Тихо е в мен
Толкова е тихо...
в мен.
Измислих си
дъжд и късна есен. ...

Ако бях само за малко невидима...
Щях веднага при теб да долетя!
И всеки миг ще съм събудена.
Закриляна от ангелска ръка.
Без да знаеш, ще съм настанена. ...

Катинар за твоите пръсти
(песен)
Едно писмо в сандък заключено има вътре в мен!
Всичко от началото до края пише там - за желанията ми, за болките ми,
за копнежите ми, за страховете ми, за битките ми, за вярата ми, за мечтите ми...! ...

Аз, когато съм далече,
мисля си за теб, любима –
в тази тиха лунна вечер
тук, до мене да те има!
Спомням си онези нощи, ...

На последния топъл есенен ден
Днес всичко е различно. Пее.
Небето лъскаво - сатен.
И слънцето различно грее
в последния прекрасен ден. ...

Моето име е Клошар
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева погл ...

Такава съм
Каквото имах да го казвам -
в очите право - не умеех
да го увъртам или даже
да го смекча и овладея. ...

Живота не ще го победя,
а товара ще му мъкна,
няма да се освободя
и жив от него се измъкна!
Но когато дойде краят ...

Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...

Аз мога да ти пиша стихове,
но да ти кажа всичко ме е страх.
За себе си задържам всички викове,
а пред теб безмълвна ставам чак.
Аз мога да крещя, да крещя високо, ...

Живей, гори, бъди
и стопляй със сърцето.
Разпалвай, подпали
във дебрите където
ни вятър, ураган ...

Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...

Какво ли съм за теб, какво... не зная...
но ми е трепкащо и пеперудено.
Извайвам те в мисловни очертания,
коминопушечни и непринудени.
Жужат (дочуваш ли ги?) думите – ...

На Рада Казалийска
Припада здрачът над Родопа
и сякаш в скутите вечерни
сълзата Божия изтропа
и сурна се – като в каверна! – ...

Не искам над мене да светят звезди -
че инак все бих се надявал.
Не искам да виждате моите сълзи -
ще мислите, че се прощавам.
Не искам да знам за последния миг - ...

В очите ти,
куп ярки звезди.
Косите ти,
сноп фини лъчи.
В сърцето ми, ...

Този път си тръгвам (за последно)
И даже спомените няма да си взема,
Молбите ми към тебе се изчерпаха, а
Истините ти лъжовни не приемам.
Измислена любов не ми е нужна, ...

Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.
Рисуваш обръча на слънце, ...

Обичах някога така,
обичах и не питах него
защо избра ни любовта,
а на другите отвърна с Его.
Обичах някога така, ...

Чаршията е опнала гръбнак,
катери се по стръмното нагоре.
Вървиме двама с теб и странно как -
сами сме сред гъмжилото от хора.
А спомени от миналото спят, ...

Боли. Душата се разкъсва.
Боли. Сърцето на парчета се пръска.
Боли. От очите капят сълзи.
Тъмна нощ. Без луна и звезди.
Черен мрак край мен шепти. ...

Сред тълпата от хора сама съм.
И отново питам себе си коя съм?
Защо съм още тук - при вас,
когато трябва да ме няма?
Всеки миг е болка! ...

Събужда се ясна нощ,
нито звезда на небето,
с духовната си мощ –
ангелът охранява битието.
Нощта с мъгла покрита – ...

Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...

Изнасилен стих!
Изнасилен живот!
За стиха - простих.
Кърваво слънце!
Обезкървена луна... ...

Ти знаеш ли как се пълни луна,
за да свети в нощта тъй красиво?
Колко пъти се е пиляла в нощта,
докато почне да свети щастливо.
Колко раздели и колко любови ...

Аз цяло лято пак ще съм на село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бачкам неумело
и ще изкупвам своята вина.
Най-истински се чувствам аз на двора: ...

Вървим сега един до друг,
а раменете ни тежат.
Не сме съпруга и съпруг,
а в длани пръстите лежат.
Вървим, мълчим сега по път, ...

Въздухът е пълен с твойто име,
а небето с твоите очи.
В сенки като дъх недоловими
и в мъгла от сънища незрими
липсваща хармония мълчи. ...

Бягам от себе си - бягам цял живот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Бавно превръщам се - превръщам се в робот.
Животът си в клетка наричам свобода.
В твърдата зидария на моя зандар, ...

Зимна идилия
Изчуруликвайки нахално
няколко зимни нотички,
чорлави врабчета
се гонят по клонките. ...

Пост-апостроф след последното време.
Тъй, както глезен, заклещен във стреме,
бясно препуска, по друма размята,
конник несрет, потрошил сам главата си...
И ни напомня за черната дупка, ...

Не ти ли стигаше - аз цял живот
раздавах се. До дъно. Безрезервно.
На дребничко хитрувах - не, не съм светец,
а ти крадеше ме... крадеш ме все наедро.
А имах покрив - нямах дом. ...

Кръщение
Захвърлих обичта си в бледото на мрака,
залепнах в глинената, кална паст... ей, така!
И все ми беше тая хорска горест,
преливаща се в мъжката му доблест. ...