Юнона
В безвремието диша топлина... една звезда
във ангелски крила, искреше с дивна красота.
Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,
вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма. ...

Спомен близък за любима
киното навя.
Сякаш виждам я пред мене
скъпата жена,
как изви се тя към мене, ...

Едно "Обичам те" не стига,
за да мога всичко да ти простя.
Едно "Обичам те" не стига
животът ни да се промени.
Едно "Обичам те" раните ми ...

Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора,
а всички хора - на деца.
Камбанен звън. И с него плува ...

Без мисли не може да се живее,
а любовта свързва сърцето с тях,
пламъкът е утихнал, но жарта тлее,
ако живееш с мисли – не е грях.
Не един път се повтарят тези слова ...

Животът е река.
Ту бързеи, ту вирове,
ту брегове, създадени да галят глезените ти със ситен пясък,
ту кални порои, след които единствената твърда земя ти е дъното.
И ...

Мълчалива любов. Без целувки. Без думи.
Ала тя е истинската... Именно тя.
Но при нея няма неясности помежду ни.
Нито оправдания - с лъжи и цветя.
Мълчалива любов - без изгарящи страсти. ...

Ти срещал ли си ангел без крила?...
Не си? Аз срещнах преди няколко години.
В очите му потъваше нощта,
а дните ставаха по-слънчеви и сини.
Когато плачеше, валеше дъжд, ...

Тази приказна есен и за нас е орисана.
Топъл полъх от юг.
Пресен въздух от север.
Нежността на полята.
Прелестта на земята, ...

Ей, гарсон, налей отрова!
Сам съм. Във квартална кръчма
и не ми достига Словото...
Сякаш Края си поръчвам...
Вярвах, каех се и молех, ...

Разминавам се с ангели. Всеки от тях носи бели криле и почти благодарна усмивка. Сякаш е доволен, че ме е срещнал. Препъвам се, падам и продължавам напред, забравила за измисления рай, който ме преследва. Аз не съм част от него. Вече не.
Търся с поглед Ханаан, но откривам само предградията на Содом. ...

Цената на патроните е скочила до небето. Остави, че ги няма никакви, нито на черния, нито на сивия пазар ама стигнаха до петнадесет лева за бройка. Ето как животът или поне неговото отнемане придоби някаква стойност.
Любомир погледна барабана на своя „Браунинг“ по навик. Много добре знаеше, че вътре ...

Не е създадена за слава,
а хората да защитава!
Тя трябва да е наша майка,
а не да прави тъпи хайки!
О, пет пари за нас не дава ...

Боли, когато видят те моите очи.
В главата ми въртят се спомени,
в които бяхме аз и ти.
Някога бяхме аз и ти, две
сърца завинаги. Но съдбата ...

А дали!?
Дай ми повод да те обожавам,
не да ти се оправдавам.
Искаш да ме притежаваш,
а дали ме заслужаваш!? ...

Утрото
се пука в тишина.
Слънцето
наднича през пролука.
Тъй денят ...

Будя се там, дето лягам сама,
Теб те има. А всъщност те няма.
И с огледалото, пак съм една,
Няма как да го измамя.
Тръгвам по пътя, вървя го сама. ...

Свят за двама
Всичко, което носим в себе си
е свят за двама. Нашият свят.
Събираш моя свят с обич,
аз събирам твоя в сърцето си. ...

Дойде неочаквана
Докосна ме с поглед
Вино, искрящо в чашите
Глътка, две, недочакали третата
Пламък изпепеляващ дрехите ...

Oблякла синята прозрачна дреха,
пристъпвам под небето сребролунно,
звездици ясни в светъл лъч поеха
към езерцето бисерно и чудно.
И аз съм цялата облечена в надежда, ...

Залез
Залязва и тоя ден.
Залязват и мечтите,
дето грееха от утрото
и изглеждаха почти реалност. ...

Дойде в живота ми като крадец на праскови,
откъсвайки от любовта ми малко сладост.
Изяде първите с инстинкт на гладен,
на вторите се наслади със свойта младост...
И ме остави безнадеждно влюбена ...

Пустата му наша Пена,
шеврътлива, нагласена,
всеки в село точи зъб.
Скришом в пазвата наднича,
да му падне – цял ден тича, ...

Бог какви ли чудеса не прави!
Вярващите винаги са здрави,
а които са с души нечисти -
всички комунисти - имат глисти!
Господ бог ни учи на смирение, ...

Zaho - Dima
Toi qui me croyait vide et sans coeur
Ton visage je le connais par coeur
Je n'ai pas osé car j'ai eu peur
De le dire m'aurait porté malheur ...

Не ме разделяй ти със ветровете.
На бурите съм чедото стихийно
и нося тежки мълнии в сърцето -
безброй искри от нож, в гърба забиван.
Не ме разделяй ти и със звездите - ...

Издайническите прозорци (песен)
Пр:
Изсмукваш аромата и от болката!
Изпиваш сребърния прашец и от несправедливостта!
Винаги красотата ти личи през очите ти! Дори и пред тях да има стъкло от сълзи те все още са прозорец към душата ти! ...

Имам в клас две сестрички
като сребърни звездички!
Уж и двете ги познавам,
но за жалост си признавам -
вдигна ли едната, ...

Политически кумири
издигнати в култ,
а народът няма сили,
беден,
ограбен, ...

Аз съм
Разпери крила, а така!
Виждаш ли? Не беше трудно.
Ти си птица и дори повече от това,
Ти си принцеса, с корона на глава.

думи студени
остри кинжали
целувка от устни
с цвят на сакура
уби самурая... ...

Знаете ли... казват, че под въздействието на марихуана - подсъзнанието излизало на първа линия, загърбвайки стереотипите на действащото съзнание.
Че в това "отворено състояние", ако мога да го нарека така, понякога изплуват "скрити мисли".
Стоейки в късно-есенното време на терасата с чаша кафе, вляв ...

2013
Мъчно ми е да гледам как системата ни мачка,
прави роби от всяко човешко същество.
Готови сме да се избием за една стотачка,
а не осъзнаваме, че всички сме едно. ...

Пробуждане
Вятърът нощес лудя навън.
Спря се и заблъска по вратата.
Сгушил се уплашен в своя сън,
градът пробуди се в позлата. ...

Когато Стамат Каракушки взе, че умря, цялото село изпадна в потрес. Не че Стамо е умрял, а защо баш сега!? В момент, когато беше напълнил бидони и бъчви със сливи, когато джибрите точно превряха и ставаха за варене на ракия, той, моля ви се, да вземе да умре! В първия момент някои от селяните дори с ...

Днес те нямаше, беше ми тихо.
Чувах само сърцето - туп, туп...
Тишината диктува ми стихове,
отброявайки ритъма глух.
А по устните питанка плаха, ...

Бяла сласт
Бяла сласт затихва в ангелската плът,
вехтее в празни сенки, дива, във пустинен път.
Стапят се в нея - обична, сълзи, гняв и страх
и с тихите въздишки вършее в шепа прах. ...

ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА
Плющят като камшици по площада
оголените нерви на гнева.
Желание за никаква пощада
подобно на отрова във кръвта ...

Колко малко
Колко малко ми трябва, за да бъда река.
Да залея брега с неочаквана нежност.
На вълни да прииждам. Да шумя. Да шептя.
Да оставям след себе си дъх на безбрежност. ...

Сбогувай се
Сбогувай се с морето. И със навика
да храниш неуморните си мисли
с притихналите слънчеви разпятия
и гъгнещите арии на вятъра... ...