Към химикалката протягам пак ръка, но не зная за какво да пиша,
как случващото се в мене да опиша.
Разкъсан между живо и неживо,
разкъсан между болка, самота,
чакам в моята тъмнина. ...

Витлеемски дъжд
Обърна гръб...
Надвиснало небето,
над Витлеем остана да тежи -
като сълза - вината към момчето, ...

ИСТОРИЯ
Не бе животът приятел за мен,
не беше лесен и подреден.
Блъскаше ме във всяка стена,
затваряше ми той всяка врата. ...

От всеки залез ти пазя боята червена.
И от всяко утро горещите устни.
Ти не си море, но вдигна вълните към мене -
мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.
Вече знам, че бял ще е мрака, ...

НОЕМВРИ
Месец ноември тази година
пристигна щедър, добър и засмян.
Красиви - есенната градина
и парка - целия в злато облян. ...

Земята замря,
захлупена от мъгла.
Припада есен.
***
Нежна есенна нощ. ...

Свято,
като учебник за бунтари е,
Христо Ботев,
като учител за патриоти е.
Как един, ...

Задето бе до мен в най-трудните моменти
и усмивката ти бе най-хубавото случващо ми се.
Задето опората ти опази ме, за да не залитна
като много други, да се сгромоля.
Задето като удавник хванах се за тебе ...

А ми се искаше, както те гледам в очите, да ти прошепна „Винаги ще те обичам...” Може би трябваше... И може би щях... ако знаех, че това значи нещо за теб. А дните отминаха... и моето мълчание може би те объркваше, а може би ти изясняваше всичко... И сто години да бях мълчала – същото щеше да бъде в ...

Ето, сякаш политам - но не тръгвам към рая.
За секунди достигам от нула до сто.
На таблото стрелките достигат до края.
И присветва лампата "тракшън контрол".
Сякаш спират колите на пътя пред мене. ...

песен за един човек
имах небето,
летях и си пеех,
но един ден всичко пропадна,
един ден просто паднах и бях смазан. ...

Бягаме от себе си, от времето,
от обещания, от любовта.
Скриваме мечтите си, големите.
Бягство от живота е смъртта.
Бягаме от чувствата във страстите. ...

ГАНКА-МЪРЗЕЛАНКА
Ранобудна е стопанка,
наша Ганка-мързеланка:
гушнала котана под юргана,
до обяд си спинкат двама. ...

Той се приближи. Тихо и нежно махна защитаващия я похлупак. Наведе се внимателно и я загледа...
"Стоя и гледам те, докато спиш.
Гледам и търся очите ти,
затворени под натиска на Морфей.
Гледам и чудя се, какъв цвят са мечтите ти? ...

Спомняща съм
С благосклонност понасям светлината
и поглед дързък в слънчев взор гори,
а там... в суетата, боя се от светлите искри
с притиснати думи... в хаоса на тъмнината. ...

Отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?
Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.
И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел. ...

Осень
Над озеро претъпкано с туманы
и жаби крякат как военный хор.
Дървета стелят своеми листами
а я сижу, напит като топор. ...

Безвъзвратно потъвам
в синя магия
без капчица мисъл,
без дъх и без глас.
НЕземно притегляне – ...

И скръб в душата ми вали,
че слънцето не я достига.
От срам луната се смали
и лъч от нея не пристига.
Нощта ми тягостно люти ...

На малки глътки ти отпивай, бавно.
И нищо, че горчи пелинът днес.
Ще пия с теб. Във чашите поравно
любов и спомен сипах аз нощес.
Не ме кори. Дори не ме обичай. ...

♥
Днес чрез този стих
искам да кажа няколко неща,
които умишлено скрих,
но вече не ще мълча. ...

Слънцето залязва на Изток.
На Запад изгрява.
От двете страни -
хоризонти.
(Различни и то). ...

Защо гладуваш, бедна ми душа? -
Рожден ден имам, сядай на софрата!
Със свойте тъжни празнични блюда
виж как поет гощава си душата:
ще ти приготвя супа от лъжа, ...

Там отвън е друга планета.
Или може би - друга Вселена.
Аз се случих на тази, проклетата,
и не съм винаги в настроение
да ги гледам как гонят призраци ...

Биоритъм
Сънуваш моя сън,
дерзаеш моя ден,
издишваш моя дъх,
живееш в мен! ...

Краката му висяха провесени от моста. Бе седнал там и потънал в болката си. И по-скоро се давеше в болката си, и искаше да сложи край на това давене. Колебаеше се.
Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе ...

Сега не ме упреквай,
аз все такъв оставам!
От туй не се размеквам,
а непреклонен ставам!
Живях си аз живота, ...

Добро Небето. Толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.
Добра Земята. Толкова добра. ...

Единствен миг
Помни дете,
денят зове,
единствен той
в живота твой, ...

- Хич не изглеждаш добре.
- Нищо ми няма. – казвам.
Как да му кажа, че проблемът очевидно не е в мен? За пръв път виждам човек, на когото толкова да му личи, че се е предозирал с някаква гадост, и не съм в състояние да реагирам.
Какво знам по въпроса всъщност? Всичко на всичко... нищо. А иначе се им ...

Безумна нощ
Безумният в мен жадно те желае.
Отпива те на капки страст.
Дивото в мен неистово те иска
и неприлично ти се отдава. ...

Първата вражда любов не хваща...
Обява: Продавам златна рибка на цената на три желания.
Gun N`Roses за политиците...
Винаги е по-добре с рогата напред, отколкото с краката...
И ракът започна да се хвали: ...

Тръгнах си толкова рано, на небосвода имаше още звезди. Напомниха ми за тебе – всяка нощ избирах най-красивата и си пожелавах теб. И ти се сбъдна. Най-хубавата ми мечта. Вече обичам звездите повече от всякога. Ти си техния дар за мен. Ах, колко ми се искаше да си до мен и да гледаме звездите заедно, ...

Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. На устните му личат белези от целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от по ...

Как искам
да ти подаря сълза,
от чиста утрин паднала роса.
В стените ù
прозрачни погледни ...

Есен е, есен е… златно-сребриста.
Буди те тихичко с рошави листи…
Клати къдрици в червени корони,
нежни въздишки от устните рони.
Есен е… истинска, топла и жива… ...

Когато цветето усмихнато в ума си ти
и обагряш с обич моята градина,
над тъжните блага слънцето започва да блести.
Бели рози - красота, през нощта усмихната луна.
Гонитба с мислите красиво нежни, ...

- Ей, лови окото, още лови окото. Каква жена, а?
Седят двамата с мъжа ми на терасата. Стари приятели, от студентските години. Отпиват от чашките, боцват в чинийките и клюкарстват. Като празноглави махленки по пейките в кварталните градинки.
- Прав си, Цецо, Много си прав. Още лови окото.
- Ти какво, ...

Когато човек умре, както е известно на всички, не отиваш директно в ада или рая, не те изпращат в ново тяло на секундата. И на оня свят има чакане. Нещо като спирка разпределителна, където се събират души, на всеки му се разглежда досието и тогава отпътува по направление. В една такава чакалня седя ...