Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬
Мили Дядо Коледа, спомни си за мен
и в коледната нощ ми изпрати здраве,
не ме оставяй сама, дай ми приятел да е до мен
и във добро и във зло, във болест и здраве, ...
Стълкновение до нази 🇧🇬
Прекосявайки най-спокойно последната пресечка деляща ме от вкъщи се озърнах разсеяно. Вляво имаше паркирани коли, вдясно контейнери. Нямаше хора, поне наблизо. Не си спомнях да съм пил нещо повече от вкиснало се морковено сокче сутринта, затова и не предположих, че някой от безсрамно ...
Светът вътре в нас 🇧🇬
Сън 🇧🇬
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше ...
Нибиру 🇧🇬
Земята не ще бъде същата
и човекът ще бъде различен,
изхвърлил отдавна той вещите
ще бъде във вечна хармония. ...
Историята на сърцето ми 🇧🇬
Животът, миг в вечността 🇧🇬
все още съм леко влюбена, но и загубена.
Но съм сигурна искам да си тръгна.
Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.
Нужно ли е да остана. ...
За хляба 🇧🇬
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
Бяла въздишка 🇧🇬
навън е заблестял,
навярно чака бяла,
една въздишка също заблестяла.
Тъй и времето минава, ...
Цветарка 🇧🇬
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...
Писмо до Човека, когото измъчвах (Н.Й) 🇧🇬
Свиренето на пиано е нещо красиво. Някой, който свири прекрасно не може да мисли лошо на никого. Гледах пианиста, който свиреше със страст стари песни, които не ми бяха по вкуса, а до него на екрана светеха сцени, които не ми бяха по вкуса... но моят ...
За хляба 🇧🇬
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
Есенни мисли 🇧🇬
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...
Тъжни звезди... 🇧🇬
Защо звездите в тая нощ
така са тъжно замечтани
над виолетовата площ
притихнала на Океана?... ...
Моят въображаем приятел 🇧🇬
Търсен си от мен, копнея за другар като теб, но теб те няма,
сякаш стъпките ти по- шумни са, докато отдалечаваш се от мен,
само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
Заби ми нож в гърба, а сега обръщаш ме, още един забиваш, ...
Без покрив 🇧🇬
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни, ...
Защо вече няма гаджета и любими, а само “приятели” и “приятелки” 🇧🇬
Тревога! Тревога! Спешно обърнете внимание на начина, по който си общуват хората! Вгледайте се акта на наименуване между уж близките същества. Всеки си има “приятел” или “приятелка”, но никой няма гадже, любим или любима.
Народът спря ...