РУБИНА
Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от ...

Сам без лице.
А очите му
все към мен
безпомощно вперени...
Но аз не съм там! ...

Излязла е от мрака малка самодива
танцува в тъмата на нощта сама,
като Феникс е пленително красива
без страхове от кьошк или хармана.
Излязла е от мрака бяла самодива, ...

Лъкът опънат е почти докрай,
издаващ трепети във тишината
обичаш ли ме ти, признай...
или ме мамиш в опит за разплата
Косите ти пропукват тротоара, ...

Царството на тишината
Виждам те - стоиш пред мен,
мрака ти разкъсваш със своя блясък.
Ето, оправи се моят ден
щом зърнах твоя проблясък. ...

Думите ми са куршуми,
успехът е цел,
върхът е битка,
животът е дуел...
Думите имат силата да променят света, ...

Знаеш ли откога те чакам – въздух, смисъл, аромат на пролет.
Знаеш ли откога те чакам – изпепеляващ, болезнен, агонизиращ дъх на любов.
Знаеш ли откога те чакам – дихание мое, сълза едвам пролята, емоция дълбоко прикрита, да избухнеш, да ме обсебиш, да ме разтърсиш до основи, да промениш моя ритъм. ...

Ти помниш ли онази вечер,
в която тайничко обра звездите,
тъй небето ти във мен потече
и сложиха ни етикет "бандити".
Кои са тези чудновати хора, ...

ПУШЕЧНИ КАМШИЦИ...
В поглед мил чете се луда страст,
косите ти са пушечни камшици,
във устните е скрита тиха власт,
с душа... като красива птица... ...

Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...

Крилете са мокри, капят сълзите,
сърцето го няма, ореола изтри се.
Душата красива, личи отдалече
из мрачните хора – отлитам си вече!
Ангел съм с рани дълбоки, ...

Ванчо има конче,
шарено бонбонче.
Конче с герданче
като нашто Анче.
С големи ушички, ...

Суламит
Да те жадува. Както го жадуваш.
И да примира. Точно като теб.
Преситата е смърт. И да гладува,
душата му от глад да не умре. ...

Жена съм. И съм слаба, и съм силна.
Обичана. Обичаща. Ранима.
Понякога по детски инфантилна,
но винаги докрай неповторима.
Различна съм... от слънчева до мрачна, ...

Стискай зъби, мила моя,
стискай зъби до зори,
пък тогава виж как в боя
под копитата искри.
Кончето в торбата зоби, ...

Излишна вражда
Плаче тихо небето -
плаче с мойта душа.
Няма вик, няма ехо...
Бог дори оглуша ...

Формулиране, поставяне на ЦЕЛ и път за осъществяване
Целта на човека го мотивира за действия. Когато търси ЦЕЛ човек активизира знанието, с което разполага и което има отношение към ПРЕДПОЛАГАЕМАТА цел. За целта е НАЙ-ДОБРЕ да се мисли в присъствието на могъщите източници на енергия като например Сл ...

Луната се крие зад облаците черни,
останаха само звездите - нейните другарки верни.
Небето сякаш за миг опустя,
без нейната величествена светлина.
Облаците черни прегръщам тази светлина, ...

През локвички и остарял снежец,
през коловози и пъртини,
с букети от кокиче и синчец,
във слънце вече на лавини,
по буйните потоци от вода, ...

Очакване
Животът е безмерно кратък,
пълен с мъка и печал.
Оставя своя отпечатък
в славен и трагичен край. ...

Щастието ми не е изгубено.
Само ме намери на перон 3,
на старата гара, скърцащи релси.
Откри ме и се скри в мен...
Изгубих се в града ...

Усмивката от детството ми взеха
и пуснаха ме без възторг в света.
Нахлузиха ми скъсаната дреха
и казаха, че мога да летя!
От първото пиянство изтрезнявах, ...

С люлякова диадема, шноли с нарциси, лалета
с пелерината зелена, приближава се с карета
Дръвчетата протягат зелени ръчички и люшкат люлякови шапки
обуват новите си цвички и се събират на приказки сладки.
Калинки, пчелички, мравки и щурчета ...

Пиша, за да живея,
пиша, за да чувствам,
пиша, за да дишам,
пиша, за да съществувам,
пиша, за да се любувам, ...

Някъде по развиделяване Кикимор Въльов Мечов известен на обществото като г-н Мечев лежеше по корем на пода с ръце на тила и с очакване някой от заобиколилите го полицаи да го нарече „абсолютен престъпник“ и така да си гарантира спокойствие до края на живота, за негово нещастие охранителната камера т ...

Fake Your Death
Some people watch, some people pray
But even lights can fade away
Some people hope, some people pay
But why we have to stay ...

Обичам ...
Не ти ли звучи
в камбанен ритъм,
като пeсенен звън,
мой сън, ...

Загадъчно излъчване,
надежда в полет, свобода,
от погледа струи мечта…
Магическо привличане,
ефирен колорит, дъга – ...

I.
Искам да опиша чувствата ми във куплет.
Но тях дали наистина ги има?
Съмнението п(р)оявява се на този ред,
Сърцето ми затворено го провокира. ...

Едно от любимите ми парчета, на една от любимите ми групи ;)

Зарових се под кадифе от спомени,
в усмивката на спящите звезди.
Отроних нежни думи, неразтворени
в мастилото на твоите сълзи.
Изписах с въздух нашите знамения, ...

КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА
Не че не ни е хубава Морската градина, хубава е, по-хубава от преди, ама не и от още по-преди, кога в зоологическата живееше Пешо Маймуната и имаше „Къща на смеха” с криви огледала.
За Пешича чак толкоз не ми е, щото от бая време всички сме на неговото дередже, ама кривите, кривите ...

Гледаше през черните капки по стъклото на прозореца. Е, не бяха съвсем черни. Във всяка от тях като блестящо златно мънисто се пречупваше и отразяваше жълтата светлина от уличната лампа. Това ги правеше да изглеждат красиви. Изведнъж се фокусира върху отражението в стъклото - на собственото ù лице, ...

Крадци на обич сме със тебе двама,
престъпници по светския закон -
задигнем миг в житейската си драма
и после го профукваме до стон...
Живеем ден за ден в страха от самотата ...

Излишни са думите, тежат,
онемяха дори и очите,
да целуваме вече е грях,
да се срещаме - още далече.
Почернели от болка тела ...

Написах мислите
За какво да пиша днес,
мислех си нощес…
Самотата взе превес,
любовта остана без адрес! ...

И без теб ще виждам красотата на деня,
ще чувам птиците в дърветата да пеят,
но няма да е същото, щом в мен не е останала душа...
И сам на себе си, насила трябва да се смея...
До тук бях с живота и със любовта... ...

Вече въздух не ми стига
да прочистя дробовете.
Лоша орис ме настига
и ме тласка в греховете.
Аз от грехове се пазя - ...

Дори в дъждовните и мрачни дни
морски миди държа в ръцете си.
Дори през студената Зима
летните спомени в сърцето си съм скрила.
Дори навън да има мъгла, ...

Будна тишина
Пак очи отварям, ето,
плисва светлина.
Гледам слънцето, небето,
срещам аз деня. ...