В родината великият Цветан се подвизаваше,
беше верен пудел на пожарникаря мафиот,
всеки нормално мислещ му се подиграваше,
че той подслушваше половината народ*!
Осъден на две инстанции, освободен на трета, ...

Баба и внуче
На теб напомням, бабо -
усмивка на Джоконда,
грижовна до досада,
ранима, старомодна... ...

Върви човекът прегърбен.
Детето в чужбина лети.
Мъчат го мисли тревожни.
И тялото сякаш тъжи.
Сълзи прикрива, преглъща. ...

Днес не искам купидонова стрела,
щом сърцето ми отново ще прониже,
а само нашите подпламнали тела
да се докосват и да има близост.
Нали не вярвам в гръмките слова, ...

3.
Откакто го изписаха, Морис Форд беше почти неотклонно с Бу. Тъй като лекциите му бяха отложени до края на месеца, той гледаше през всяка нейна свободна минута да бъдат заедно. Вече наближаваше средната възраст и въпреки че винаги беше обграден от женско внимание – никоя не беше успяла да го задър ...

Седеше на бара и бавно отпиваше от уискито си. Това беше любимото му заведение - тиха музика, шепа хора, вглъбени в своите разговори или мисли, и по някоя и друга самотна жена, на която да се опита да вземе телефона. Дори барманът му беше приятел. А и беше добър слушател. Точно от това се нуждаеше.
...

МАЙСКИ МЕД
Разпука се небето - късна слива,
и в клоните му рой пчели жужат.
В питите си майски мед налива.
И ставаш с две мечти и две пчели богат...

Спомени малки, горещи, тъжни и тежки
събираме всички в кутия с капак.
Държим я високо и тайно поглеждаме,
сякаш е нашият спасителен бряг.
Преглеждаме само от време на време, ...

Самотен той на масата седеше!
И тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече,
отлетели като в сън.
Сигурно отново пак я вижда... ...

Не се влюбих - заслепен бях от лъчите на слънцето, отразени от косите ти.
Не се влюбих - окъпах се в морската вода, оцветила очите ти.
Не се влюбих - стоплих се от тялото ти, сляло се с моето.
Не се влюбих - аз вече бях влюбен от първия миг, в който те видях.

И ето, пак е месец май,
разцъфва родният ни край
и идва най-светлият ден,
на Кирил и Методий отреден.
Славянските братя създали ...

Това стихотворно творение, е следствие на една поетична гаргара във форума, която си правехме с няколко стихоплетещи съидейници и съидейнички! Правата на всеки стих са си на автора, чието име е написано над него. Ако някой от авторите пожелае да не присъства стихът му в тази публикация, може да ми о ...

Не ми изпраща никой знак,
че пролетта ни си отива
и идва топъл летен ад
на дяволи и самодиви.
Най сетне кишавият дъжд ...

Защотото оставих гласа си да скита -
бездомник, от гладните глутници хапан,
пропуснах мига да им видя следите -
две стъпки на мъж и четири лапи.
Брега си, премръзнал, прегръщах до бяло ...

Художникът не беше забелязал
сестрата на красивата брюнетка.
Когато я видя, се изненада
и нещо го пристегна за сърцето.
Всевишният бе почнал да извайва ...

"По-страшна от самата самота
е само споделената такава"
К. Кондова
И споделих си самотата с теб,
прибрах си я на топло - да не зъзне, ...

Със молив ли
да те нарисувам
или да приготвя цветните бои?
С чернобял
мотив ли да рискувам ...

Полъх в душата
Оставям те, скъпа Българийо!
Потеглям аз на дълъг път към далечен земен кът.
Напускам те, родино моя, но знай!
Където и да ида, не ще забравя твоя вечен Рай! ...

Тиха утрин. И тихо събуждане.
Запели птици в простора ми син.
Докосване. Мило усмихване.
Аромат на кафе. И любим.
Моя сутрин обичана, светла. ...

(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай - в три части)
( Част 1 )
- Добрееее…! Имаш ли готовност? А вътрешна нагласа?
- Мисля, че да! И двете са ми в наличност – отговаря ми тя и поглежда някак си встрани.
- Тогавааа… легни тук на леглото и си отвори краката така, че д ...

В съня си с теб живея
Заспивам с мисълта за теб, сънят е спомени от нежност…
Бълнувам твоята любов, обичам те до неизбежност.
Времето в години се измерва, сънищата – само миг.
Идваш всяка нощ при мене, с пръстен като годеник. ...

Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно... ...

Огненият слънчев диск
поляга за почивка сред трева.
Залезът разгаря в мрака
клада за осъдена душа.
Пейката пред църква до „Кактус” ...

Тя погледна ръката ми
и ми каза от-до,
сякаш чете душата ми,
свита там на кълбо:
Колко срещи съм имала, ...