,
сърцето ми за скрап, окъсана е мебел,
Лутаме се в лабиринт, наречен е свят.
Пътя покварен отъпкваме с яд.
Огледални стени, минотаври във тях. ...

не съм те целувала от
предишното пожълтяване на
листата;
местата,
на които редовно се срещаме, ...

Казват, че хората сме като капки дъжд - безбройни, прозрачни, идваме от едно и също място и крайната ни дестинация е еднаква. Това сме ние - дъждовни капки. Донесени от сърдити облаци, за да променим настроението на земята, да разлистим дърветата, да нахраним тревата, да се реем из небето волни като ...

Бъди ми утрото от облачета бели
и делникът ми дъхав и усмихнат,
бъди ми слънчице от ласки заблестели,
вятърът на рамото притихнал.
Бъди звездицата ми, алена в безкрая, ...

Празнотата значи ли, че не е било истинско? Ако няма нищо сега, значи ли, че никога не е имало? Възможно ли е да стоиш пред един човек, който някога е изпълвал тялото ти с хиляди различни чувства и да не усещаш нищо. Да го гледаш в очите и да не потънеш там, където преди си се давел. Всеки спомен, к ...

Защо животът е такъв с мене,
това се питам дълго време.
Суровината си към мене свлича
и не дава да обичам.
Рана, след рана, ...

Животът ни е трудно нещо!?
За него трябват хитрини...
За него трябва дяволия.
Която във играта да те задържи.
Живеем във хазартно време! ...

Не виждах очи. Виждах душа. Беше изложена на бурята. Красиво създание насред грозен мрак. Само времето щеше да я направи ходеща плът.

*** (денят прибира своите багри)
Денят прибира своите багри,
нощта раздава черно мастило,
някой с него запълва листа
с видения и спомени мили. ...

Циганско лято
вятърът плахо свири
тнцуват листа
............................................................
Зейнал прозорец ...

Мислейки си за думите, с които бих искала да се обърна към света, откривам, че това са думи на искрено разочарование. Думи, раздиращи душата ми, поглъщащи всеки изтерзан вик, умъртвяващи всяка мъничка надежда, съществувала някога вътре в мен. Думите, които ще кажа на света – такъв, какъвто е днес, с ...

Много истини крием в душите,
като в стаичка с тъжни стени.
Ако с мен за момент поседите,
ще почувствате колко боли
да ми казват: „Не ставай наивник! ...

червенокосите блудници
разпиляваха звездите
тази нощ
защото пречеха на тъмнината
да драска нахално в душите ...

Животът
Животът ни протича като на шега,
преминавайки в детска, истинска игра...
И неусетно времето как бързичко лети,
обърнем се и вече сме затрупани с трудности. ...

Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни, ...