ПЕСЕНТА НА КВАЗИМОДОТО
Всеки ден го срещам. Все някъде между 5 и 5.30, кога ходя до рибния пазар. Не съм виждал човек с по-грозно лице. Може би на кино, но в реалността, не. Няма да се опитвам да го обрисувам, защото надали и Юго, или път Петьофи биха се справили.
Винаги носи вечната си платнена тор ...

Защо така направи с мен?! Какво ти сторих, че ти ми съсипа живота. Аз просто исках да ме погалиш или прегърнеш, толкова ли е трудно протягаш ръка и погалваш или това не е в твой стил. Защо ми съсипваш живота. Защо си ме родила, след като сега страдам от теб. Защо?! А ти Господи, защо си дал живот на ...

Мечтите ни полепнаха по пътя -
разбити в тъмното стъкла,
и кой ли днес не ги настъпи
и не захвърли спомена в прахта?
И кой ли се зачуди как изящни, ...

Душата ми от смях изтръпна -
Цачева запя, че ГЕРБ цъфна.
Цъфнал той, та вързал.
Към нов гаф се е забързал.
http://otblizo.net/component/k2/item/2257-цъфнала-цецка-цачева-силно-почерпена-на-видео

Човекът и на сто години
жадува вечно за любов.
Да търся ли за туй причини.
И да оспорвам тоя зов.
Знам, всичко старостта ни взима... ...

Не ми казвай, че ме обичаш.
Който обича, преобръща светове,
взривява, пак изгражда, пада, тича,
но нищо никъде не може да го спре.
Не ми казвай, че без мене ти е празно. ...

Изгряла звезда
О, нощ! Така съм омагьосан!
Пленен от топли, слънчеви очи!
От жарки мисли съм жигосан!
В сърцето ми Любов струи! ...

Един огромен лайнер бял
със хилядите пасажери
до днешен ден не бях видял
в града ни пристан да намери.
А пъстроцветната им реч ...

Притежания
*на фотографията "пейзажче" на вале5
Изгуби се. Потъна в делничната тишина
онази радост, с аромат на шляеща се утрин.
Поделяме си, според нуждата от слънце, ...

Сънувам ти лицето,
макар незнайно,
потрепващо в мойте длани,
почти го чувствам,
и очите ти, с бликнали сълзи ...

Вече всичко е казано. Безнадеждно излишни са думите.
Вече всичко е ясно - като ден, като първи светлик.
Топлина необятна се роди, сви гнездо помежду ни,
сетивата в копнеж предявяват си правото с вик.
Вече всичко е истинско - опознахме мечтите и клопките, ...

Споделям тази история, не за да търся съчувствие. Нито пък имам нужда да предизвикам нечий присмех и болезнен сарказъм. Тя сама по себе си беше съвсем достатъчна да разтърси мъжкото ми его като мокро коте, да срине дълго градения ми имидж на безгрешен мачо и да превърне напращялото ми мъжко самочувс ...

Любов
Попита ме какво е любов
и една сълзичка спря времето.
Сълзите са думите,
които изговаря сърцето. ...

А ти обичал ли си някога жена?
Без нея как дъхът ти спира!?
Обичал ли си някога така,
да чувстваш, че умираш!?
В леглото сутрин с нея да се будиш, ...

Миг във поглед спотаен
беше твоята любов,
щрих от рая подарен,
дълъг безпаметно зов.
Очите ми не пишат ...

Боровинки, боровинки,
с гребени ви стрижем
чак под връх един планински
с белналата хижа.
Тези топченца мънички, ...

САЩ пак са си
жандармът на планетата.
И, както всякога,
навсякъде подкрепят главорезите.
Не е свободна Сирия държава. ...

Когато съм до теб - говоря с вятъра,
а очите ти са вече морските вълни,
когато съм до теб - в усмивката ти лято е,
в което есенното ехо вика: "Остани"
Когато съм до тебе, няма тайни ...

крия от теб онези
очертания и гънки
по които ти прилягам
така не ми омръзва
лесно както става ...

Обречена на вечна смърт,
далече от желания дом...
Върху един камък, хем мек, хем твърд,
(тя) лежи там, в пределите на Авалон.
А дългите ù коси червени ...

Щастието пред нас
В живота трябва да ценим всичко,
без значение дали малко е или голямо,
дори да е една усмивка само,
важното е че щом е искрена и откровена, ...

Открих си ангелче небесно,
Момиче мило и чудесно.
Но, нека бъде ù известно
не ми е никак лесно
да кажа ù туй, що ми е в душата, ...

Ще те чакам под старата смокиня,
скрита в клоните,
облечена в сенки,
обвита в сладост.
Не се страхувай да ме доближиш, ...

Че тишината може да боли
разбрах, едва когато си отиде...
Сега вали. В душата ми вали.
Дъждът изми омрази и обиди.
Остана само болката, и тя ...

ВИДЕНИЕ
Когато виц последен ви разкажа
за морските сирени и капани,
на фара глух разбудената стража...
навярно за яката ще ме хване... ...

Събирам парченца неоформени,
пъзела нареждам пак.
Забравям думите изказани
и прощавам на инат.
С чувства пак играеш си ...

От малката си таванска стая,
изолирана от останалия свят,
гледаш света и хората през стъкло,
в което са затворени най-добрите
им страни - слънце, природа, ...

Весталка
Целомъдрена бе тя весталка
в своя чист и непорочен свян.
Той пък огъня на клада жарка –
дух от страсти бурни обладан. ...

Седя пред чаша синева
с две бучки спомени във нея,
които не смеят да звъннат...
За такова спокойствие никога,
повярвайте - никога ...

Луната премигна в светофара
и мигът запърха в Желанието,
стъпило на границата между не и да,
между разрешено и забранено,
между зелено и червено, ...

Не ми е лесно днес да те обичам...
тежат съмнения, очакване, вини -
изгубеното време сякаш тича
в надеждата ни - да се променим.
Не съм светец, и ти не си светица – ...

ПРЕРАЖДАНЕ
Усеща се как полъхът далечен
звездите скрива, срива градове,
променя даже летописа вечен,
та той де не вълнува и зове. ...

Вятърът неистово флиртува.
Лази ми нахално под полата.
Ловко се преструва, че ревнува.
Весело заплита ми косата.
Лош и нежен, просто ме отвява. ...

Болко моя
Ех, моя единствена болко изстрадана,
отричана, но незабравена,
събирана, после до капка раздавана,
грешна и истински праведна! ...